Като човек, участвал активно в протестите срещу правителството на Пламен Орешарски, не мога да не посрещна с радост и облекчение днешното признание на въпросния бивш премиер, че сред нас е имало хора, които са донасяли на службите. Единственото друго обяснение за поведението на някои мои познати би било висша степен на некадърност.

Но коментарът ми по въпроса е в малко по-различна светлина.

Има само две опорни точки, които остават неизменни в българското медийно пространство през целия преход. Първата е, че държавата е или трябва да е всесилна. Независимо от заявената принадлежност към определен сектор от политическия спектър, от външнополитическата си ориентация и от променливи като днешното настроение на лидера ѝ, няма случай, в който един политически играч да признае, че държавата не е наблюдавала или контролирала определен процес.

Втората е, че протестиращите винаги са слаби, малобройни (да се чете – непредставителни спрямо мълчаливото мнозинство), платени, пречат на „обикновения човек“, и нямат конкретни искания. Липсва им професионалният капацитет да отправят аргументирана критика по конкретен въпрос, не са използвали каналния ред, за да входират исканията си, участват в неразрешени протести и провокират органите на реда. А най-страшното е, че не са достатъчно мотивирани да организират собствена политическа партия (пак по каналния ред), да изградят структури да се явят на избори след 3 години, и да наложат тезите си по пътя на законодателния процес.

Няма защо да се сърдим на пионката Орешарски за казаното, защото, както казах, то е вярно. Въпреки най-големите усилия на мен и моите достойни, „красиви и умни“ съграждани, по площадите, пред полицейските блокади и в университетите имаше голям брой подставени лица, които подпомагаха МВР. Не един бяха случаите в окупацията на Университета, в които съм се отчайвал, заблуден в порива си към демокрация и уважение към чуждото мнение, от индивиди, на които сме имали доверие, а са ни насочвали към най-погрешните решения. По-важното е, че днешното и подобни изказвания следват плътно двете най-важни опорни точки и доказват трайния консенсус в политическия картел между старото БСП и новия ГЕРБ за недопускане на нови играчи на политическата сцена. И протестиращите не били цвете за мирисане, донасяли едни за други. Стотина пеели „Хубава си, моя горо“, за да разплачат органите на реда, другите пишели смс-и накъде тръгва шествието.

Всъщност всяка искрена гражданска инициатива заслужава нечия подкрепа, независимо от това, че Бойко ще каже, че протестът е вдъхновен от Москва, а Орешарски – от американското посолство. Ако бяха истински, бих подкрепил хипарите от "Атака" в антивоенния им протест, както и наследниците на Мартин Лутер Кинг от ДПС в борбата им против сегрегацията на турските ми братя, синдикалните лидери на КНСБ, проповядващи работническата солидарност и т.н.

Но горните неизменно проявяващи се две опорни точки подсказват, че тези каузи не са истински, а лайтмотивът в тях е – гражданите трябва да служат на държавата, а ако не на държавата – то на партиите. Няма инициативи извън съществуващата система, а ако случайно възникнат – те са маргинални, незначителни и ще се справим с тях много лесно. С кубинката, слушалката и палката.

И ако трябва да дам отговор по доноса на Орешарски срещу протестиращите, бих казал, че всички обществени действия против мъртвороденото правителство от 2013-2014 г. бяха успешни. Въпреки опорните точки и мръсната игра се доказа, че в моментите си на крайна наглост политиците допускат грешки и биват наказвани за тях. Фундаменталната недосегаемост на елита бе разклатена достатъчно, а тези, които отказват да вярват в безнадеждноста, се откриха, повярваха си и придобиха опит. При следващия протест срещу поредното малоумно решение на кабинета, когато от ГЕРБ кажат „тези са на БСП“, а Миков опита да изпрати знамената си сред гражданите, това ще си проличи най-ясно.