Европейската комисия ще представи в сряда проекта си за изграждане на Енергиен съюз, чиито цели са да създаде енегиен пазар собщи правила в Европа и да намали зависимостта й от външни доставчици, особено от Русия.

Документът ще бъде представен от зам.-шефа на Еврокомисията и еврокомисар по енергетиката Марош Шефчович.

Съюзът предполага както единна инфраструктура и законодателство в енергетиката, така и възможност за колективно закупуване от външни доставчици, както и предварително одобрение от Комисията за междуправителствените споразумения с трети страни.

Брюксел предлага и създаване на единен европейски енергиен регулатор със засилени правомощия на мястото на сегашната Агенция за сътрудничество между енергийните регулатори (АСЕР), която обединява националните регулатори и може да издава само правно необвързващи препоръки.

Документът отделя специално внимание на взаимното свързване на енергийните системи на държавите-членки, изграждането на газохранилища и двупосочни връзки, както създаването на условия за внос на втечнен природен газ.

ЕС ще търси алтернативи на руския газ, който сега покрива 30 на сто от потреблението му. Той също ще търси разнообразяване на целия си енегиен микс по източници на енергия, доставчици и маршрути. Особено внимание се отделя на намаляването на зависимостта на транспорта от петрола.

"За да се осигури разнообразяване на газовите доставки, трябва да бъде усилена работата по Южния газов коридор (Средна Азия-Турция-Гърция с връзки към България, Западните Балкани и Италия - б.а.), за да могат централноазиатските страни да изнасят газ за Европа", пише в черновата на съобщението.

"Създаването на складово-разпределителни възли с втечнен газ с много доставчици значително увеличава сигурността на доставките", се казва още там. "Този пример трябва да бъде следван в Централна и Източна Европа". 

Европейската комисия възнамерява да използва максимално структурните фондове на ЕС както и бъдещият Европейски фонд за стратегически инвестиции, за да ускори изграждането на липсващата европейска енергийна инфраструктура и за модернизацията на съществуващата. За нея трябват инвестиции от 200 милиарда евро годишно през следващото десетилетие, пише в черновата.

Предвид прецедентите с прекъсването на газовите доставки от Русия и за да въведе общо управление на кризите, "Комисията ще предложи превантивни и аварийни планове на регионално и на европейско ниво. Солидарността между държавите-членки, особено по време на криза в доставките, трябва да се засили", пише в документа.

"Комисията ще оцени възможностите за механизми за доброволно обединяване на търсенето за колективна покупка на газ по време на криза и там където държавите-членки са зависими от един-единствен доставчик", се казва в черновата. "Това би трябвало да бъде в пълно съотвествие с правилата на Световната търговска организация и за конкуренцията в ЕС".

В полза на колективното договаряне и закупуване на газ са главно страните от Източна Европа, защото те смятат, че това би засилило позициите им в преговорите с Русия, докато западноевропейските страни, които имат и други доставчици са по-скептични.

ЕС ще развива сътрудничеството си с Норвегия, която е вторият му най-голям доставчик на суров петрол и газ. Макар да не членува в ЕС, тяе част от Европейското икономическо пространство и е възприела неговите правила.

"Когато условията назреят, ЕС ще обмисли промяна в рамката на енергийните си отношения с Русия, възоснова на равнопоставеност от гледна точка на отвореност на пазара, честна конкуренция, опазване на околната среда и безопасността, за взаимна изгода и на двете страни", предлага Комисията. "Особено внимание ще бъде отделено на повишаване на стратегическото партньорство с Украйна".

Документът посочва, че то ще е свързано с пазарните рерформи в украинската енергетика, модернизацията на газовата мрежа на страната и създаването на подходящата регулаторна рамка за пазара ѝ на електричество.

Комисията подчертава, че досегашната практика да бъде информирана за междуправителствените споразумения за доставка на енергия от трети страни, както и на произтичащите от тях търговски договори, след като те са сключени, трябва да се промени.

"За в бъдеще Комисията трябва да бъде информирана за преговоритепо междуправителствените споразумения на ранен етап, така че да се осигури по-добра предварителна оценка на тяхната съвместимост с правилата на вътрешния пазар и критериите за сигурност на доставките", предлага Брюксел. "Участието на Комисията в такива преговори с трети страни и преминаването към стандартни клаузи в договорите би могло също по-ефективно да избегне недопустим натиск и да осигури спазване на европейските правила".

През 2014 година ЕС е внесъл 53 на сто от енергията си на цената на 400 милиарда евро, което го прави най-големият вносител на енергия в света, съобщава Комисията. ЕС има 7 на сто от световното население.

Шест държави-членки зависята изцяло само от един външен доставчик на газ.

Три четвърти от жилищата в ЕС са енегийно неефективни и 94 на сто от транспорта разчита на петролни продукти, 90 на сто от които се внасят.

ЕС е похарчил общо 120 милиарда евро мината година за енергийни субсидии - преки и косвени. Енергийният му сектор се нуждае от 1 000 милиарда евро инвестиции до 2020 година.