На американския президент Хари Труман приписват репликата „Дайте ми еднорък икономист. Всичките ми икономисти казват: „От една страна е така, от друга страна...“ (Оn the one hand, on the other hand – на англ. ез.).

В положението на Труман вероятно се чувства и всеки политик, който очаква от юристите около себе си тълкуване на законодателството и помощ за правно обосноваване за своите действия. Примерът с вече подалите оставки Светлозар Лазаров и Владимир Писанчев е показателен точно за това.

От една страна...

Мини политическата криза започна от едно становище на правната дирекция в Министерския съвет, което беше изчетено от премиера Бойко Борисов по време на заседанието на правителството в сряда, когато Веселин Вучков подаде оставка.

"Законът за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи не съдържа преходна разпоредба, отнасяща се до заварените на посочените длъжности лица, заемането им при условията на новия закон, включително не е възложено задължение на Министерския съвет да стартира пред Президента на Република България процедура по тяхното назначаване", казва становището.

Затова правната дирекция не мисли, че има законови основания за смяната на главния секретар на МВР, председателя на ДАНС и председателя на Държавна агенция „Технически операции“.

От друга страна...

Преди по-малко от година обаче законът също бе променен и също предвиди нова процедура за избор на главен секретар на МВР. И точно както при последната промяна и тогава в закона няма преходна разпоредба, която изрично да казва какво се случва със заварените положения. Въпреки това Министерският съвет директно се позовава на новия закон и назначава Светлозар Лазаров за срок от 5 години. Това, че името на главния секретар преди и след това назначение е едно и също, няма никакво значение за правото.

Тогава правната дирекция на Министерския съвет не се е противопоставила. Затова и все още министърът на вътрешните работи (в оставка) юристът Веселин Вучков посочи разминаването между сегашното становище и липсата на миналогодишно:

„Няма как и двете твърдения да са верни“.

Разминаването не спира дотук. Председателят на парламентарната Комисия по вътрешен ред и сигурност юристът Атанас Атанасов припомни решение № 13 на Конституционния съд от 2010 година и по този повод заяви:

"Когато мандатът на държавен орган не произтича от Конституцията, а е установен със закон, то законодателят (учредителният орган) има правомощието предсрочно да го прекратява.”

Въпросното решение е по дело, образувано по искане на 61 народни представители от 41-вото Народно събрание за “тълкуване на правната категория “мандат” според основния ни закон” и “може ли мандатът да бъде прекратен предсрочно извън основанията, изрично посочени в Конституцията и закона.”

С много думи Конституционният съд казва „може“. Но решението е интересно и с друго – в него са цитирани получените становища от редица държавни институции, включително и Министерския съвет. Логично е това становище да е изготвено от същата правна дирекция.

"Предсрочното прекратяване на мандат основано на съобразен с Конституцията и приет в рамките на конституционните правомощия на Народното събрание последващ закон (Закон за изменение и допълнение на Конституцията или обикновен закон) е допустимо и конституционно”.

Детайлите за това трябва или не трябва да има изрични преходни разпоредби, не присъстват в цитираното решение.

Така в рамките само на един случай имаме мнения на един юрист – Веселин Вучков, на група юристи – правната дирекция, на още един юрист – Атанас Атанасов, който пък използва за довод становище на топ-юристите – членовете на Конституционния съд... И няма единно мнение.

Добра илюстрация за това, че когато не искаш да направиш нещо, винаги можеш да намериш юридически аргументи в своя подкрепа. Защото Лазаров и Писанчев можеше да не подадат оставки, а юристите щяха да продължават задочните си спорове.