Покрай сътресенията в сектор "Сигурност" управляващите от ГЕРБ по спешност внесоха за обсъждане в парламента пакета от закони за службите, който бяха изготвили още в първия си мандат - през 2012 г., но така и не успяха да приемат. Като цяло политическият консенсус по темата е налице, но има и няколко сериозни разминавания, които се очаква да предизвикат дебати в парламентарната зала.

Предвидените закони са четири - за националната сигурност, за военното разузнаване, за цивилното разузнаване (Национална разузнавателна служба) и закон за Национална служба "Охрана" (НСО), която в момента се подчинява само на правилник. Резултатът е, че цялата дейност ще се ръководи от премиера, НСО остава при президента, но не и НРС.

Закон за едноличното премиерско управление

"Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност." Това е общият закон, върху който стъпват останалите. Той е и най-спорният като основните критики срещу него са, че съсредоточва твърде много власт в ръцете на министър-председателя чрез Съвета по сигурноста (СпС) към Министерския съвет (МС). Още при първите обсъждания на законопоекта през 2012 г., той беше определен от опозицията като "Закон за Съвета по сигурността към премиера", а не като такъв за националната сигурност. И в действителност по-голямата част от текста засяга СпС, чийто председател е премиерът. А ролята на парламента и на президента е сведена до минимум. Тази на Народното събрание е само контролна.

Предвижда се МС да "осъществява общото управление на системата за защита на националната сигурност" като надълго са изброени всичките му функции. В частност функциите на премиера са да ръководи и координира всички институции, представени в Съвета, да "осъществява общото ръководство на разузнавателната общност", да "създава организация за извършване на общи, тематични и по конкретен сигнал проверки относно законосъобразността и ефективността на работа от представените в Съвета органи на изпълнителната власт" и мн. др.

А членовете на СпС, които премиерът ще координира, са: министрите на вътрешните работи, отбраната, външните работи и финансите, главният секретар на МВР, председателите на ДАНС, на Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР) (сега НРС), директора на служба "Военна информация", началника на НСО - служба, под шапката на президента, секретаря на Съвета по сигурността. В него влизат още - двама представители на президента, "изрично определени от него с указ". Иначе, посочва се, че самият държавен глава може да участва в заседанията, ако пожелае. Що се отнася до Народното събрание... то участие на председателя му или на депутати може да има само "в определени случаи и по отделни определени въпроси", но изрично по покана на председателя на СпС - премиерът.

Предвижда се Съветът да заседава редовно най-малко веднъж на три месеца и извънредно - по решение на министър-председателя. Решенията ще се взимат с гласуване, с обикновено мнозинство.

Парламентът се включва с дейност само по отношение на отчетността и контрола. Той ще осъществява контрол над всички служби, включително на НСО, чрез постоянна комисия. В момента в НС има вътрешна комисия, комисия по отбрана, външна комисия, комисия за контрол на СРС-тата и пр. Вероятно те ще останат, но ще се създаде нова - за контрол на всички служби, в това число и финансов. Шефовете на службите пък ще бъдат длъжни да се явяват при покана от НС (каквото задължение в момента няма нито един поканен на изслушване в която и да е било комисия). Те ще изготвят до МС и годишни доклади, МС ще ги внася в НС, като НС ще ги приема с отделни решения. Представянето на докладите не касае само НСО.

Онази част от докладите, която не съдържа класифицирана информация, ще се публикува на сайта на правителството. Това се приема за форма на граждански контрол. Отделно МС трябва да създаде "консултативен механизъм", неясно какъв, за участие на граждански организации в изготвянето на нормативни актове в сектор "Сигурност". Но при спазване на ограниченията за секретност и конфиденциалност.

Разузнаването 2х1?

Още през 2012 г. без съпротива от страна на президента, бе решено, че НРС, която със законите ще бъде преименувана на Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР), ще мине под шапката на Министерския съвет.

Очакваше се законът за ДАР да мине безпроблемно в зала, но преди няколко дни депутатът от Реформаторския блок и бивш шеф на НСС - ген. Атанас Атанасов, отново предложи военното и цивилното разузнавания да бъдат слети в една агенция, отново под името ДАР. Идеята на Атанасов е ДАР да е огледална на ДАНС структура, да има общ ръководител, но двете разузнавания в нея да запазят автономността си.

Вносителят на законопроектите - зам.-шефът на ГЕРБ Цветан Цветанов се обяви категорично против. Премиерът Бойко Борисов обаче се опита да тушира пораждащото се напрежение по темата като обяви вчера, че не е нито "за", нито "против" и предложението на реформаторите ще бъде подложено на дискусия. Даде и пример с факта, че цивилни лицаи сега оглавяват служба "Военно разузнаване". Очаква се новият й началник да стане Йордан Бакалов, инженер по образование, бивш син депутат и служебен министър на МВР в кабинета "Близнашки".

Иначе законопроектът все пак предвижда възможност и президентът да възлага задачи на ДАР, но само след съгласуване с премиера. Предвижда се още началникът й да бъде назначаван с президентски указ по предложение на МС, както и да има 5-годишен мандат. Няма обаче изискване за управленски опит, каквото има за други шефове на служби, а само за 10 г. стаж в системата. Това се очаква да бъде друга спорна точка при обсъждането в зала.

С 5-годишен мандат е и шефът на служба "Военна информация", е записано и в закона за военното разузнаване. Той също ще се назначава с президентски указ. По отношение на изискванията към началника, е посочено, че може да бъде военослужещ с висше военно звание или цивилен служител, отново с 10 г. стаж в системата. Не е ясно и какво се има предвид под "служител" - трябва ли лицето да е кадър в МО или в друга държавна структура към момента на назначаването си, или пък става "служител" с назначаването. Неясната формулировка може да постави под съмнение една цивилна номинация като тази на Бакалов например, поради неотговаряне на критериите.

За разлика от останалите закони в сектора, в случая с военното разузнаване не се предвижда освобождаване на шефа му, ако се сметне, че e извършил тежко нарушение, или системно не изпълнява служебните си задължения. Още един спорен момент.

Станишев и Доган без право на охрана от НСО

Един от най-любопитните законопроекти е този за НСО, тъй като обществото е чувствително на темата кой е охраняван, на какво основание и с какви бюджетни средства. Битува и мнението, че службата е луксозен ескорт за бивши и настоящи политици.

Засега основният спор по този закон отново е по линията реформатори-ГЕРБ. В сегашния му вид се предвижда службата да е военизирана структура. Ген. Атанасов обаче предлага да се девоенизира, както са останалите служби в сектора и да се подчинява на закона за администрацията.

За разлика от началниците на военното и цивилното разузнаване, в случая с НСО е въведено изискване като за главен секретар на МВР - 10 г. стаж в системата, от които поне 5 г. на ръководна длъжност.

В закона са предвидени 13 вида лица, които подлежат на охрана от НСО като само президентът, шефът на парламента и премиерът не могат да се откажат от нея. Депутатите не влизат в този списък.

И все пак, при повишена степен на опасност в мирно време държавни гардове могат да бъдат зачислени и към депутатите, както и към бивши президент, председател на НС, министър-председател и главен прокурор. За последните четирима охрана може да има само в срок от до 4 г. от освобождаването им от длъжност.

В превод към днешна дата това означава, че бившият премиер Сергей Станишев вече не би имал право на охрана от НСО, каквато сега ползва. Същото важи и за почетния председател на ДПС и бивш депутат - Ахмед Доган. 

Законът предвижда още НСО да може да осъществява охрана и в други случаи - например по искане на парламента, Министерския съвет, българско дипломатическо представителство, ръководител на ведомство и пр., но те ще трябва да заплатят на службата направените от нея разходи.

Дискусионен обаче е текстът, според който офицерите могат да дават устни разпореждания на гардовете и изпълнението им е задължително. Освен ако не представлявали очевидно престъпление. Но пък е предвидено офицерите и сержантите да се легитимират със служебните си карти при изпълнение на задълженията си.

Гардовете могат и да изискват личните ни документи, да проверяват багажа ни, както и "обекти". Както и да вземат проби от храна и напитки, които ще консумират охраняваните лица и да ги изпращат в лаборатория за анализ. Вменена им е дори отговорност да контролират хигиената на персонала, почти като здравни инспектори, да "проверяват документацията и спазването на добрата производствена практика" и да проследяват целия етап на приготвяне на храната.

Описани са и помощните средства, които гардовете могат да използват: въжета, белезници, електрошокови и други палки; димки, химически вещества; халосни патрони, шокови куршуми, устройства за отваряне на помещения, бронирани машини и пр. Оръжие с бойни патрони може да бъде използвано само при реципрочна заплаха, както и при "защита от нападение на опасни животни". НСО може и да задържа като предаде лицето на полицията, а когато обискира, то обискиращият трябва да е от същия пол като проверяваното лице.

Въведен е и лимит за възраст за постъпване на военна  служба - не по-малко от 32 г. за сержантите и 34 г. за офицерите. Забранено им е и да членуват в партии и да изразяват политическите си възгледи докато са на работа. Трябва да декларират и имотното си състояние, както и че не са в конфликт на интереси. Тръгват си от системата с до 20 заплати накуп.