Ad Config - Website header

 

Article_top

Георги Мишев

Като човек, участвал активно в протестите срещу правителството на Пламен Орешарски, не мога да не посрещна с радост и облекчение днешното признание на въпросния бивш премиер, че сред нас е имало хора, които са донасяли на службите. Единственото друго обяснение за поведението на някои мои познати би било висша степен на некадърност.

Но коментарът ми по въпроса е в малко по-различна светлина.

Има само две опорни точки, които остават неизменни в българското медийно пространство през целия преход. Първата е, че държавата е или трябва да е всесилна. Независимо от заявената принадлежност към определен сектор от политическия спектър, от външнополитическата си ориентация и от променливи като днешното настроение на лидера ѝ, няма случай, в който един политически играч да признае, че държавата не е наблюдавала или контролирала определен процес.

Втората е, че протестиращите винаги са слаби, малобройни (да се чете – непредставителни спрямо мълчаливото мнозинство), платени, пречат на „обикновения човек“, и нямат конкретни искания. Липсва им професионалният капацитет да отправят аргументирана критика по конкретен въпрос, не са използвали каналния ред, за да входират исканията си, участват в неразрешени протести и провокират органите на реда. А най-страшното е, че не са достатъчно мотивирани да организират собствена политическа партия (пак по каналния ред), да изградят структури да се явят на избори след 3 години, и да наложат тезите си по пътя на законодателния процес.

Няма защо да се сърдим на пионката Орешарски за казаното, защото, както казах, то е вярно. Въпреки най-големите усилия на мен и моите достойни, „красиви и умни“ съграждани, по площадите, пред полицейските блокади и в университетите имаше голям брой подставени лица, които подпомагаха МВР. Не един бяха случаите в окупацията на Университета, в които съм се отчайвал, заблуден в порива си към демокрация и уважение към чуждото мнение, от индивиди, на които сме имали доверие, а са ни насочвали към най-погрешните решения. По-важното е, че днешното и подобни изказвания следват плътно двете най-важни опорни точки и доказват трайния консенсус в политическия картел между старото БСП и новия ГЕРБ за недопускане на нови играчи на политическата сцена. И протестиращите не били цвете за мирисане, донасяли едни за други. Стотина пеели „Хубава си, моя горо“, за да разплачат органите на реда, другите пишели смс-и накъде тръгва шествието.

Всъщност всяка искрена гражданска инициатива заслужава нечия подкрепа, независимо от това, че Бойко ще каже, че протестът е вдъхновен от Москва, а Орешарски – от американското посолство. Ако бяха истински, бих подкрепил хипарите от "Атака" в антивоенния им протест, както и наследниците на Мартин Лутер Кинг от ДПС в борбата им против сегрегацията на турските ми братя, синдикалните лидери на КНСБ, проповядващи работническата солидарност и т.н.

Но горните неизменно проявяващи се две опорни точки подсказват, че тези каузи не са истински, а лайтмотивът в тях е – гражданите трябва да служат на държавата, а ако не на държавата – то на партиите. Няма инициативи извън съществуващата система, а ако случайно възникнат – те са маргинални, незначителни и ще се справим с тях много лесно. С кубинката, слушалката и палката.

И ако трябва да дам отговор по доноса на Орешарски срещу протестиращите, бих казал, че всички обществени действия против мъртвороденото правителство от 2013-2014 г. бяха успешни. Въпреки опорните точки и мръсната игра се доказа, че в моментите си на крайна наглост политиците допускат грешки и биват наказвани за тях. Фундаменталната недосегаемост на елита бе разклатена достатъчно, а тези, които отказват да вярват в безнадеждноста, се откриха, повярваха си и придобиха опит. При следващия протест срещу поредното малоумно решение на кабинета, когато от ГЕРБ кажат „тези са на БСП“, а Миков опита да изпрати знамената си сред гражданите, това ще си проличи най-ясно.

 
Снимка БГНЕС

Като човек, участвал активно в протестите срещу правителството на Пламен Орешарски, не мога да не посрещна с радост и облекчение днешното признание на въпросния бивш премиер, че сред нас е имало хора, които са донасяли на службите. Единственото друго обяснение за поведението на някои мои познати би било висша степен на некадърност.

Но коментарът ми по въпроса е в малко по-различна светлина.

Има само две опорни точки, които остават неизменни в българското медийно пространство през целия преход. Първата е, че държавата е или трябва да е всесилна. Независимо от заявената принадлежност към определен сектор от политическия спектър, от външнополитическата си ориентация и от променливи като днешното настроение на лидера ѝ, няма случай, в който един политически играч да признае, че държавата не е наблюдавала или контролирала определен процес.

Втората е, че протестиращите винаги са слаби, малобройни (да се чете – непредставителни спрямо мълчаливото мнозинство), платени, пречат на „обикновения човек“, и нямат конкретни искания. Липсва им професионалният капацитет да отправят аргументирана критика по конкретен въпрос, не са използвали каналния ред, за да входират исканията си, участват в неразрешени протести и провокират органите на реда. А най-страшното е, че не са достатъчно мотивирани да организират собствена политическа партия (пак по каналния ред), да изградят структури да се явят на избори след 3 години, и да наложат тезите си по пътя на законодателния процес.

Няма защо да се сърдим на пионката Орешарски за казаното, защото, както казах, то е вярно. Въпреки най-големите усилия на мен и моите достойни, „красиви и умни“ съграждани, по площадите, пред полицейските блокади и в университетите имаше голям брой подставени лица, които подпомагаха МВР. Не един бяха случаите в окупацията на Университета, в които съм се отчайвал, заблуден в порива си към демокрация и уважение към чуждото мнение, от индивиди, на които сме имали доверие, а са ни насочвали към най-погрешните решения. По-важното е, че днешното и подобни изказвания следват плътно двете най-важни опорни точки и доказват трайния консенсус в политическия картел между старото БСП и новия ГЕРБ за недопускане на нови играчи на политическата сцена. И протестиращите не били цвете за мирисане, донасяли едни за други. Стотина пеели „Хубава си, моя горо“, за да разплачат органите на реда, другите пишели смс-и накъде тръгва шествието.

Всъщност всяка искрена гражданска инициатива заслужава нечия подкрепа, независимо от това, че Бойко ще каже, че протестът е вдъхновен от Москва, а Орешарски – от американското посолство. Ако бяха истински, бих подкрепил хипарите от "Атака" в антивоенния им протест, както и наследниците на Мартин Лутер Кинг от ДПС в борбата им против сегрегацията на турските ми братя, синдикалните лидери на КНСБ, проповядващи работническата солидарност и т.н.

Но горните неизменно проявяващи се две опорни точки подсказват, че тези каузи не са истински, а лайтмотивът в тях е – гражданите трябва да служат на държавата, а ако не на държавата – то на партиите. Няма инициативи извън съществуващата система, а ако случайно възникнат – те са маргинални, незначителни и ще се справим с тях много лесно. С кубинката, слушалката и палката.

И ако трябва да дам отговор по доноса на Орешарски срещу протестиращите, бих казал, че всички обществени действия против мъртвороденото правителство от 2013-2014 г. бяха успешни. Въпреки опорните точки и мръсната игра се доказа, че в моментите си на крайна наглост политиците допускат грешки и биват наказвани за тях. Фундаменталната недосегаемост на елита бе разклатена достатъчно, а тези, които отказват да вярват в безнадеждноста, се откриха, повярваха си и придобиха опит. При следващия протест срещу поредното малоумно решение на кабинета, когато от ГЕРБ кажат „тези са на БСП“, а Миков опита да изпрати знамената си сред гражданите, това ще си проличи най-ясно.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Браво, момче
Анонимен's picture
Анонимен

Милен

Симпатичен коментар, но е набутал един доста валиден довод под общия знаменател с опорните точки. А именно, че ако иска да променя нещо в държавата трябва да си направи партия. Защото между партиите и спонтанните протестни движения има една много съществена разлика - едните носят отговорност, другите просто критикуват. Разбира се, от критики понякога има нужда, дори крещяща нужда, както беше в случая с Орешарски, но това не променя факта, че едните са публиката, а другите - играчите на терена и статутът им не е еднакъв. Авторът лично ще го усети в момента в който от критик се превърне в човек искащ чуждото доверие. И в този смисъл, в условията на демокрация, този който е успял да спечели най-много доверие си остава "последна инстанция", ако някой иска да му опонира, има правото да се изправи срещу него, но на терена, не от трибуните...
Анонимен's picture
Анонимен

Койчо

Милене, Милене, нали партии ни управляват 25 години!
Изпиха ни кръвта и са все "отговорни"!
Не виждаш ли, че винаги се уреждат без последствия!
Ако един ден се доберем до мажоритарни избори ще разбереш какво е отговорност!
Анонимен's picture
Анонимен

Милен

Аз подкрепям засилването на мажоритарния елемент, но определено не и наивно-популистаката логика, че "партиите са виновни", а като дойдат "личностите" от Марс всичко ще тръгне по мед и масло
Анонимен's picture
Анонимен

denim58

Съгласна съм със заключенията, особено в последната им част! На мистър заден изход, ще му кажа, че каквото и да каже то няма тежест, защото се изрича от компрометирана личност!
Анонимен's picture
Анонимен

zakkwylde

Моите съболезнования към кахърното окупе Мишев. Благодарение на "успешните действия" на паважната пляка, днес виждаме един от най-перфидните варианти на наречения от тях модел #Кой. За което и на ум не им идва да си посипят празните глави с пепел. Паплач лузъри.
Анонимен's picture
Анонимен

Това си го знаехме

Какво всъшност казва Орешарски ?
Признава, че между протестиращите е имало внедрени милиционери - доносници.
Тези хора са с милиционерско мислене, те се и набиваха на очи.
Нормалните хора скандират, свиркат, а доносниците - снимат.
Нормалните хора са с плакати, знамена, свирки, а доносниците - с фотоапарати.
Това се виждаше, това си го знаехме - нишо ново не казва Орешарски.
Анонимен's picture
Анонимен

Радев

Лицемерието на протестърската пасмина лъсна, след като най-видните й членове се набутаха като съветници в управляващата клика. Хубавото на цялата тая бутафория бе, че на обществото стана ясно на чия хранилка е цялата тази сган. Кои фондации ги финансират, кои медии ги отразяват най-приятелски и безкритично (за съжаление и интелигентен сайт като clubz e сред тях) и пр. По-гнусни и долни хора от тях трудно могат да се намерят. За някой друг долар са готови да продадат и майка си, за да се надупят в поза партер на задокеанските си господари. Тази шайка заслужава единствено и само презрение. Лошото е, че тапира Боко Тиквата, за да се сложи и той на Вашингтон и Брюксел, е назначил няколко в правителството, въпреки че ако можеше щеше да ги удуши с една ръка.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията