Редица журналистически разследвания през последните две години показаха много връзки, за които имахме само подозрения. Имаме една натрупана система от връзки. Ние обаче се фокусираме най-вече върху най-скандалните и дразнещите медии, а ситуацията е много по-тежка и много по-обхватна. Вероятно не сме чак в ситуацията на Македония, където държавата финансира почти всички медии, но сме в една също много критична ситуация.

Проблемът с рекламния пазар

Това е една много важна област. Имаме огромно количество емпирични данни за това колко се гледа една телевизия, кои програми колко се гледат, колко се четат определени медии и сайтове, колко се слушат определени радиостанции, т.е. има купища информация. Имаме много добра оценка колко е голям този пазар – условно казано, около 1 милиард лева.

Въпросът е каква част от този 1 милиард лева как се преразпределят. Тук започва големият проблем. Това, което ни се случва в последните години, е резултат от дейността на хора, които разбират този пазар, знаят технологиите за контрол и много добре успяха да подредят част от своя контрол. Това знание се използва за завладяване на държавата и определени пазари. Не говорим само за държавата, на която плащаме през данъците си, говорим за много сектори – като се започне от енергетика и се стигне до селско стопанство и здравеопазване. Там имаме контрол на тези хора.

Това се случва през една много добра система от пиари и социологически агенции, които контролират данните. Освен собствеността трябва да анализираме и контрола на трафика. Можем да видим много скрит медиен трафик.

Спонсорските договори

Личният ми опит с медиите показва, че има много интересни механизми за влияние – например спонсорските договори. Поради участието ми по различни теми, свързани с акцизни стоки – петрол, цигари и т.н., съм се сблъсквал предиодично с такъв проблем. За някои неща вие не може да говорите. След като сте дали дълго интервю във водеща телевизия и сте споменали директно и без да се страхувате имената на фирмите, защото имате европейски данни за техния контрол над нелегалния пазар, изведнъж вашето изказване не се появява. Просто фирмата я няма. На въпроса „Какво става?“ отговорът е „Ти нали виждаш колко пъти се повтаря „мека топлина“ в нашата реклама“. Това е само един пример за т.нар. мълчание.

В едни случаи спонсорираме определени предавания, а в други случаи плащаме за мълчание. Може да видите колко трудно може да се намери информация за определени финансови институции. Тези, които си позволят да говорят по-конкретно, им се случват глоби от контролните институции. Ако направите един по-сериозен анализ, може да видите дълбоките структури – кой стои зад тях, за кого не пишат, за кого пишат внимателно и кого критикуват.

Руските артисти с двойна употреба

Освен вътрешните разпределения, в последните три-четири години се очертава нещо по-неприятно – външното влияние. Лесно може да видите схеми на отразяване в определени медии на руско-украинския конфликт. Вижте в най-скоро време как е отразено убийството на Немцов през последните две седмици. Има ясни модели на отразяване. И това не са просто човешки симпатии, а мисля, че е свързано с бюджети. Въпросът е как може да се докаже това.

Ще дам пример с т.нар. спонсорства за културни събития. Може да видите едни огромни суми, които се изсипват за едни малки, почти неизвестни в България културни дейци през ключови български пиар агенции. След това мога със сигурност да ви покажа, че тези агенции ще имат договори с водещи български медии. Големият проблем е външното влияние, което наистина засяга нашия интерес, независимо дали е с газ, ядрена енергетика или петрол. Тази тема трябва да се коментира и да стане прозрачна.

Все по-ниско ниво на журналистите

Един от проблемите, който се случи особено с печатните медии, но и с радиостанциите, е тази технологична криза. Тя започна през 2005-2006 година и направи възможна тази голяма концентрация през 2007 година. В момента вероятно няма печатна медия, която да може да се издържа с тиража си. Тогава се издържа или през собственика, или през всички тези спонсорски договори, за които говоря. Кризата на традиционните медии е ключова за това, което ни се случва в момента. И трябва да се намери механизъм как точно да се финансира независимата журналистика.

До 2004-2005 година ние имахме много различни печатни медии с много различни и компетентни журналисти. В момента това разрушение на финансирането доведе дотам, че вие виждате едни отразяващи ресори журналисти в ключови медии, които са с много-много ниско познание за сектора. Случаят с рамката за външния дълг показа такава абсурдна ситуация, в която Румен Гечев се оказа обяснителят на това какво представлява външният дълг. Това просто е комична ситуация.

Почти никой не говори за социалните медии, а лятото на 2013 година показа какво значение имат. Ако се загледате в социалните мрежи, ще видите една развита система, която отново е добре бюджетирана, според мен. Освен традиционните тролове, конвейри на тролове и т.н., имаме съвсем класически агенти на влияние. Това са публични личности, които очевидно имат бюджети, за да заемат едни или други позиции. Просто виждате как една публична личност в рамките на два месеца си променя рязко позицията и след това разбирате, че тя има договор с някои от пиар агенциите.

Изказване на Тихомир Безлов на 11 март 2015 г. на конференцията "Медиите като инструмент за завладяване на държавата", организирана от Центъра за изследване на демокрацията и Фондация "Конрад Аденауер". Заглавието, подзаглавието и вътрешните заглавия са на Клуб Z.