Вчера вътрешният министър в оставка Веселин Вучков даде първото си - след оставката, а може би и последно телевизионно интевю и си тръгна като носител на “Оскар”. Благодари на полицаите и пожарникарите, чийто зам.-министър и министър бе сумарно около четири години, благодари на стотиците хора, които от миналата сряда му изпращат съобщения - познати и непознати, политици, чужденци; благодари на дъщеря си, на родителите си. И това на фона на Imagine на Джон Ленън, в която се пее:

“Може да кажете, че съм мечтател, но не съм единственият”.

Добър музикален подбор на екипа на ДикOFF и в действителност звездно сбогуване с широката общественост. Което, за съжаление, има всички индикации да остане само в архива на видео секцията на Нова тв. Защото по всичко личи, че Вучков е “единственият мечтател”, или единственият реформатор в това иначе самообявило се за реформаторско правителство. 

Първите гайки на модела #Кой били развинтени, смята Вучков. Но май ще си останем само на тази стъпка от демонтажа. Защото след оставката му управляващите си казаха “продължаваме напред” и доста безкритично го направиха.

Генезисът

Да разгледаме казуса “Вучков” извън призмата на “ченгеджийските номера”, защото със същия успех можеше да си тръгне не МВР-министър, а силов вицепремиер, социален вицепремиер, вицепремиер по коалиционната политика, министър на правосъдието, министър на икономиката, министър на енергетиката и пр.

Случаят има друг генезис - в управленските заявки за ключови реформи каквито и след 100-дневния толеранс не виждаме да се случват. А защо “реформаторско” правителство, а не “стабилизационно”, “иновационно”, “правителство на регионите” и пр. тип предизборни лозунги? - Просто защото партньорът на ГЕРБ се казва Реформаторски блок. Да започнем от него.

Заявката за реформа не е реформа

С появата си Реформаторският блок (РБ) се облече с легитимност и благодарение на Гражданския си съвет, съставен от общественици, лица с авторитет, надпартийни фигури, протестиращи срещу модела #Кой и кабинета "Орешарски". Съветът, както и “трикът” с несъгласието на РБ да подкрепи Бойко Борисов за премиер, сплотиха в съзнанието на десния избирател разпокъсаните съставни частни на Блока. Така към днешна дата той е в коалиционното управление, не само маргинална парламентарна група. Нищо, че Борисов си е премиер.

От последния етаж на сградата на Министерския съвет (където е кабинетът на Меглена Кунева - б.р.) обаче РБ сам отказва да се реформира. Въпреки заявките за свикване на конгрес (какъвто по устав отдавна трябваше да има), на реформаторите като че ли им става все по-уютно на жълтите павета, до степен, до която превърнаха депутатите и министрите си в единствения легитимен управленски орган на РБ. Конгресът все се отлага, структурата на РБ си остава същата, вече не се говори за единен лидер, а Гражданският съвет е потънал в забвение. От ДБГ дори се чуха призиви за закриването му.

Червени точки реформаторите натрупаха и в начланите преговори за съставяне на правителство, когато обвиниха ГЕРБ, че не е поела ангажимент за демонтирането на модела #Кой и вкараха партията на Бойко Борисов в режим да обяснява, че няма сестра.

Към днешна дата не само, че няма парламентарна комисия #Кой, за каквато от Блока уж настояваха, но и няма инициатива за създаването на такава. Инициативата за създаване на анкетна комисия в Народното събрание за КТБ пък (другата заявка на РБ) може и да е подписана от председателите на всички парламентарни групи, но начело стои подписът не на Радан Кънев или на Найден Зеленогорски, а на Цветан Цветанов. 

Т.нар. Стратегия за съдебна реформа на Блока бе шумно рекламирана. Бе приет един много хубав пожелателен документ, но на финала дори правосъдният министър Христо Иванов бе принуден да признае, че за написаните в него законови изменения май все пак ще е нужно мнозинство в парламента за ремонт в конституцията. 

Иначе какво вижда гражданинът с “невъоражено” око до момента - че единствената конкретна мярка в борбата с корупцията по високите етажи на властта се изразява в това, че ще правим "държавна структура по румънски модел". Тя нямало да е нова, ама нямало и да е стара и щяла да обединява всички “атрофирали” иначе (справка, зам.-министърът на МВР Филип Гунев) антикорупционни институции, съществуващи в момента. 

Това е малка част от заявените от реформаторите реформи, за които днес мнозина може би са забравили. Както бързо ще бъде забравена “саможертвата” на Вучков. И Блока вече го направи - Кънев говорил с Борисов за оставката и на следващия ден РБ заяви “продължаваме напред” с Румяна Бъчварова. Без анализ защо си тръгва МВР министърът. Причините били “лични” (справка - вицепремиерът Меглена Кунева).

Премиерът козината си мени, но нрава - никога 

ГЕРБ се облече в козината на Реформаторския блок (облечен с тази на гражданския си съвет), Борисов спря да звъни по сутрешните блокове, когато някой гост го ядоса. Спря да реже ленти по три пъти на ден и всички ахнаха колко се е променил стилът на управление на премиера. Блесна лъч на реформаторска надежда - щом този едноличен управленец може да се усмири, значи и клишетата "политическа толерантност", "коалиционна култура" и пр. все пак са приложими за настоящия кабинет.

А всъщност: правителствената управленска програма, определена от партньора АБВ като “манджа” (справка - лидерът на АБВ Георги Първанов), измененията в КСО/ДОО, временното замразяване на пенсионната реформа, гласуването на дълга от до 16 млрд. лв. и на последно място - досегашният отказ от смяна на Владимир Писанчев и Светлозар Лазаров, са еднолични решения на стария управленец Борисов. Който може и да не дава вече пространни интервюта пред диктофоните на магистралата след срязването на лентата, но пък всичко, което иска да сведе до народа, го свежда чрез словоизлияния за пред стенограмите от заседанията на Министерския съвет. 

Тези важни решения бяха взети без обществено обсъждане и без консултации с партньорите в управлението, а понякога и въпреки тях. Но винаги под сянката на подкрепата на ДПС. А призивът му към Движението да не гласува “за” предложенията на управляващите, малко напомня на онзи епизод от първия му мандат, когато попита главни редактори на медии упражнява ли им натиск и те в един глас отговориха “Не, не, не! В никакъв случай!”. И не излъгаха, защото каквото правеха тогава, го правеха доброволно.

Забравихте ли вече, че говорехме за Вучков, който вчера обясни, че напуска, защото има заявки за реформи, но реформи в действителност няма? Няма нищо, продължаваме напред! Конструкцията е здрава, въпреки разхлабените винтове!