Ad Config - Website header

 

Article_top

Сергей Ковальов

Русия се завръща към тоталитаризма, казва в интервю за Дойче веле председателят на правозащитната организация "Мемориал" Сергей Ковальов. Вината е и в обществото, защото то се е отказало от контрола върху властта.

- Г-н Ковальов, през октомври руското министерство на правосъдието включи правозащитната организация "Мемориал" в списъка на "чуждестранните агенти". Върховният съд разгледа иска на министерството за забрана на "Мемориал". Как работи правозащитната организация при тези условия?

- Трудно. Въпреки че "Мемориал" се занимава със същите проблеми, с които и по време на основаването си през 1992 година. Ние действаме на принципа: "Прави каквото трябва, пък да става каквото ще". Друг въпрос е, че и други правозащитни организации се натъкнаха на сериозни проблеми. Властите взеха на мушка и центъра "Сахаров", който също беше причислен към "чуждестранните агенти". А в близкото минало никой не можеше да си представи, че някой ще започне да позори идеите на Сахаров. Говореше се, че руските власти няма да закачат името на Андрей Сахаров. Аз дори се надявах, че по повод 25 годишнината от смъртта му господин Путин ще произнесе някакво слово. Все пак Сахаров е създател на ядреното оръжие, той е крупна фигура, която заслужава уважение. При това той имаше свои възгледи за общественото развитие. Очакването ми се оказа напразно. Напоследък често чувам, че хората наричат руската власт авторитарна. Последните събития като търсенето на чуждестранни агенти и арестите на шпиони показват, че ние се плъзгаме към тоталитарна система. И това трябва да бъде алармиращ синал за обществото. Ставащото днес в Русия ни връща към недалечното минало.

- Социологическите проучвания показват, че голяма част от руснаците подкрепят политиката на Путин. Защо обществото остава равнодушно към проблемите, на които обръщат внимание правозащитниците?

- Никак не ме учудва сегашната еволюция в страната. Мисля, че беше печална заблуда да се вярва, че Студената война приключи с падането на Берлинската стена. Изглеждаше, че е дошло времето на надежда за постепенни промени. Но за Русия това беше време на отсъпление, затова и основните политически тенденции в страната останаха непроменени. Нека само да припомня, че когато Владимир Путин наследи Елцин на президентския пост през 2000-та година, само неколцина протестираха гръмко срещу това, че бивш офицер от старото КГБ, унищожило милиони хора, става държавен глава. Тогава мнозина решиха, че "империята на злото", както наричаха Съветския съюз, си е отишла завинаги. Защитавайки през 1991 г. пред парламента идеята за демократична трансформация, руснаците наивно сметнаха, че пред страната се открива пътят към сериозни преобразования и че новото ръководство е готово да провежда реформи.

Обаче в постсъветска Русия продължи и се увенча с успех селекцията на обществото, започната от Сталин на опитния полигон ГУЛАГ. Днес сме свидетели как властите реагират на активната гражданска позиция. Конституцията на Руската федерация, за която навремето аз изготвях раздела за правата на човека, се превърна в документ, който не е предназначен за изпълнение. Споням си как прокурорът говореше на затворниците в Пермския лагер, където лежах и аз. "Не се позовавайте на конституцията в своите жалби! Тя не е написана за вас, а за американските негри, за да разберат те колко добре се живее при съветската власт". Затова смятам, че за ставащото днес е виновно цялото общество. Хората забравиха простата истина, че демократичното развитие изисква постоянен контрол и натиск върху властта. Без обществен контрол режимът може да върви само в една посока - към деградация. Единственият изход е да бъде сменена властта. Не виждам друг начин, за да се прекрати ставащото в Русия.

- Правозащитната организация "Мемориал" беше предложена за Нобелова награда за мир. Как оценявате тази номинация?

- Подобна награда безспорно би била огромна подкрепа за нас и би увеличила авторитета на правозащитниците, на които властите в Русия не позволяват да живеят и работят нормално. От много години насам "Мемориал" полага усилия правата на човека да попаднат във фокуса на общественото внимание. Много е важно, че носителят на Нобелова награда за мир Лех Валенса номинира организацията ни за Нобелова награда. Аз лично не възлагам големи надежди "Мемориал" действително да получи наградата. Може би греша, но мисля че Нобеловият комитет ще внимава в отношенията си с Москва, за да не предизвика нейното недоволство. Струва ми се, че на Запад все още не проумяват, че ставащото в Русия изобщо не е вътрешноруска работа. Главната ми задача сега е да не бъдат забравени събитията в Грузия, в Кавказ, в Приднестровието, да не бъде забравена анексията на Крим, както и онова, което става в Източна Украйна. Защото "империята на злото" (както навремето нарече СССР президентът на САЩ Роналд Рейгън - б.р.) изобщо не е изчезнала. И това е глобален проблем, който е заплаха за целия свят.

 
Мавзолеят на Ленин в Москва. Уикипедия

Русия се завръща към тоталитаризма, казва в интервю за Дойче веле председателят на правозащитната организация "Мемориал" Сергей Ковальов. Вината е и в обществото, защото то се е отказало от контрола върху властта.

- Г-н Ковальов, през октомври руското министерство на правосъдието включи правозащитната организация "Мемориал" в списъка на "чуждестранните агенти". Върховният съд разгледа иска на министерството за забрана на "Мемориал". Как работи правозащитната организация при тези условия?

- Трудно. Въпреки че "Мемориал" се занимава със същите проблеми, с които и по време на основаването си през 1992 година. Ние действаме на принципа: "Прави каквото трябва, пък да става каквото ще". Друг въпрос е, че и други правозащитни организации се натъкнаха на сериозни проблеми. Властите взеха на мушка и центъра "Сахаров", който също беше причислен към "чуждестранните агенти". А в близкото минало никой не можеше да си представи, че някой ще започне да позори идеите на Сахаров. Говореше се, че руските власти няма да закачат името на Андрей Сахаров. Аз дори се надявах, че по повод 25 годишнината от смъртта му господин Путин ще произнесе някакво слово. Все пак Сахаров е създател на ядреното оръжие, той е крупна фигура, която заслужава уважение. При това той имаше свои възгледи за общественото развитие. Очакването ми се оказа напразно. Напоследък често чувам, че хората наричат руската власт авторитарна. Последните събития като търсенето на чуждестранни агенти и арестите на шпиони показват, че ние се плъзгаме към тоталитарна система. И това трябва да бъде алармиращ синал за обществото. Ставащото днес в Русия ни връща към недалечното минало.

- Социологическите проучвания показват, че голяма част от руснаците подкрепят политиката на Путин. Защо обществото остава равнодушно към проблемите, на които обръщат внимание правозащитниците?

- Никак не ме учудва сегашната еволюция в страната. Мисля, че беше печална заблуда да се вярва, че Студената война приключи с падането на Берлинската стена. Изглеждаше, че е дошло времето на надежда за постепенни промени. Но за Русия това беше време на отсъпление, затова и основните политически тенденции в страната останаха непроменени. Нека само да припомня, че когато Владимир Путин наследи Елцин на президентския пост през 2000-та година, само неколцина протестираха гръмко срещу това, че бивш офицер от старото КГБ, унищожило милиони хора, става държавен глава. Тогава мнозина решиха, че "империята на злото", както наричаха Съветския съюз, си е отишла завинаги. Защитавайки през 1991 г. пред парламента идеята за демократична трансформация, руснаците наивно сметнаха, че пред страната се открива пътят към сериозни преобразования и че новото ръководство е готово да провежда реформи.

Обаче в постсъветска Русия продължи и се увенча с успех селекцията на обществото, започната от Сталин на опитния полигон ГУЛАГ. Днес сме свидетели как властите реагират на активната гражданска позиция. Конституцията на Руската федерация, за която навремето аз изготвях раздела за правата на човека, се превърна в документ, който не е предназначен за изпълнение. Споням си как прокурорът говореше на затворниците в Пермския лагер, където лежах и аз. "Не се позовавайте на конституцията в своите жалби! Тя не е написана за вас, а за американските негри, за да разберат те колко добре се живее при съветската власт". Затова смятам, че за ставащото днес е виновно цялото общество. Хората забравиха простата истина, че демократичното развитие изисква постоянен контрол и натиск върху властта. Без обществен контрол режимът може да върви само в една посока - към деградация. Единственият изход е да бъде сменена властта. Не виждам друг начин, за да се прекрати ставащото в Русия.

- Правозащитната организация "Мемориал" беше предложена за Нобелова награда за мир. Как оценявате тази номинация?

- Подобна награда безспорно би била огромна подкрепа за нас и би увеличила авторитета на правозащитниците, на които властите в Русия не позволяват да живеят и работят нормално. От много години насам "Мемориал" полага усилия правата на човека да попаднат във фокуса на общественото внимание. Много е важно, че носителят на Нобелова награда за мир Лех Валенса номинира организацията ни за Нобелова награда. Аз лично не възлагам големи надежди "Мемориал" действително да получи наградата. Може би греша, но мисля че Нобеловият комитет ще внимава в отношенията си с Москва, за да не предизвика нейното недоволство. Струва ми се, че на Запад все още не проумяват, че ставащото в Русия изобщо не е вътрешноруска работа. Главната ми задача сега е да не бъдат забравени събитията в Грузия, в Кавказ, в Приднестровието, да не бъде забравена анексията на Крим, както и онова, което става в Източна Украйна. Защото "империята на злото" (както навремето нарече СССР президентът на САЩ Роналд Рейгън - б.р.) изобщо не е изчезнала. И това е глобален проблем, който е заплаха за целия свят.

Коментари

blackwater's picture
blackwater
blackwater

blackwater

Този пасаж ми се струва много истински: '' Хората забравиха простата истина, че демократичното развитие изисква постоянен контрол и натиск върху властта. Без обществен контрол режимът може да върви само в една посока - към деградация.''
Анонимен's picture
Анонимен

мнение

СССР се разпадна без пушка да гръмне. Образуваха се нови държави изхождайки от адмнинистративните граници на бивщите републики. Проблема който в 91 година никой не искаше да забелязва е че руски територии с население около 30 милиона руснаци остана извън територията на федерацията. Милиони хора станаха неграждани на някакви новопръкнали се държави. Този проблем стана бомба със закъснител. Сега 25 години по късно се виждат резултатите от това прибързано разделяне на страната без да се изхожда от структурата и националното самосъзнание на населението.
Анонимен's picture
Анонимен

История

Ако има руснаци извън територията на Русия, те са там заради политиката на контрол и промяна на етническия състав на населението. Много често това е ставало с кръв, както виждаме руснаците обичат проливането на кръв. Това по никакъв начин не означава, се териториите са руски.
Анонимен's picture
Анонимен

Струва ми се, че на Запад все още не проумяват, че ставащото в Русия изобщо не е вътрешноруска работа. Главната ми задача сега е да не бъдат забравени събитията в Грузия, в Кавказ, в Приднестровието, да не бъде забравена анексията на Крим, както и онова, което става в Източна Украйна. Защото "империята на злото" (както навремето нарече СССР президентът на САЩ Роналд Рейгън - б.р.) изобщо не е изчезнала. И това е глобален проблем, който е заплаха за целия свят.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията