„Боряна Бецова каква ябълка е?“

След този туит на посланика на Франция Ксавие дьо Кабан, главният прокурор Сотир Цацаров бе принуден да разпространи изявление: Боряна Бецова не е гнила ябълка“.

Повод за това са данъчните проверки срещу Антоанета Цонева, Николай Стайков, Константин Павлов и Асен Генов от „Протестна мрежа“ по сигнала от издателя на „Пик“, където Делян Пеевски предпочита да се изказва.

В изявлението си Цацаров казва:

Сигналът е изпратен по компетентност на СГП, където е образувана прокурорска преписка, възложена чрез случаен избор на прокурор Боряна Бецова. С постановление от 11.12.2014 г., след преценка, че липсват достатъчно данни за образуване на досъдебно производство и не се налага извършването на неотложни действия по разследването, прокурор Бецова е възложила извършването на проверка на ГД „Криминална полиция“ при МВР.”

Въпреки че нито в сигнала има посочено престъпление, нито прокурорката е преценила, че има, проверката продължава.

Предлагаме ви пълния текст на сигнала, а вие преценете сами какво означава това и какво може да ви се случи на вас утре, ако на някого не сте симпатични:

СИГНАЛ

С настоящия сигнал обръщам вниманието Ви върху факти и обстоятелства, свързани с дейността на „Протестна мрежа” и нейното ръководство, известни в публичното пространство. Тези факти и обстоятелства е възможно да съдържат предпоставки за наказателна отговорност, а от компетенциите на прокуратурата е да прецени дали това е така.

Протестна мрежа” е прокламирана от администраторите си като среда за взаимодействие и контакт, с цел превръщане в постоянно действащ инструмент за съгласувано гражданско участие и контрол. Същевременно, повече от година същата развива активна обществена дейност, която изисква значително финансиране - поддържа интернет сайт, издава вестник "Протест", организира събития и пресконференции. Ръководството на това „обединение за граждански контрол” е заявило публично и нееднократно, че средствата за тази дейност са предимно лични на нейните членове, както и придобити чрез дарения.

Ако това е така и средствата, от които се издържа „Протестна мрежа” са лични или придобити чрез дарения, се поставя въпросът от къде се получават същите и придобити на законно основание ли са.

В този смисъл моля да разпоредите извършването на надлежна проверка относно финансирането, приходите и разходите на т.нар. Протестна мрежа и конкретно на лицата Асен Георгиев Генов, Антоанета Димитрова Цонева, Николай Стайков и Константин Петров Павлов. Ако същите нямат обявени доходи и постоянна работа, а същевременно се установи, че реализират значителни разходи (включително и за издържането на "Протестна мрежа"), то следва да се анализират реално получените от тях доходи, дали те са декларирани по надлежния ред и дали за същите са заплатени дължимите данъци.

При изследване на разходите на тези лица (вкл. и аз придобиване и стопанисване на притежавани недвижими имоти, пътувания в чужбина, почивки в страната, разходи за телефони, консумативи, покупка на движими вещи, образование и издръжка на децата и т.н.) трябва да се отговори на въпроса достатъчни ли са били декларираните им доходи (ако има такива), за да бъдат покрити и тези разходи и ако не са били достатъчни, с какъв произход са средствата за посрещане на разходите.

Моля да имате предвид и обстоятелството, че Асен Генов и Константин Павлов са учредители на фондация „Четиринадесети януари“, а Антоанета Цонева е председател на Управителния съвет на Института за развитие на публична среда. Съгласно публично оповестените в средствата за масова информация данни, фондация „Четиринадесети януари“ е получила финансиране в размер на общо 120 000 щатски долара от институт „Отворено общество“ и Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа. От своя страна, Институтът за развитие на публичната среда е получил от Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа съответно 76 500 долара за периода 1 юли 2011 година – първи октомври 2012г. и 75 000 долара за периода 15 юни 2012г – 15 юни 2013г. по проектите „Граждански дневен ред 2.0“ и „Програма за развитие и устойчивост“. Същата неправителствена организация е получила от фондация „Америка за България“ 194 000 лева по проект „Гражданско общество и демократични институции“, като тази сума е следвало да бъде използвана за разработка на електронно Ръководство в изборно законодателство, което ще бъде използвано в обучения, провеждани от Централната избирателна комисия за местната и областна изборна администрация. От своя страна Николай Стайков дълго време е бил зам. главен редактор на в „Капитал“, а издателят на последния – „Икономедия“ АД е получило безвъзмездно от фондация „Америка за България“ 3 милиона лева по проект „В дигитално време“.

В този смисъл при изследване на въпроса за получените от гореизброените лица доходи, следва да се установи имали ли са тези лица взаимоотношения с представляваните от тях организации и получавали ли са средства, придобити от чуждестранни и/или български фондации, както и чрез получени финансирания по участия в обществени поръчки.