Здравният министър Петър Москов е по-одобряван от премиера Бойко Борисов. Поне според данните на социологическата агенция "Exacta Research Group". Москов е най-харесваният министър с одобрение от 49 на сто, а в общата класация е втори след столичната кметица Йорданка Фандъкова. Още един член на кабинета - Лиляна Павлова - се оказва с по-висок рейтинг от Борисов.

Резултатите са от националното представително проучване на "Екзакта", проведено в цялата страна между 24 февруари и 4 март, 2015 г. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни лица, подбрани чрез двустепенна гнездова извадка. Обхванати са 125 гнезда в 93 населени места. Изследването е осъществено със собствени средства на Exacta Research Group.

Преди седмици изследване на "Галъп" изравняваше позициите на Москов и Борисов. Сега според данните на "Екзакта" здравният министър задминава по популярност своя началник в кабинета. Едва 24 на сто от анкетираните твърдят, че не харесват Москов. С положителен рейтинг са още трима членове на правителството - Павлова, вицепремиерите Ивайло Калфин и Томислав Дончев. Новата шефка на МВР и вицепремиерка Румяна Бъчварова остава по малко позната - 24 на сто я одобряват, 29 на сто не я харесват.

Отличниците на кабинета

Този кабинет поднася изненада, доколкото най-одобряваните министри са тези, чиито ресори обичайно събират най-много негативи, коментират от "Екзакта". 

Непосредствено след като Реформаторският блок влезе в парламента и преди сформирането на новия кабинет, Петър Москов беше одобряван от 12% от пълнолетните българи. Като министър, той повишава четирикратно рейтинга си на одобрение. Почти масова е подкрепата за работата на Москов от елитните обществени прослойки - от високообразованите респонденти, от жителите на столицата и на областните градове, както и от хората със среден и по-висок жизнен стандарт, уточняват от социологическата агенция.

"Подкрепата за работата на министър Павлова е най-висока сред младите българи, както и сред хората на възраст между 50 и 60 години. Над средното одобрение към нея регистрираме сред градското население на страната, както и сред високообразованите и заможните респонденти. Лиляна Павлова е министър №1 в класацията на избирателите на ПП ГЕРБ", коментират от "Екзакта".

Ако настоящото изследване се провеждаше само сред пенсионерите на България, то Ивайло Калфин би заел първата позиция като най-одобряван министър. Калфин е одобряван предимно от социално уязвимите обществени прослойки - от по-възрастните и бедни респонденти. Усилията на социалния министър не остават незабелязани и от образованите респонденти, както и от жителите на големите градове. Налице е благоприятна среда за политиките в социалната сфера.

"На следващо място попадат група министри – както стари, така и нови имена в политиката, които се намират в „златната среда” на рейтинговата скала. Това са Ивайло Московски, Меглена Кунева, Румяна Бъчварова, Владислав Горанов, Божидар Лукарски, Даниел Митов, Красен Кралев, Десислава Танева и Христо Иванов. Повечето от тях трябва да работят за разпознаваемост. Има и такива, обаче, които оглавяват тежки сектори, поради което трупат негативи преди да са станали разпознаваеми. Това важи в най-голяма степен за министрите на финансите и икономиката.

Все още е рано да се правят изводи за някакви тенденции при рейтингите на министрите, които са сравнително отскоро на политическата сцена. Факт е, че лицата на министерски съвет не са еднакво разпознаваеми. Това поставя част от министрите в неравностойна позиция. Става дума за Николина Ангелкова, Теменужка Петкова, Ивелина Василева, Тодор Танев и Николай Ненчев", смятат от "Екзакта". 

В първите дни на март правителството е одобрявано от 31%, а Бойко Борисов - от 43%. Неодобрението към работата на премиера е съизмерим дял с одобрението - 45%. Бойко Борисов увеличава подкрепата за работата си с 4% след парламентарните избори. С 3% намалява и неодобрението към него през последните четири месеца.

31% от българите одобряват работата на правителството. Недоволни от кабинета са 55%, като сред тях преобладават възрастни над 60 години, нискообразовани респонденти и българи с нисък жизнен стандарт. Сред одобряващите работата на министерски съвет, по-често се срещат хора със стандарт над средния, на възраст между 50 и 60 години, вискообразовани респонденти и жители на градовете извън столицата.

Дистанцията между БСП и ДПС намалява

Ако днес се провеждаха парламентарни избори, ГЕРБ взема 27,4% от вота на българите, а БСП – 11,1%. За ДПС биха гласували 8,2%, а за РБ – 5,5%. В парламента влизат още ПФ с резултат от 4,5%, АБВ и "Атака" с по 3%. Скъсява се дистанцията между БСП и ДПС. "България без цензура" (или както в момента се нарича тази политическа формация) ще остане извън парламента - без изненади. 

Данните на "Екзакта" са доста по-различни от резултатите, които миналата седмица представиха от "Медиана". Според агеницията на Кольо Колев ако изборите бях днес, Реформаторският блок ще взем 3,2% - резултат по -нисък от този и на ПФ - 5,4%, и на дори на "Атака" - 4,4%. Подобна тенденция обаче не се потвърждават от резултатите от изследвания на други социологически агенции като "Галъп", "Алфа рисърч", а сега и "Екзакта".

Електоратът на БСП се свива с 3 процента за времето след парламентарния вот през октомври 2014 г, уточняват от "Екзакта". За низходящ тренд говори и намалялата подкрепа за лидера на БСП Михаил Миков (с 5% в сравнение с октомврийското изследване на „Екзакта”, което се проведе след парламентарния вот). В началото на март 2015 г. Миков е одобряван от 16,5% и неодобряван от 67% от българите. 84% от социалистите харесват лидера си.

Мая Манолова е одобрявана от 19% от българите, в това число от 80% от социалистите, а Георги Кадиев е харесван от 18% от българите и от 60% от привържениците на БСП.  

Лидерът в оставка на АБВ Георги Първанов има одобрение от 33%. Той не губи политическото си влияние и сред електората на БСП, твърдят от "Екзакта".

Армия и полиция - най-харесвани от институциите

"В началото на март регистрираме най-високо одобрение за работата на армията и на полицията. Тези две институции получават еднакво одобрение в настоящото изследване на „Екзакта” – по 35%", обясняват от социологическата агенция. Неодобрението към работата на полицията, обаче е по-високо от неодобрението към армията 46%:33%.

За последните месеци не настъпват значими промени в доверието, с което се ползват в обществото тези две институции. Леко намалява (с 3%) недоверието към полицията, което се дължи и на общото успокояване на ситуацията в страната, според коментара на "Екзакта".

Доверието към прокуратурата и съда се движи в рамките на 13-14%, а неодобрението в рамките на 62-65%.

Парламентът е одобряван от 18% от пълнолетните българи. 67% от хората не го харесват.

Цветан Цветанов и Радан Кънев са лидерите на парламентарни групи, които получават по-висок дял одобрение в сравнение с останалите председатели на парламентарни групи в началото на месец март (одобряват ги по 23% от българите). Веднага след тях се нарежда Валери Симеонов с 20% одобрение. Данните показват слаба разпознаваемост на председателя на ПГ на АБВ Борислав Борисов, както и на Красимира Ковачка и Светлин Танчев в качеството им на съпредседатели на ПГ на БДЦ (не ги познават около и малко над 60% от българите).

Радан Кънев е лидерът на парламентарна група, който най-изразително повишава доверието към работата си за последните четири месеца - с 11%.

Най-доброто и най-лошото в работата на кабинета през неговите първи 100 дни

Според 7% от българите най-важното постижение на кабинета е, че върна доверието на европейските институции в България, в резултат на което бяха размразени еврофондовете.

6 % посочват наличието на по-добър и толерантен тон в политиката, на промяна в поведението на министър-председателя и на по-висока коалиционна култура на управляващите.

На трето място, отново 6% открояват направеното в социалната сфера, като обръщат особено внимание на коледните и великденските надбавки за пенсионерите, на повишаването на минималната работна заплата, както и на идеята за увеличаване на детските надбавки и новите правила за подпомагане на многодетните семейства.

На четвърто място се отчита стремежа да се провеждат реформи във всички важни области на обществения живот. Това сочат 5% от интервюираните. Други 4,5% пък поставят акцент на направеното в ресора на здравеопазването и по отношение на спешната помощ. 4% посочват като най-добри постиженията в ресора на министерството на регионалното развитие - строежите на пътища и магистрали, както и кампанията за санирането на блоковете.

Една пета от българите твърдят, че нищо добро не е направено за страната от началото на този управленски мандат. Запитани какво от дейността на правителството до момента им е направило най-лошо впечатление, 46% от интервюираните посочват, че нямат негативни впечатления от работата на правителството до момента. 

16% твърдят, че им е направило лошо впечатление тегленето на заем от 16 милиарда лева, защото не е станало ясно за какво ще се изразходват парите. 7% критикуват кабинета за липсата на реформи, а 6% за липсата на синхрон между партньорите в управлението. Отсъствието на мерки за справяне с безработицата, както и проблемите свързани с пенсионната реформа, са посочени от равни дялове от по 4% като поводи за разочарование от първите стъпки на кабинета.

Пълен мандат или предсрочни избори?

 

Според 52% за България би било по-добре, ако настоящият кабинет изкара пълен мандат, а 21% се обявяват за предсрочни парламентарни избори. Скорошни избори по-често искат симпатизантите на БСП и на "Атака".

Едва една трета от неодобряващите работата на кабинета искат предсрочни парламентарни избори. Това означава, че критичните настроения засега не водят до радикални нагласи за смяна на това управление, твърдят от "Екзакта".