ЯНА ВАСИЛЕВА

Възможно ли е в рамките на предвеликденския пост да се откажеш не само от месото, но и от автомобила? Да, ако става дума за Германия, където църквата има и такава инициатива.

При това съвсем не за първи път - от 1998-ма година насам няколко епархии в няколко федерални провинции, както и в съседен Люксембург насърчават шофьорите в месеца преди Великден да слезат от автомобилите си и да изберат друг начин за придвижване, ръководени както от съображения за опазване на околната среда, така и за поддържане на собственото добро здравословно състояние. Църквата призовава енориашите да се насочат към обществения транспорт, велосипеда или просто да ходят пеша. Или пък да сформират общности за по-пълноценното използване на един автомобил от няколко души, както и да изпробват придвижването с електрическо возило, за да пестят гориво.

Околната среда е тази, която би трябвало да спечели най-много от акцията. Но и участниците в нея по никакъв начин няма да са потърпевши – за тях са намислени редица стимули, само един от които са евтините карти за градския транспорт. Поне толкова важно е, че ще се направи нещо за по-доброто състояние на тялото, а и мисълта, че вредиш по-малко на природата, би трябвало да допринесе за по-доброто самочувствие – предполагат инициаторите. Които казват: „Не може всичко да е винаги такова, каквото е било – нещо трябва да се промени. Ние трябва да се променим. И точно това е, което християните имат предвид, когато говорят за пости.“

За да се получи евтина, а в някои градове дори безплатна карта за обществения транспорт, трябва регистрационните номера на автомобила да бъдат предадени – за да няма шмекеруване. Освен това се предлагат определено количество чипове за каршеринг – възможност за „споделено“ ползване на автомобил заедно с други потребители. Предвидени са и изненади – опция за спечелването на уикенд за двама в Берлин, както и изгодни карти за пътуване с железниците.

Защо се прави всичко това? Ами например ако се има предвид, че за сто километра един автомобил изхвърля 14,7 килограма въглероден диоксид в атмосферата – основателна причина за търсенето на алтернативи. Които при това могат да са не само полезни, но и да създават приятно разнообразие, ако разширяват възможностите за контакти извън самотата в автомобилното купе – тъй като в Германия обичайно автомобилите се движат само с по един пътник (по-точно с 1,2 пътници според статистиката).

Реклама на инициативата за автомобилни пости. 

„Няма никакви причини, които да ми попречат да се включа, за сметка на това има много, които привличат към начинанието“, споделя мнението си католическият пастор от Трир Алоис Хюлскамп. „Според мен постите от автомобила са отлична възможност за всекиго да открие как мобилността е възможна и без кола“, казва от своя страна министърът по европейските въпроси на провинция Райнланд-Пфалц Маргит Конрад. 

Инициативата, естествено, има не само поддръжници, но и противници. „Как ще мога да изминавам без кола голямото разстояние от къщи до работата?“, звучи най-често срещаният отпор. И получава съответния отговор: в редица случаи с обществения транспорт може да се стигне по-бързо, по-евтино и по-сигурно, не се престоява в задръстване, а и няма нужда да се търси място за паркиране. Но се срещат и питания от типа „Защо църквата не се загрижи за по-същностни въпроси като глада по света? Отказът от автомобила не е най-големият проблем“. На този въпрос също има отговор – автомобилните пости засягат сфера, стигаща надълбоко: въпроса за стила на живот в богатите държави, прахосването на енергия заради мобилността, която може да бъде организирана и другояче, респективно – става дума за глобалната справедливост.

И макар приносът за четири седмици да е по-скоро минимален, неизбежно всеки участник ще се позамисли над алтернативата, която би могъл да възприеме и като постоянно решение. Както се вижда от данните – немалко семейства стигнали до извода, че могат да се откажат от своята втора или трета кола, прехвърлили са се трайно към придвижването с влака или велосипеда, ако разстоянията за изминаване не са твърде големи. От началото на акцията през 1998 г. до днес в нея са се включили 20 000 души.