Папа Франциск отбелязва една година от възкачването си на Светия престол. Той стана първият неевропейски папа от 1300 години насам. Сегашният глава на Римокатолическата църква е новатор в много отношения. На 12 март 2013 г. аржентинският кардинал Хорхе Марио Берголио сменя на поста отеглилия се в манастир Бенедикт XVI и става 266 -и папа. 

Той избира името Франциск като много почитания католически светец Франциск от Асизи, който проповядва въздържание от богатство, милост към бедните и смирение. В историята на папската институция това име се използва за първи път. Франциск е първият папа от Новия свят, първият йезуит, който заема Светия престол. С действията си през тази една година се очертава като реформатор. Опитва се да преобърне посоката на Ватикана и да оправи позавехналия имидж на Светата Римокатолическа Църква. Иска да вдъхне повече надежда и вяра в поклонниците в целия свят.


Папата се заема и с реформи на институциите във Ватикана - наема Батиста Марио Салваторе Рика за управител на Института по религиозните дела (официално име на т.нар. Ватиканска банка), и обещава по-голяма прозрачност в институцията, замесена в няколко скандала с пране на пари. Обявява ясната си позиция и по един наболял проблем за католическата църква - осъжда сексуалните престъпления над деца. Затяга законодателството спрямо блудство над малолетни и с декрет обновява дефиницията за понятието "престъпление срещу малолетни”, включвайки детска проституция, порнография и сексуални отношения с деца.


Франциск държи на личния пример. Той  отказва да живее в луксозния си апартамент в Апостолическия дворец, предпочита по-скромно двустайно жилище. Франциск търси близостта на хората и очевидно се нуждае от нея, което не винаги радва Ватикана и охраната му. Папата обича да говори с прости, но емоционални думи, с които достига до сърцата, но и до умовете на вярващите.


Критиците му го обвиняват в склонност към показна скромност и въздържание. Те не харесват и склонността му да говори за църква на бедните и църква на справедливостта.

В официалната му биография е разказана историята как избира призванието на свещеник - на 17 години е озарен от Божие прозрение.

За свой свой девиз папата избира думите «Miserando atque eligendo» (на български: Помилван и после избран), стихове 9-13 глава 9 Евангелие от Матей и 21 проповед на Беда Достопочтени, който в обяснява фразата така: "Не се стреми към земни вещи, не искай ефимерни изгоди, избягвай дребните почести, с охота приемай цялото презрение на света, бъди полезен за всички, обичай оскърблението и на никого от тях не заплащай, с търпение преглътни получените обиди, винаги слави Троицата и никога - себе си..." 

.