Защо прозрачността върху собствеността на медиите е важна?

В мотивите на закона (Закон за задължителното депозиране на печатни и други произведения - б.ред.) пише, че прозрачността на собствеността била важна, защото каретата на вестниците щели да дават възможност, когато има клевета в печатните издания, по-бързо да се установи кой носи отговорност. Представям си, че значението е много по-голямо, важността е в много по-широк аспект, защото въпросът за прозрачността е въпрос за контрол върху информационните канали. Въпрос за евентуално присвояване на информационните канали, от където качеството на демокрацията е само на една крачка.

Задължително трябва да говорим за прозрачност и задължително трябва да говорим за това никой да няма прекомерно голямо влияние.

Проблемът за прозрачността на медиите всъщност е част от системен проблем. С голямо съжаление казвам, че не можем да постигнем едно поле на прозрачност в медиите тогава, когато по същия начин нещата седят в останалите сектори. Ако погледнем към т.нар. критична инфраструктура, ще видим, че дори там няма прозрачност.

Примерът БТК и въпросът Кой?

Знаете, говори се, че има евентуална тайна смяна на собствеността на БТК, според съобщението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Комисията е получила сигнал от едно търговско дружество, според което има смяна в собствеността и когато самата комисия се заема да установи какво се случва със собствеността, вижда, че няма достатъчно данни, от една страна, за смяна, от друга страна – според самата комисия няма достатъчно данни дори за автора на сигнала, който твърди, че вече контролът му е засегнат. От трета страна, не можем да очакваме близко и скорошно решение, защото КЗК установява, че поради участниците в събитията, става дума за една сделка с общностно измерение, което препраща компетентността от държавата България към наднационално равнище...

Примерите можем да продължим във финансите, в стоителството, в спорта и т.н. Прозрачността в медиите трябва да бъде елемент от едно наистина общо усилие. И нека да спомена, че всички сделки в медиите стигат до съдебен контрол, което пък показва първостепенното значение на реформата в съдебната система. И това е нещо изключително спешно.

Влиянието

Интересуваме се от прозрачност на собствеността, но всъщност трябва да разширим рамката и да говорим за прозрачност върху влиянието и контрола. Не е само собствеността това, което показва зависимост между лицата, владеещи една медия и медийното съдържание. Разбира се, има форми за прикриване на собствеността – става дума за т.нар. офшорни зони. Става дума за българския феномен на консултантите. Няма да споменавам имена. Кое е особеното в това да си консултант, а да не принадлежиш към собствениците – това, че не те ловят проверките, които законът е предвидил за собствениците. Например проверките за принадлежност към Държавна сигурност са насочени към собствениците, а не са насочени към консултантите. И само в отделно взети случаи можем да видим принадлежност на консултанти.

Към темата за прикриването е и темата за медиите в „семейството“, българският синдром „майка и дете“ и т.н. Ако продължим нататък към влиянията, изключително важно е финансирането на медиите. Ще маркирам само няколко схеми, които се използват.

Кредитите

Виждаме напоследък – защото в ситуации на напрежение се вижда по-добре, отколкото в спокойни ситуации – че медии, които нямат връзка помежду си, имат нещо общо. И това е, че са медии-длъжници на една банка. Говоря за Корпоративна търговска банка (КТБ). Това го знам от медиите, нямам някакви специални източници. Като започнем от ТВ7, като минем през „Нова българска медийна група“, която е придобита базисно с кредит, като минем през дружеството, на което няма да мога да кажа името, което владее „24 часа“, „Труд“ и „168 часа“ на Венелина Гочева, като продължим с дружеството, което владее „Стандарт“ и т.н.

Така стигаме до въпроса, с който моите студенти се затрудняват – откъде се взема вторият медиен съюз, Българският медиен съюз. На базата на това, което сега казвам, можем да изработим една хипотеза, която подлежи на проверка – какво обединява медиите в Българския медиен съюз.

Рекламата

Много сме говорили за връзката между медии и реклама. Според мен, съществува вертикална интеграция. Според мен, една правна система не бива да допуска един и същ субект да продава реклама на медиите и същевременно да продава програмно време на рекламодателите. Но това се допуска и държавата в това отношение също има роля. Държавата заличава правни пречки. Държавата легитимира такива играчи.

Публичния ресурс

Става дума за европейските средства и за информационните кампании. С голямо съжаление ще кажа, че държавата също участва и това е типичен пример за „превзета държава“. Какво друго е аз да съм министър на земеделието и когато изготвям технически задания за разпределяне на средства, да включа пиарите на големи компании, които в последствие ще станат бенефициери на тези средства.

Тайните клаузи

На четвърто място са договорите, за които ние нямаме данни, в които се вижда как хора с иначе малък пазарен дял, който не се лови като господстващ дял от КЗК, всъщност имат основна роля при вземане на кадрови решения по отношение на медиите. На сайт на една комисия за ценни книжа могат да се видят договорите от сделки с медии, които сега са в една голяма медийна група и там да се види, че има клаузи в тези договори, които предоставят на едно българско физическо лице и неговото много малко дружество възможност да определя шефа на новините на една българска телевизия. Ние се досещаме за какво става дума, но не можем да го докажем, ако не прочетем договора. Много неща се знаят, които се доказват много трудно.

Какво да се прави

Има стъпки, които биха могли да се направят. Една такава стъпка съществува в Австрия, аз много я харесвам, ще я спомена и днес – регистър на публичните средства, които отиват за медии. Всички 6 хиляди единици в държавната администрация на Австрия на някакъв период от време са длъжни да правят отчети какво от тях заминава за медии.

Много важен е въпросът какво може да направи правото, така че никой да не бъде прекалено голям, когато става дума за информация и за медийно съдържание. С голямо съжаление чух, че при окончателната изработка на правителствената програма, правителството казва, че засега контролът върху това никой да не е достатъчно голям, остава в КЗК. Това не е достатъчно, не е достатъчно да има само контрол с икономически средства върху пазарни дялове и да се прави оценка, каквато е предвидена по Закона за защита на конкуренцията.

Вярвам, че трябва да има контрол, който аз наричам условно двоен – т.е. освен контрол за господстващо положение и концентрация, трябва да се извършва контрол и с неикономически средства за медиен плурализъм. Както в други държави, като например в Обединеното кралство, трябва да има секторен регулатор, за да има две оценки – едната да е за конкуренция, а другата за плурализъм. И когато има сливане и придобиване, да не може да има движение напред без произнасяне от секторния регулатор. Този модел работи в държавите, в които се прилага и в България също може да се приложи. Въпросът е мерките да са превантивни и тази оценка да е текуща, а не само при конкретен случай, когато предстои сливане и придобиване.

Изказване на проф. Нели Огнянова на 11 март 2015 г. конференцията "Медиите като инструмент за завладяване на държавата", организирана от Центъра за изследване на демокрацията и Фондация "Конрад Аденауер". Заглавието, подзаглавието и вътрешните заглавия са на Клуб Z.