Ad Config - Website header

 

Article_top

Клуб Z

ОЛЕГ КАШИН

Обвиняват Путин, че се опитвал да върне порядките от времето на Съветския съюз. Но за да разберем колко несъстоятелни са тези обвинения, е достатъчно да си припомним как действаха навремето съветските лидери. И какво говореха след анексирането на трите балтийски държави.

Какво би казал Сталин на Еренбург?

Да си представим, че година след присъединяването на Литва, Латвия и Естония към Съветския съюз Сталин е помолен да даде интервю на, да речем, известния руски публицист и общественик Иля Еренбург. И в това интервю той му признава, че с Хитлер са се договорили да си поделят Европа на зони на влияние, след което Червената армия нахлува в балтийските държави, арестува двама президенти (третият успява да избяга), установява в тях диктатура на московски емисари, под техен контрол провежда фиктивни парламентарни избори, а избраните на тях фиктивни парламенти ратифицират продиктуваните от Москва решения за присъединяването на балтийските държави към Съветския съюз.

Днес знаем, че това е било точно така - договорка с Хитлер е имало, както и съветска окупация и фиктивни избори. Но тази истина десетилетия наред не беше изречена на глас - темата си остана табу чак до края на съветската власт.

Безалтернативната официална версия беше съвсем друга: работниците и селяните в балтийските държави свалили буржоазните си правителства, установили съветска власт и призовали Червената армия да я пази.

Онзи идеократически СССР имаше нужда именно от такава версия. Тя нямаше нищо общо с реалността, но пък напълно съответстваше на съветската идеология. Никога и при никакви обстоятелства Съветският съюз не би си признал, че се е държал като една империалистическа държава-агресор. Защото това би подкопало идеологическите основи на държавата и би ѝ нанесло съкрушителен удар. Именно такъв удар СССР получи в края на 1980-те години. И този удар го унищожи.

Лъжата на Путин

В Путинова Русия нещата стоят по-различно. След като близо година не спираше да повтаря, че в Крим няма руски войски и че присъединяването е станало в резултат от проведения на полуострова референдум, сега Путин изведнъж опроверга собствените си думи. Което означава само едно - че досега е лъгал. Сега той ни съобщава, че решението за анексирането на Крим е било взето лично от него още преди бягството на украинския президент Виктор Янукович, а руски десантчици, морски пехотинци и други специални части са били изпратени на полуострова още преди референдума. Всяко едно от тези признания на Путин е сензационно - с тях той опровергава не само собствените си думи, но и официалната руска версия за присъединяването на Крим. Нима Путин не разбира колко опасно е да признае всичко това?

Разбира - и още как. Но в същото време знае много добре, че подобни признания не могат да му навредят. В неговата Русия цинизмът се е превърнал в идеологическа основа на държавата, заемайки мястото на марксизма-ленинизма от времето на Сталин и Брежнев. Оказа се дори, че тази основа е по-силна от всякакви религии и идеологии. Напълно безсмислено е в система, основаваща се на цинизма, да обвиняваш нейните лидери в лъжи, неизпълнение на поети обещания, корупция или изборни нарушения. В тази координатна система измамата е едва ли не доблестна постъпка. Първо, защото всички правят така. И второ, защото всеки, който успее да „надцака” другите, е правият в случая. При това изобщо не е важно какви методи се използват - не съществуват нито морални, нито юридически ограничения.

Закон? Морал?

Путин обича да съветва опонентите си да се обърнат към съда, ако нещо не им харесва. Всеки обаче знае, че независимостта на съдебната система е само условна. Нещо повече дори - тя си е направо подчинена на изпълнителната власт. Което обаче съвсем не означава, че Путин не е прав. Защото в днешна Русия самата правда е превърната в цинизъм. И печели този, който е по-голям циник.

Но какво накара Путин да коригира официалната версия за присъединяването на Крим, признавайки на практика собствената си лъжа? Напълно възможно е причината за това да е банална суета (ако решението наистина е било взето от жителите на Крим на референдума, каква е тогава заслугата на Путин?). Възможно е също така това да е някакво послание към Запада. Или към лидерите в Крим - за да не си мислят, че е тяхна заслугата за присъединяването на полуострова към Русия.

Всъщност, няма никакво значение каква е истинската причина за постъпката на Путин. Той знае, че в тази игра нищо не се случва по правилата и че лъжата не може да му навреди. Признанието за Крим би изглеждало нелогично, ако говорехме за един държавен глава, който си дава сметка, че циничното поведение му носи вреди. Путин обаче вече 15 години ни демонстрира, че колкото повече цинизъм проявява, толкова по-устойчива става системата му. Защото тя се крепи именно на цинизма, а не на закона или на морала.

Коментарът препечатваме от Дойче веле.

 
Путин. Снимка БГНЕС

ОЛЕГ КАШИН

Обвиняват Путин, че се опитвал да върне порядките от времето на Съветския съюз. Но за да разберем колко несъстоятелни са тези обвинения, е достатъчно да си припомним как действаха навремето съветските лидери. И какво говореха след анексирането на трите балтийски държави.

Какво би казал Сталин на Еренбург?

Да си представим, че година след присъединяването на Литва, Латвия и Естония към Съветския съюз Сталин е помолен да даде интервю на, да речем, известния руски публицист и общественик Иля Еренбург. И в това интервю той му признава, че с Хитлер са се договорили да си поделят Европа на зони на влияние, след което Червената армия нахлува в балтийските държави, арестува двама президенти (третият успява да избяга), установява в тях диктатура на московски емисари, под техен контрол провежда фиктивни парламентарни избори, а избраните на тях фиктивни парламенти ратифицират продиктуваните от Москва решения за присъединяването на балтийските държави към Съветския съюз.

Днес знаем, че това е било точно така - договорка с Хитлер е имало, както и съветска окупация и фиктивни избори. Но тази истина десетилетия наред не беше изречена на глас - темата си остана табу чак до края на съветската власт.

Безалтернативната официална версия беше съвсем друга: работниците и селяните в балтийските държави свалили буржоазните си правителства, установили съветска власт и призовали Червената армия да я пази.

Онзи идеократически СССР имаше нужда именно от такава версия. Тя нямаше нищо общо с реалността, но пък напълно съответстваше на съветската идеология. Никога и при никакви обстоятелства Съветският съюз не би си признал, че се е държал като една империалистическа държава-агресор. Защото това би подкопало идеологическите основи на държавата и би ѝ нанесло съкрушителен удар. Именно такъв удар СССР получи в края на 1980-те години. И този удар го унищожи.

Лъжата на Путин

В Путинова Русия нещата стоят по-различно. След като близо година не спираше да повтаря, че в Крим няма руски войски и че присъединяването е станало в резултат от проведения на полуострова референдум, сега Путин изведнъж опроверга собствените си думи. Което означава само едно - че досега е лъгал. Сега той ни съобщава, че решението за анексирането на Крим е било взето лично от него още преди бягството на украинския президент Виктор Янукович, а руски десантчици, морски пехотинци и други специални части са били изпратени на полуострова още преди референдума. Всяко едно от тези признания на Путин е сензационно - с тях той опровергава не само собствените си думи, но и официалната руска версия за присъединяването на Крим. Нима Путин не разбира колко опасно е да признае всичко това?

Разбира - и още как. Но в същото време знае много добре, че подобни признания не могат да му навредят. В неговата Русия цинизмът се е превърнал в идеологическа основа на държавата, заемайки мястото на марксизма-ленинизма от времето на Сталин и Брежнев. Оказа се дори, че тази основа е по-силна от всякакви религии и идеологии. Напълно безсмислено е в система, основаваща се на цинизма, да обвиняваш нейните лидери в лъжи, неизпълнение на поети обещания, корупция или изборни нарушения. В тази координатна система измамата е едва ли не доблестна постъпка. Първо, защото всички правят така. И второ, защото всеки, който успее да „надцака” другите, е правият в случая. При това изобщо не е важно какви методи се използват - не съществуват нито морални, нито юридически ограничения.

Закон? Морал?

Путин обича да съветва опонентите си да се обърнат към съда, ако нещо не им харесва. Всеки обаче знае, че независимостта на съдебната система е само условна. Нещо повече дори - тя си е направо подчинена на изпълнителната власт. Което обаче съвсем не означава, че Путин не е прав. Защото в днешна Русия самата правда е превърната в цинизъм. И печели този, който е по-голям циник.

Но какво накара Путин да коригира официалната версия за присъединяването на Крим, признавайки на практика собствената си лъжа? Напълно възможно е причината за това да е банална суета (ако решението наистина е било взето от жителите на Крим на референдума, каква е тогава заслугата на Путин?). Възможно е също така това да е някакво послание към Запада. Или към лидерите в Крим - за да не си мислят, че е тяхна заслугата за присъединяването на полуострова към Русия.

Всъщност, няма никакво значение каква е истинската причина за постъпката на Путин. Той знае, че в тази игра нищо не се случва по правилата и че лъжата не може да му навреди. Признанието за Крим би изглеждало нелогично, ако говорехме за един държавен глава, който си дава сметка, че циничното поведение му носи вреди. Путин обаче вече 15 години ни демонстрира, че колкото повече цинизъм проявява, толкова по-устойчива става системата му. Защото тя се крепи именно на цинизма, а не на закона или на морала.

Коментарът препечатваме от Дойче веле.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Доказателство за цинизма на путинистите са родните ни мурзилки. Под статията за новата версия за убийството на Немцов се кипрят коментари, че си го е заслужил, защото бил американски шпионин. И нито кяапка мисъл, че присъдите се произнасят от съд, а доказателствата са задължение на прокуратурата.
Анонимен's picture
Анонимен

Развеселен

много интересен анализ
Анонимен's picture
Анонимен

Много добра статия, а още по-интересното е , че Ердоган отива на голямо политико-икономическо посещение в Украйна.Малко медии споменават това събитие, още един голям удър по Русия.
Анонимен's picture
Анонимен

Кирил Милчев

Възможно е Дойче веле да не е право в съжденията за "откровен цинизъм", но все пак въпросът защо Путин опроверга "официалната версия" и разкри своята, на загрижения нов "бащица", е интересен въпрос. Да демонстрираш собствената си заслуга, по начина на Путин, означава само едно: Путин знае за своя край и иска да го запомнят именно с присъединяването на Крим към Русия.
Анонимен's picture
Анонимен

Сякаш Кашин пише за онова, което сполетя и продължава да се случва в България

"Путин вече 15 години ни демонстрира, че колкото повече цинизъм проявява, толкова по-устойчива става системата му. Защото тя се крепи именно на цинизма, а не на закона или на морала",чпише Кашин. Точно от 15 години (2001-2015), с влизането на Борисов, под опеката на ДС и КГБ във властта, и у нас се случва същото. След десетилетия марксизмо-ленинизъм, сталинизъм, живковизъм с девалвацията на християнските ценности, цинизмът и простащината на хайманата комунист и мутра от Банкя, намериха добре подготвена почва и се превърнаха постепенно в държавна политика, развращавайки и по-младите поколения. "Напълно безсмислено е - казва КАШИН за Русия - в система, основаваща се на цинизма, да обвиняваш нейните лидери в лъжи, неизпълнение на поети обещания, корупция или изборни нарушения. В тази координатна система измамата е едва ли не доблестна постъпка, защото този, който успее да „надцака” другите, е правият". Сякаш пише за у нас. И у нас ставаш смешен и напълно безсилен, ако заговориш срещу лъжата, демагогията, популизма. Самият Борисов, докато на действие върши точно обратното, няма свян да говори за: морал, смирение, единение.. да обвинява другите, че всявали омраза.. да говори за законност, прозрачност, спазване на Конституцията.. за борба с корупцията и контрабандата, срещу мафията и олигархията... Сам мутра и олигарх! Сам нагазил до темето в анти вариантите на онова, което тарикатски изрича. Държавната ни политика наистина се е превърнала в "шменти капели" като идеологическа основа и вероизповедание на ГЕРБ и на голяма част от българите, т.н мат'рял в мафиотизирана България. В пълно противоречие на онова, което се очаква от една европейска ПРАВОВА държава.
Анонимен's picture
Анонимен

Макиавели

Според мен както любовта към СССР така и путинофилията се коренят в любовта на хората към силата. Ако сте забелязали всички контра пунктуве на русофилите са от рода: "... да, но и в америка е така", "а пък американците са още по-зле", "а пък в Европа са гейове" което поткрепя тезата ми, че това са хора притеглени от полюсите на силата. Путин е осъзнал че в днешното време на морална ленност и толерантност към несправедливостта кояте е отглеждана в източна европа цинизма всъщност засилва позицията му. Честно казано ме съмнява по времето на СССР да е било различно, може би единствено силата на пропагандата е карала повече хора да си сложат доброволно капаци за несправедливостта. Както е казал Макиавели "Владетелят е демиург на масите".

За нас като общество остава цивилизационния избор: сила или справедливост
Анонимен's picture
Анонимен

Що се мъчиш да пишеш толкова? Още от първите изречения разбрахме, че си гей!
Анонимен's picture
Анонимен

Woland

А ти що се мъчиш да разбереш нещо дето не е достъпно на кратуната ти
Анонимен's picture
Анонимен

Думата "демиург" ли те затрудни? И реши, че е гейска.
Анонимен's picture
Анонимен

Поредната статийка на американо лизач!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията