Ad Config - Website header

 

Article_top

Момчил Инджов

Едно на пръв поглед криминално убийство преди 80 години отприщи жесток терор, броят на чийто жертви и до днес е неизвестен, но във всеки случай става дума за края на милиони човешки животи.

Това се случва на 1 декември 1934 г. Тогава в Ленинград е убит Сергей Миронович Киров. Той е секретар на местния Градски комитет на ВКП(б) - Всесъюзната комунистическа партия (болшевики). Така се нарича по онова време компартията в СССР. Той е един от най-уважаваните партийни кадри и се говори, че със своята популярност е събудил ревността на Сталин.

Споменът за това убийство изникна снощи, когато в центъра на Москва бе застрелян опозиционерът Борис Немцов. Правозащитникът Лев Пономарьов заяви в интервю за Клуб Z, че това убийство е началото на нов политически терор. Тепърва ще видим дали това е така. Но поне някои асоциации с екзекуцията на Сергей Киров са неизбежни.

Руският президент Владимир Путин побърза да окачестви като "провокация" убийството на Немцов. При това без да е известен още извършителят.

При Киров поне той е известен. Името му е Леонид Николаев, член е на историко-партийната комисия към Института по история на ВКП(б). Но още в първите минути след убийството е обявено, че той е "изпратен от враговете на работническата класа". Николаев застрелва партийния ръководител, докато той влиза в кабинета си в ленинградския дворец "Смолни".

Убиецът Леонид Николаев и съпругата му Милда Драуле

И в двата случая страната (тогава СССР, а днес Русия) има тежки икономически проблеми.

През 1934 г. в СССР на практика липсва всичко от първа необходимост. Близо 7 милиона украинци вече са умрели заради Гладомора през 1932-1933 г. Житото е иззето със сила, но колхозите така и не са в състояние не само да съберат, но дори да произведат изискваната от Сталин и партията реколта. Освен глада, причината е и липсата на стимул.

Днешна Русия сериозно страда от санкциите на Запада, но преди всичко от резкия спад на цените на петрола. Путин направи икономиката на страната почти изцяло зависима от износа на "черното злато". И сега бере плодовете на своя "труд". Резултатът е скок на цените и сериозно спадане на жизнения стандарт.

Един тоталитарен режим обаче никога не си признава грешките. Когато се появи един сериозен проблем, веднага бива фабрикуван друг, който да отвлече вниманието на хората. В годините на зрелия социализъм у нас такива проблеми бяха например активизирането на антисоциалистическата пропаганда и усилването на западното влияние във вид на кино, музика и т.н.

Но при Сталин няма такива "екстри". Там при всеки проблем трябва да хвърчат глави. Не е случаен девизът: "Няма човек - няма проблем". Нека добавим и факти като тежката криза и популярността на Киров и хора като него. Още повече, при Киров Ленинград и областта са нещо като полугладен оазис в гладния СССР.

През 1928 г. Сергей Киров (вдясно) и Сталин все още са добри приятели.

Отделно нараства популярността на партийни ръководители като Григорий Зиновиев и Лев Каменев. Ударът трябва да бъде жесток.

Леонид Николаев е арестуван на местопрестъплението - пред самия кабинет на Киров. Той е задържан в момента, в който прави опит да се самоубие, гласи официалното съобщение.

Заедно с него са арестувани още 13 души. Сред тях има служители на НКВД - тогавашното вътрешно министерство. Те са обвинени, че позволили на Николаев безпрепятствено да влезе в "Смолни".

Иначе цялата група е обвинена в участие в нелегална зиновиевска организация, командвана от неизвестен ленинградски център. Повечето подсъдими не признават вината си. Но тогава все още не са пуснати в действие побоищата.

Всички са осъдени на смърт от Военната колегия на Върховния съд на СССР. Присъдите са произнесени на 29 декемри 1934 г. Групата е разстреляна само час по-късно.

Години сле това военнослужещият, конвоирал Николаев към подземието за разстрел, споделя, че той успял да изкрещи: "Излъгаха ме!" След което успял да каже, че по внушение на съда наклеветил някои от подсъдимите срещу обещанието да го оставят жив.

Репресиите се стоварват с пълна сила и върху близките на Леонид Николаев. През 1935 г. съпругата му Милда Драуле е изключена от партията. По-късно тя е осъдена и разстреляна заедно със своите сестра и зет. В затвора са хвърлени майката, братът, сестрите, братовчедът на Николаев и дори съседката му.

Но не това е най-важното следствие от убийството на Киров.

Разстрелът на ленинградския партиен вожд развързва ръцете на Сталин да започне може би най-кървавите репресии, известни някога в човешката история. И те са узаконени със специални мерки. Какво предвиждат те?

1. Делата за терор се разглеждат в продължение на десет дни.

2. Не се допуска участие на страните.

3. Обвинителното заключение се връчва на подсъдимия едно денонощие преди произнасяне на присъдата.

4. Присъдата е окончателна, не подлежи на обжалване и се изпълнява до едно денонощие след произнасянето й.

По-късно, през 1937 г., машината ще бъде усъвършенствана с узаконяване на побоите. Тогава на следователите ще бъде разрешено да не се ограничават в използването на методи за получаване на признания. Убийците на Киров са истински щастливци в сравнени с онези, които ще бъдат пометени при следващата вълна репресии.

 
Сергей Киров говори пред съпартийци. Снимки Уикипедия

Едно на пръв поглед криминално убийство преди 80 години отприщи жесток терор, броят на чийто жертви и до днес е неизвестен, но във всеки случай става дума за края на милиони човешки животи.

Това се случва на 1 декември 1934 г. Тогава в Ленинград е убит Сергей Миронович Киров. Той е секретар на местния Градски комитет на ВКП(б) - Всесъюзната комунистическа партия (болшевики). Така се нарича по онова време компартията в СССР. Той е един от най-уважаваните партийни кадри и се говори, че със своята популярност е събудил ревността на Сталин.

Споменът за това убийство изникна снощи, когато в центъра на Москва бе застрелян опозиционерът Борис Немцов. Правозащитникът Лев Пономарьов заяви в интервю за Клуб Z, че това убийство е началото на нов политически терор. Тепърва ще видим дали това е така. Но поне някои асоциации с екзекуцията на Сергей Киров са неизбежни.

Руският президент Владимир Путин побърза да окачестви като "провокация" убийството на Немцов. При това без да е известен още извършителят.

При Киров поне той е известен. Името му е Леонид Николаев, член е на историко-партийната комисия към Института по история на ВКП(б). Но още в първите минути след убийството е обявено, че той е "изпратен от враговете на работническата класа". Николаев застрелва партийния ръководител, докато той влиза в кабинета си в ленинградския дворец "Смолни".

Убиецът Леонид Николаев и съпругата му Милда Драуле

И в двата случая страната (тогава СССР, а днес Русия) има тежки икономически проблеми.

През 1934 г. в СССР на практика липсва всичко от първа необходимост. Близо 7 милиона украинци вече са умрели заради Гладомора през 1932-1933 г. Житото е иззето със сила, но колхозите така и не са в състояние не само да съберат, но дори да произведат изискваната от Сталин и партията реколта. Освен глада, причината е и липсата на стимул.

Днешна Русия сериозно страда от санкциите на Запада, но преди всичко от резкия спад на цените на петрола. Путин направи икономиката на страната почти изцяло зависима от износа на "черното злато". И сега бере плодовете на своя "труд". Резултатът е скок на цените и сериозно спадане на жизнения стандарт.

Един тоталитарен режим обаче никога не си признава грешките. Когато се появи един сериозен проблем, веднага бива фабрикуван друг, който да отвлече вниманието на хората. В годините на зрелия социализъм у нас такива проблеми бяха например активизирането на антисоциалистическата пропаганда и усилването на западното влияние във вид на кино, музика и т.н.

Но при Сталин няма такива "екстри". Там при всеки проблем трябва да хвърчат глави. Не е случаен девизът: "Няма човек - няма проблем". Нека добавим и факти като тежката криза и популярността на Киров и хора като него. Още повече, при Киров Ленинград и областта са нещо като полугладен оазис в гладния СССР.

През 1928 г. Сергей Киров (вдясно) и Сталин все още са добри приятели.

Отделно нараства популярността на партийни ръководители като Григорий Зиновиев и Лев Каменев. Ударът трябва да бъде жесток.

Леонид Николаев е арестуван на местопрестъплението - пред самия кабинет на Киров. Той е задържан в момента, в който прави опит да се самоубие, гласи официалното съобщение.

Заедно с него са арестувани още 13 души. Сред тях има служители на НКВД - тогавашното вътрешно министерство. Те са обвинени, че позволили на Николаев безпрепятствено да влезе в "Смолни".

Иначе цялата група е обвинена в участие в нелегална зиновиевска организация, командвана от неизвестен ленинградски център. Повечето подсъдими не признават вината си. Но тогава все още не са пуснати в действие побоищата.

Всички са осъдени на смърт от Военната колегия на Върховния съд на СССР. Присъдите са произнесени на 29 декемри 1934 г. Групата е разстреляна само час по-късно.

Години сле това военнослужещият, конвоирал Николаев към подземието за разстрел, споделя, че той успял да изкрещи: "Излъгаха ме!" След което успял да каже, че по внушение на съда наклеветил някои от подсъдимите срещу обещанието да го оставят жив.

Репресиите се стоварват с пълна сила и върху близките на Леонид Николаев. През 1935 г. съпругата му Милда Драуле е изключена от партията. По-късно тя е осъдена и разстреляна заедно със своите сестра и зет. В затвора са хвърлени майката, братът, сестрите, братовчедът на Николаев и дори съседката му.

Но не това е най-важното следствие от убийството на Киров.

Разстрелът на ленинградския партиен вожд развързва ръцете на Сталин да започне може би най-кървавите репресии, известни някога в човешката история. И те са узаконени със специални мерки. Какво предвиждат те?

1. Делата за терор се разглеждат в продължение на десет дни.

2. Не се допуска участие на страните.

3. Обвинителното заключение се връчва на подсъдимия едно денонощие преди произнасяне на присъдата.

4. Присъдата е окончателна, не подлежи на обжалване и се изпълнява до едно денонощие след произнасянето й.

По-късно, през 1937 г., машината ще бъде усъвършенствана с узаконяване на побоите. Тогава на следователите ще бъде разрешено да не се ограничават в използването на методи за получаване на признания. Убийците на Киров са истински щастливци в сравнени с онези, които ще бъдат пометени при следващата вълна репресии.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

РВМ

По повод убийството на Киров се разпространи вицът: На заседание на Политбюро Сталин съобщава, че е убит Киров. Недочуващ от присъстващите пита кого са убили. Сталин повтаря - Киров. Пак следва същият въпрос. Сталин раздразнено - когото трябва са убили. Та и сега - когото трябва са убили.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли решението България да предпочете изтребителите F-16?