Не знам дали е редно да ви споделям такива интимни подробности, но хванах дървояд.  Не съм го виждал, но предполагам, че е щастлив. Както и за много хора предполагам същото.

Живее в една стълба.

Представете си вселена от вратни пържоли. Или годжи бери, сьомга, или каквото там най обичате. Накъдето се завъртиш – то. И пак то, и още от то... В несметни количества, съпоставени със собствения ти обем и с възможностите ти да изплюскаш за един живот, ако ще и политик да си!

Като съдя по тъмнината на сърцевината на стълбата, надали нещо би му липсвало и „по тънката част”. Надали някой много му придиря дали е само с една дървоядка. На всичкото отгоре е топло, защото стълбата е вътре.

Колко от нас бихме дали душата си за такава оферта за прекарване на живота? Ама честно...

Мога да продължа: тъй като вкъщи няма много кълвачи, реално няма врагове. Труд не съществува - не му се налага да чопли земята с мотика, или да си скъсява живота с шеф комплексар, заточен тук от някоя мултинационална компания, именно защото е пълно дърво.

Дървоядският рай...

Моят дървояд не се залъгва с ходене на театър, изложби и кино, не прекалява с ракия и вино. Тъпче се, такова се и толкоз. И му е топло.

Замислям се откъде биха дошли трудности, ако живеехме в една такава щастливост. Може би от нещата, които не знае моят мъничък гостенин и няма как да научи. Не знае нищо за слънцето, например. Не знае какво е октомврийска вечер с близък човек край огъня отзад в двора... Как мирише мащерката, когато месеците жега я налеят... Как играят децата все още (!?!) в селската баричка в юлските безкрайни сякаш дни... Без да имат и най-малка представа, че може би това плацикане ще им остане батерия за цял живот в този откачен век. Ако се надвеся до дупката и му заразказвам, ще ми повярва ли?

Мога и за дядо Киро да му разкажа. Него го срещнах в едно село. Дядо Киро е на 88 и не изпуска църква... Сняг, пек, ходи по няколко километра с бастунчето. Пее от цяло сърце, нищо че вече гласът му е леко фалшив като оранжев долар, а и недочува. Защо го прави? Каква изгода има дядо ти Киро от църквата? Когато младите, здрави като бичета, никакви ги няма, освен на Великден, да се посмеят. Къде са – не знам. Знам, че дядо Киро не е от нас, дървоядите. Ама за него друг път...

Знам още, че дърво е било онова първото – в Рая, сещате се. От което е тръгнало дългото ни падане до тъжната дървоядска участ. А това, че Ева след това станала и първата жена, тръгнала да избира бельо, е само допълнение към кошмара... Дърво + яд. Дърво е и кръстът на Христос, който по един абсолютно абсурден начин иска да ни извлече именно от тази съдба. Съдба в безкрайните безсмислени тунели от вратни пържоли, годжи бери, или каквото там обичате най-много...

Замислял съм се и какво ще стане накрая. Хипотетично, ако моят дървояд излезе дълголетник, или не се пръсне от щастие, един ден все пак ще изяде цялата стълба. И какво после? Падаш върху съвършено неядивните плочки на пода някак засрамен и гол в компанията само на куп нелепи пирони. А, опасявам се, липсата на нещо подходящо за ядене в 100 % от случаите води до летален изход.