България е на последно място по процента граждани, смятащи, че членството в ЕС е полезно за страната.

Тя отбелязва и рекордно за Съюза намаление на процента на хората, които има вероятност да гласуват на предстоящите европейски избори, в сравнение с показателите от 2019 г.

Това показват резултатите от огласеното днес последно проучване на Евробарометър преди вота в ЕС, който ще се проведе в страните членки от 6 до 9 юни.

Проучването е проведено във всички 27 страни членки между 7 февруари и 3 март т.г. Методите за събиране на данни са „лице в лице“. В ЕС са интервюирани 26 411 души, а у нас – 1036. Анкетираните са на възраст над 15 години. Данните са претеглени според размера на населението на всяка държава.

50 на сто от анкетираните в България  са заявили, че вероятно ще гласуват на евровота. Това означава спад със 7 процентни пункта в сравнение с периода февруари-март 2019 г. Той се дължи на умората от изборите у нас, обясниха от Европейския парламент при представянето на резултатите. През юни в страната ни ще се състоят шестите парламентарни избори за последните три години. Този път те ще съвпаднат с европейските.

По процент на хората, които вероятно ще гласуват на европейските избори, сме на последно място в ЕС. Общо за Съюза процентите са 71 на сто, което прави увеличение с 10 пункта в сравнение с данните отпреди пет години.

60% от анкетираните заявяват, че са заинтересовани да гласуват през юни (+3 процентни пункта в сравнение с есента на 2023 г. и +11 пункта в сравнение с февруари-март 2019 г.). Делът за България по този показател е 40%, като бележи ръст (+1 процентен пункт  в сравнение с есента на 2023 г. и +5 пункта в сравнение с февруари-март 2019 г.). Тук отстъпваме последното място единствено на Чехия (38%).

Гражданите на ЕС са напълно наясно със значението на изборите в настоящия геополитически контекст. 8 от 10, или 81% респонденти, са съгласни, че това прави гласуването на тези избори още по-важно. 62 на сто смятат така в България, което поставя страната ни на последно място.

В края на този законодателен период 81% от гражданите на ЕС имат положителна или неутрална представа за Европейския парламент. Само 18% са с отрицателни нагласи. Мнозинството от гражданите в Общността (56%) би желало Парламентът да играе по-важна роля. Само 28% биха искали обратното, а 10% биха запазили ролята на институцията такава, каквато е сега. Данните за България сочат, че 77% от гражданите имат положителна или неутрална представа за ЕП, докато 20% са с отрицателни нагласи. Това поставя страната ни в средните за ЕС стойности по този показател. 41% от българските респонденти биха желали Европейският парламент да играе по-важна роля, като България дели последното място в ЕС по този показател с Естония и Швеция. 39 на сто от респондентите у нас биха искали Парламентът да играе по-маловажна роля. 12 процента биха запазили ролята му такава, каквато е сега.

Европейските граждани биха искали борбата срещу бедността и социалното изключване (33%), както и подкрепата за общественото здраве (32%) да бъдат основните въпроси, които да се обсъждат по време на предизборната кампания. Подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места, както и отбраната и сигурността на ЕС са на трето място по важност (по 31%). Значението, което гражданите отдават на отбраната и сигурността на ЕС, се е увеличило по време на парламентарния мандат, особено с оглед на руската агресия срещу Украйна. Данните за България за приоритетите се припокриват със средните за ЕС, като от първостепенно значение е борбата срещу бедността и социалното изключване (48%), следвано от подкрепа за икономиката и създаване на нови работни места (40%) и подкрепата за общественото здраве (34%). Следват въпросите с бъдещето на Европа (25%) и отбраната и сигурността (24%), а действията срещу изменението на климата и миграцията и убежището са на едни от последните места съответно с 10% и 11%.

Гледайки към бъдещето, гражданите на ЕС поставят отбраната и сигурността (37%) като първи приоритет при укрепването на позицията на ЕС в световен мащаб, следван от енергийните въпроси и продоволствената сигурност/селското стопанство (и двата показателя с 30%). За българските респонденти от първостепенно значение е фокусът върху енергийните проблеми (35%), следван от конкурентоспособност, икономика и индустрия  (32%) и демография, миграция и застаряване на населението (32%), а на трето място поставят отбраната и сигурността (31%).

Докато четирима на всеки 10 европейски граждани заявяват, че ролята на ЕС е станала по-важна през последните години, 35% смятат, че тя е непроменена, а 22% - че е намаляла. На национално равнище относителното мнозинство в 15 държави смята, че ролята на ЕС в света е станала по-важна през годините, като делът им достига 67% в Швеция, 63% в Португалия и 60% в Дания. В другия край на скалата са словенските и чешките граждани, които са най-склонни да посочат, че ролята на ЕС е станала по-маловажна (съответно 32% и 30%). Според данните за България 32% от респондентите смятат, че ролята на ЕС е станала по-важна през последните години, заедно с Австрия (32%), Естония (32%) и Кипър (33%). 39 на сто у нас считат, че тя е непроменена, а 24 на сто - че е намаляла, което е близо до средните стойности за ЕС.

Почти три четвърти от европейските гражданите (73%, увеличение с +3 процентни пункта в сравнение с есента на 2023 г.) заявяват, че действията на ЕС оказват въздействие върху ежедневието им. За една пета, или 20% от тях, те оказват голямо въздействие. Също така голямо мнозинство от европейците са съгласни, че членството в ЕС е от полза за тяхната страна (71%). Данните за България показват, че 64% от гражданите й считат, че действията на ЕС оказват въздействие върху всекидневнието им (+3 процентни пункта в сравнение с есента на 2023 г.), а 34% посочват обратното. Малко над половината (52%) са на мнение, че членството в ЕС е от полза на страната ни, което я поставя на последно място сред държавите членки. 32% от българските граждани са на противоположното мнение, което пък представлява едно от най-високите нива. Тук отстъпваме само на Италия (36%) и Австрия (39%).