На фона на енергийния регулатор, който от години е под постоянен обстрел заради цената на тока и парното, Комисията за регулиране на съобщенията, която следи работата на телекомите у нас, е много тихо и спокойно място. Затова и началникът на ведомството Веселин Божков е непоклатим на поста си от времето, когато го назначи премиерът Сергей Станишев. В това време се смениха 5 правителства, но Божков е непоклатим в кабинета си в столичната Централна поща.

Телекомите предпочитат да решават проблемите си тихо, без излишен шум. Затова днешната атака на главния директор "Технологии" на "Мобилтел" Хорст Пертъл срещу Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е показателна за съвсем изчерпан кредит на доверие. 

"Българският регулатор се държи смешно. Има свободни честоти в обхвата от 1800 мегахерца. Искаме ги, парите са ни в джоба, а КРС не ни ги дава", каза Пертъл.

Според него подобно поведение е странно не само конкретно към "Мтел", но и към конкурентите на компанията.

Още по-любопитното в случая е, че въпросните честоти струват десетки милиони левове, които влизат директно в държавния бюджет, който както знаем добре не е цъфнал и вързал.

"Мобилтел" пръв поиска допълнителни честоти от 2 по 5 мегахерца още през миналата година. Според закона в случай, че компанията докаже, че има необходимост от нов радиочестотен спектър и налични честоти, то КРС е задължена да им предостави ефир. Това обаче не се случи и водещият телеком оператор у нас внесе жалба във Върховния административен съд срещу решението на Веселин Божков.

Междувременно "Виваком" и "Теленор" също последваха. От бившата БТК внесоха искане също за 2 по 5 мегахерца, а от бившата "Глобул" декларираха, че им трябват 2 по 10 MHz. Оказва се също така и че честотите не достигат и за компаниите "Макс" и "Булсатком". Те също се надяват на допълнителен ефир, което създава съвсем нова ситуация. Претенциите на телекомите са общо за 2 по 30 мегахерца докато свободните честоти са общо 2 по 18,4 мегахерца. Така КРС би трябвало да организира търг на недостигащия ефир, но и такова решение няма.

Защо на телекомите им трябват допълнителни честоти?

Отговорът е един-единствен. Навлизането на LTE технологиите или мобилните услуги от четвърто поколение повече не може да се бави.  Такива мрежи вече развиват новонавлизащите оператори "Макс" и "Булсатком", а старите телекоми малко изостанаха от проектите в тази област. Досега те компенсираха чрез оптимизации на мрежите си и пускането на максимално възможни скорости в 3G мрежите си. Моделът действа отлично и качеството на мобилния интернет в България като цяло не е никак лошо. Само че изискванията на клиентите непрекъснато се увеличават.

"Вече над 60 процента от продаваните мобилни устройства са смартфони, което означава, че трябва да ускорим навлизането на LTE технологията в България още през 2016 г.", посочи техническият директор на "Мтел" Хорст Пертъл.

През тази година мобилният оператор ще похарчи над 150 милиона лева за развитие на мрежата си.

"Така се запазва тенденцията за стабилни нива на инвестициите, които Мтел прави за развитие и модернизация на мобилната и на фиксираната си мрежа", каза Пертъл, като подчерта, че за последните 10 години компанията е инвестирала повече от 1,7 милиарда лева (за период от 2005 до 2014 г. включително), като само за 2014 г. инвестициите надхвърлят 200 милиона лева.

Според него компанията до началото на април ще приключи модернизацията на мобилната си мрежа.

Хорст Пертъл заяви амбициите на телекома в края на 2015-та или началото на следващата година да внедри визуализация на мобилната си мрежа. Това е функция за гъвкаво управление на капацитета, която позволява на мрежата да се "разширява" в райони със засилен трафик (например футболни мачове, масови събития и т. н.)