Докато руските сили бележат нови успехи в Украйна на фона на рехавите протести на западните лидери, призракът на руския реваншизъм всява страх в Източна Европа. Но трополящите танкове и легионите от сепаратисти не са единственото притеснение- Украйна не е единствената цил на Русия.

Може би най-тревожни са сигналите, идващи от Грузия – надежден евроатлантически партньор, където прозападният политически консенсус отдавна е основа на външната политика. Дългогодишен противник на руския военен авантюризъм, Грузия се опита да бързо да избяга от руското регионално владичество чрез търсене на членство в евроатлантическите структури и си спечели репутацията на ентусиазиран и надежден партньор на Запада. Но западното бездействие пред лицето на руската териториална агресия започва да оказва своя ефект. След десетилетия ярост, с която грузинците наблюдаваха как руски протежета окупират 20 на сто от територията им и извършват етническо прочистване на 300 000 техни сънародници, определени групи започват да се питат дали поддържането на тесни връзки със Запада си струва всички тези загуби. Все повече грузинци започват да си мислят, че не си струва.

Групите в авангарда на операциите за руско влияния в Гърция проникват извън обсега на международните радари, под клоаката на медиите на местния език и поръчителството на често декларираните прозападни настроения. Но те могат да бъдат видени да протестират по улиците на Тбилиси, да се молят в грузинските черкви и да организират много добре платени митинги в навечерието на избори. Очевидно е, че руското влияние в Грузия става все по-силно.

Но на кръглите маси във Вашингтон и в частни разговори западните чиновници и експерти обикновено подценяват възможността изнасяната от Русия пропаганда да пусне корени в Грузия. Коренът на това самодоволство е в редовните проучвания на финансираните от САЩ Международен републикански институт (МРИ) и Национален демократически институт (НДИ), които постоянно показват подкрепа за евроатлантическата интеграция между 60 и 70 на сто. Правителствата едно след друго разчитат на това народно одобрение, за да оправдаят своя прозападен външнополитически дневен ред.

Значи, подкрепата за евроатлантическата интеграция е значителна. Но дълбока ли е тя? Тези, които са контактували с обикновени грузинци, казват, че истината, както често става, е доста по-комплексна.

В един епизод от грузинската сапунена опера "Най-добрите приятели на жена ми" сватбено тържество бива прекъснато от съобщение, че Грузия току-що е получила дългоочаквания ПДЧ (План на действие за членство) - прелюдия към влизане в НАТО. Съобщението шокира гостите и те млъкват, след което започват да ликуват. Един от героите, докато ръкопляска и празнува заедно с другите, се обръща към друг гост и пита: "Какво е ПДЧ?"

Докато този епизод илюстрира не само непропороционалните не само социални, но и цивилизационни страсти сред грузинците, той показва и по-неприятна истина - че прозападните настроения в грузинското общество се дължат повече на емоция, отколкото на добра информираност. Заглавията в медиите за резултатите от допитванията до общественото мнение не казват всичко. Погледнете по-дълбоко в данните и картината ще бъде много по-тревожна.

Според допитване на НДИ от август 2014 г. интегрирането към Запада е в най-добрия случай третостепенен въпрос за грузинците. Доминиращият интерес бе от сферата на "кухненската маса". Начело бяха притесненията за работата (63 на сто) и бедността (32 на сто) и те оставяха далеч зад себе си другите въпроси. Интегрирането в ЕС и НАТО бе доста назад - съответно на 10-о и 17-о място. И грузинците поставиха членството в ЕС и НАТО на първо място от общо 21 въпроса, за чието обсъждане според тях правителството е загубило прекалено много време.

Но най-тревожното, погребано дълбоко в резултатите на проучването, са знаците за растящата подкрепа за присъединяване към Евразийския съюз - предвожданата от Москва "алтернатива" на ЕС. Цели 20 на сто се изказаха за идеята за грузинско членство. Тези проценти бързо се увеличиха от 11 в края на 2013 г. на 16 в средата на 2014 г. Кои са тези грузинци, които биха предали суверенитета на своята страна на същата сила, която държи в стоманена хватка грузинската територия и разпокъсва безнаказано други съседни държави?

Част от отговора може да бъде намерена в разрастващия се неправителствен сектор, състоящ се от проруски организации с безобидни имена като "Евразийски институт", „Евразийски избор" и "Земята - наш дом". Много от тези организации се пръкват и изчезват според необходимостта. Тази седмица е "Комитет за мир в Грузия", другата седмица - нещо друго. Но те често са свързани с една и съща група проруски идеолози и политически предприемачи, които редовно отиват да се кланят в Москва и според хора в управляващите и опозиционните грузински партии почти със сигурност получават пари от Кремъл. Общото им послание не е църковно венцехвалене на Русия ии носталгията по СССР, а "евразийството" и "православната цивилизация" - кремълското обозначение на путинизма.  Залагането на грузинския социален консерватизъм, икономическата уязвимост и постоянния гняв срещу злоупотребите на правителството в миналото печелят все повече привърженици сред населението, изморено от любовта без отговор от страна на Запада.

В средата на 2014 г. проевразийските групи привлякоха вниманието с гръмките си протести срещу законопроект против дискриминацията, който се обсъжда в грузинския парламент. Протестът им бе заради текст в проекта, забраняващ дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация, който според противниците му е равносилен на пропаганда на нехетеросексуален начин на живот. Но те не дойдоха да протестират сами. Заедно с проруските активисти бяха свещеници от Грузинската православна църква.

Църквата също бе смаяна от проектозакона срещу дискриминацията и призова за премахване на текстовете, защитаващи сексуалните малцинства. Като една от най-старите съществуващи християнски църкви в света, Грузинската православна църква хем е опора на грузинския национализъм, хем се радва на най-голямо доверие сред институциите в страната. Но общата кауза на църквата с проевразийците те се ограничи с тактическия съюз в риториката срещу гейовете. Въпреки че формално са за членство на Грузия в ЕС, влиятелни кръгове в православната йерархия открито подклаждат религиозния национализъм и изразяват възхищението си от Русия.

Днес представителите на църквата все повече биват смятани за авангард на реакционната дейност. В средата на 2013 г. те бяха начело на погрома срещу гейовете в центъра на Тбилиси. Свещениците оправдаха протестите и нападенията срещу грузинските мюсюлмани. И ръководителите на църквата нарекоха Запада "по-лош от Русия", като понякога описваха руското нахлуване през 2008 г. като небесна намеса срещу западната интеграция. Този език се използва и от грузинските проевразийски неправителствени организации.

Нарастващото присъствие на проруски организации и изострянето на антизападните настроения на църквата се сливат с третия стълб на формиращата се проруска триада - възраждането на антизападните политически партии.

След смяната на властта през 2012 г. проруските политици се насочиха от най-тъмната периферия на грузинския политически живот към нарастваща и ставаща все по-жизнеспособна политическа сила.

Нино Бурджанадзе - някогашна привърженичка на западната интеграция , а днес проруски политически агитатор, създаде политическа коалиция, насочена към разрушаване на грузинския евроатлантически консенсус. На президентските и местните избори съответно през 2013 и 2014 г. Бурджанадзе успя да събере близо 10 на сто от гласовете, въоръжена с евразийска риторика и щедро подпомагане от парични потоци, вероятно руски. И бързо набиращият популярност Алианс на патриотите - популистка партия с антизападен уклон, която наскоро организира голям митинг в Тбилиси, спечели почти 5 на сто през юни 2014 г. Ако тези числа се запазят, парламентарните избори през 2016 г. могат да доведат на власт грузинско правителство със съвсем различна ориентация. 15 на сто ще бъдат напълно достатъчни, за да бъдат изпратени в парламента проруски депутати, които ще разбият съгласието между партиите по въпросите на външната политика и които ще имат решаващата дума в преговорите за коалиция.

Ираклий Аласания - бившият грузински военен министър, има едно наум за Русия. "Има много активни проруски групи и хиляди протестиращи, които са против западната интеграция", каза ми той наскоро, като имаше предвид митинга на Алианса на патриотите. Той изрази опасение, че сегашното правителство подценява нарастващата руска заплаха. Със своите собствени Свободни демократи, които са сега част от парламентарната опозиция, редиците на съставената от силно прозападни партии управляваща коалиция "Грузинска мечта"  видимо отслабнаха, а социално консервативните, протекционистки фракции в коалицията се увеличиха.

Но това вероятно е само началото. Ако тенденцията се запази, консенсусът в Грузия по външната политика, смятан дълго време от Запада за даденост, може да започне да губи силата си. Макар от "Грузинска мечта" да смятат, че са успели да минат по острието на бръснача между геополитическия прагматизъм и евроатлантическия ентусиазъм, тя губи все повече популярност сред гласоподавателите, които някога имаха надежда в нея. Както е тръгнало, парламентът  през 2016 г. ще бъде много по-различен от днешния. Прозападното опозиционно Обединено национално движение (ОНД) вероятно ще загуби половината или повече от сегашните си 51 места. На негово място вероятно ще има колекция от открито антизападни депутати от коалицията на Бурджанадзе и Алианса на патриотите. Ако остане единна, "Грузинска мечта" може да остане най-голямата парламентарна коалиция, но появата на антизападни фракции в парламента ще я накара да смекчи или дори да изостави прозападната си политика.

Тази траектория би трябвало да е повод за дълбоко безпокойство. Дори една Грузия, опитваща се да се ориентира едновременно към Запада и Москва, може да потъне в плаващия пясък на руското господство, както стана с другите образци на тази стратегия - Азербайджан, Армения и Казахстан. Този резултат ще означава консолидиране на руското геостратегическо превъзходство над Кавказ и заедно с това ще затвърди руския монопол върху трансевразийските пътища на газа и стоките.

Има начини Западът да хвърли толкова необходимия спасителен пояс на грузинските либерали. Докато подписаното през юни 2014 г. споразумение за асоцииране с ЕС е със сигурност добър знак, а Дълбоката и всеобхватна зона за свободна търговия (ДВЗСТ) има голям бъдещ потенциал, същинската награда за повечето редови грузинци е перспективата за пътуване без визи в ЕС. Ако то бъде въведено тази година, на което се възлагат големи надежди, това ще бъде истински благодатна почва за доверие към Запада. А ако не става с открито членство в НАТО, други жестове като статут на основен съюзник на САЩ извън НАТО ще бъде безболезнен начин за съхраняване на статуквото, като бъдат признати дългогодишните ангажимент и принос на Грузия към евроатлантическото пространство.

Ясно е, че дните, когато грузинският прозападен консенсус бе смятан за даденост, свършват много скоро. Влиянието на Русия се възражда в нейната периферия - от Източна Европа към Кавказ и Централна Азия и Грузия е лакома хапка. Русия може да е предприела досега военни намеси, да води информационни войни и операции за прокарване на влияние. Но Москва, изглежда, е стигнала повратната точка в стремежа си да завоюва отново Грузия на всяка цена.

-------------------------------------------------------------

* Авторът е независим анализатор по въпросите на Черноморския регион и Евразия и стипендиант в Института за изследване на външната политика в Пенсилвания. Препечатваме статията му от американското специализирано издание "Форин полиси".