Той взе да стреля по другари, 
все едно че са архари.
Затуй не го и балсамираха -
просто кротко го бламираха!

Тук почива, сред тръни и коприва, 
банкер голям, като патица заклан
от ортака си Делян.

Мениджър и журналист,
политик, европеист!
Тука бара - там побара 
и накрая се прекара.

Пластмасова маса спаси го веднъж -
възпря тя героя да падне кат‘ мъж.

Беше хидроинженер голям – 
издави своите и се удави сам.

Млад, успял, преял, умрял.

Искаше да уволни
този, дет‘ го назначи!

Връз велика му осанка
падна тъмна сянка 
на банка.

Той можеше да свири на хармоника - 
за другото бе отговорна Моника.

Тоз, който държавата фалира,
той не умира - БСП го ексхумира!

На Гестапото университета
направи го доктор секретен!

Той слушаше всички много старателно,
а го осъдиха за избирателност.

Той бе колкото разузнавач,
толкоз и на историята познавач.

Политическите епитафии са от фейсбук профила на Даниел Смилов. Заглавието е на Клуб Z