Ad Config - Website header

 

Article_top

Владимир Каролев

Мавриций е държавата, която напълно отговаря на цветущата българска поговорка – „да си на г*за на географията“. Четирите му острова са разположени в югозападния Индийски океан, на около 900 километра източно от Мадагаскар. Практически в нищото – южно от големите морски транспортни коридори, далеч от всяка една развита икономика. Мавриций няма никакви природни изкопаеми и ресурси, а допреди 40 години е бил бедна колониална икономика, изградена върху неефективни захарни плантации.

Британският икономист и Нобелов лауреат Джеймс Мийд през 1961 година предсказва, че бъдещето на Мавриций ще е трагично. Седем години по-късно, малката и забутана островна държава става независима. Народът й пък изобщо не е съгласен с мрачните прогнози на британските икономисти, въпреки че по това време Мавриций е с БВП на глава от населението от едва $500. 

Свободна търговия и чуждестранни инвестиции

Политиците в Мавриций мъдро осъзнават, че нито те, нито самото население по това време разполага с достатъчно знание за развитие на някакви невероятни и грандиозни бизнеси и проекти. Затова и започват бързото разтваряне на островната икономика към все по-свободна търговия и чуждестранни инвестиции. Данъците за всички се държат ниски, като държавните разходи рядко са надвишавали драстично 20% от ВБП (за сравнение, днес в България са над 40%, а в ЕС средно са около 45%). Но за разлика от повечето други африкански държави (пък и някои европейски, като България), хората в Мавриций знаят, че относително ниските данъци и свободната търговия са изключително важни фактори за икономическия просперитет, но сами по себе си не са достатъчни. Трябват още справедливи закони, даващи на гражданите и частния сектор водеща роля в развитието на държавата, защитена частна собственост, справедлив съд, малка и ефективна администрация, и като цяло принцип държавната власт да бъде партньор, който не се меси там, където нейните граждани се справят по-добре без нея.

Мерките в тези посоки също се появяват. Например, основната философия гражданите и частният сектор, а не политиците и чиновниците, да са водещи в държавното развитие се вижда добре в това, че всички държавни делегации на Мавриций в международните организации имат представител именно на предприемаческото и бизнес съсловие. Частният сектор е създал своя Съвместен икономически съвет, който излъчва тези представители, среща се официално (а не задкулисно и под сурдинка) с министър- председателя и прозрачно участва в изработването на всички държавни ключови икономически политики.

Конституцията на Мавриций гарантира по абсолютен и безспорен начин защитата на частната собственост. Докато Българската конституция споменава думите „частна собственост“ два пъти (първото споменаване е в член 17), а “държавна и общинска” – четири пъти, Конституцията на Мавриций започва (член 3) със защитата на собствеността като основно право и свобода на гражданите и повтаря „частна собственост“ (в различни формулировки) цели 32 пъти. „Държавна собственост“ не се споменава нито веднъж. Институциите пък са изградени по британски модел, като за политическата стабилност голяма заслуга имат и самите граждани/избиратели. Интересен факт е, че нито веднъж избирателите на Мавриций не са гласували мнозинство на една партия, която да ги управлява – резултатът е здрава демократична и коалиционна култура, при която политиците още преди изборите знаят, че ще трябва да си сътрудничат официално и открито.

Резултатът от всичко това е изключително подобряване на конкурентоспособността, а от там и забележителен икономически и обществен напредък. Мавриций днес се класира съответно на 5-о и 8-мо място в двата световни индекса за икономическа свобода, на 20-о и 29-о място в двата индекса за бизнес условия, на 29-о в световния търговски индекс, на 45-о в световния индекс за конкурентоспособност и т. н. По тези и много други индекси, като изключим този за туризма на WEF, където е втора, държавата Мавриций заема непоклатимо първото място на своя континент (Африка).

Средният годишен икономически растеж на островната държава от независимостта си до ден днешен е смайващите 5%. Като изключим едно свиване през 1980 година, следствие на рязка промяна в паричната политика, Мавриций никога не е имал рецесия в историята си. Чуждите инвеститори бързо забелязват тази малка прогресивна страна в Индийския океан, която за разлика от всички наоколо е с желязно защитена частна собственост и свободна инициатива, и започват да инвестират все повече. Мавриций бързо се превръща във възникващ финансов и комуникационен център между Индия, Китай и Африка, но със стабилно участие на европейски капитали.

Най-често даваните примери за успеха на Мавриций са Изключителните зони за износ (EPZ) и туризма. Първите са обособени територии (вече покриващи значителна част от самата държава), в която местните и чужди предприемачи са освободени от повечето данъци и регулации, собствеността им е абсолютно защитена и им е позволено да движат капиталите си абсолютно свободно (включително към и извън страната, което никой там не тълкува като „източване“ или „колонизиране“). Скоро след създаването си, тези зони се превръщат в центровете на икономическо развитие на страната, като успехът им като наети работници и генериран износ надминава многократно дори визията на създателите им. 

Вторият световно признат успех на Мавриций е в туризма

Преди 60 години, островната страна е имала всичко на всичко 1803 туристи. Днес те гонят 2 милиона на година. Интересното е, че дълги години туризмът е бил почти изцяло пренебрегнат в държавната визия на Мавриций, тъй като островните държавни чиновници са считали, че страната има неподходящо за тази дейност географско местоположение. Заслугата за развитието му е изцяло на местните предприемачи и на чуждестранните инвеститори. Политиците остават на заден план, като едно от малкото им условия е предприемачите в туризма да не строят високи хотели и сгради. Почти всичко останало се оставя в ръцете на частния сектор. Той показва завидна способност да се координира сам, като дори агресивната рекламна кампания на Мавриций се осъществява под шапката на Еър Мавриций – националния, но частен, превозвач (разбира се, в партньорство с останалия туристически бизнес). Природата на Мавриций също се опазва предимно чрез желязната защита на частната собственост, а не чрез поставянето й под държавна такава. Страната има само един национален парк и един резерват, които са създадени, за да защитят наистина уникалните видове. 90% от земите и горите са частни (дори частната собственост на плажни ивици е позволена), но работещият съд и малкото, но ефективни регулации просто дават правилните стимули, така че собствениците не тровят съседите си и развиват дейностите си устойчиво (иначе просто ще претърпят съответните глоби или негативите от собствената си дейност). 

Разбира се, не всичко в Мавриций е цветя и рози. Правени са много политически и икономически грешки през този половин век на независима държавност, въвеждани са много грешни субсидии, налагани са много грешни ограничения. Но забележителното в малката страна е, че когато политиците са виждали, че тяхно решение не работи, те са го премахвали. Тоест, признавали са си грешките и са се поправяли, пък макар и понякога със закъснение. Което е рядко срещано качество, дори и сред политици в люлките на световната демокрация.

В крайна сметка, през 2013 година, бившата английска колония, някога дом единствено на захарни плантации и намираща се на средата на нищото, става по-богата държава от България. С което доказва, че за да живееш добре не е задължително да си на геостратегическо място между 3 континента, да лежиш върху огромни запаси нефт или диаманти, или да градиш някакви грандиозни социални, политически и икономически експерименти.

Рецептата за успех не е нито сложна, нито нова – трябва да защитиш собствеността на гражданите, техните фирми и чуждите им партньори, да им дадеш свободата да се грижат за себе си и семействата си, да търгуват и поемат рискове свободно и да не ги обременяваш с държавни дългове и парични експерименти.
Тогава, дори да си малка островна държава, населена от шепа народ и разположена „на г*за на географията“, бързо ставаш глава на регионалното и континенталното икономическо развитие. Както е направило африканското чудо Мавриций.

Няма никакво чудо. Всичко е резултат на здрава работа, дисциплина и воля. (Сър Анеруд Джагнот, Президент на Мавриций).

Мавриций е рай... Тук е красиво и всички работим заедно. (М. Рамбони, шофьор на такси в Мавриций).

 

Статията на Владимир Каролев е написана за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията.

 
Порт Луис е столицата на островната държава.

Мавриций е държавата, която напълно отговаря на цветущата българска поговорка – „да си на г*за на географията“. Четирите му острова са разположени в югозападния Индийски океан, на около 900 километра източно от Мадагаскар. Практически в нищото – южно от големите морски транспортни коридори, далеч от всяка една развита икономика. Мавриций няма никакви природни изкопаеми и ресурси, а допреди 40 години е бил бедна колониална икономика, изградена върху неефективни захарни плантации.

Британският икономист и Нобелов лауреат Джеймс Мийд през 1961 година предсказва, че бъдещето на Мавриций ще е трагично. Седем години по-късно, малката и забутана островна държава става независима. Народът й пък изобщо не е съгласен с мрачните прогнози на британските икономисти, въпреки че по това време Мавриций е с БВП на глава от населението от едва $500. 

Свободна търговия и чуждестранни инвестиции

Политиците в Мавриций мъдро осъзнават, че нито те, нито самото население по това време разполага с достатъчно знание за развитие на някакви невероятни и грандиозни бизнеси и проекти. Затова и започват бързото разтваряне на островната икономика към все по-свободна търговия и чуждестранни инвестиции. Данъците за всички се държат ниски, като държавните разходи рядко са надвишавали драстично 20% от ВБП (за сравнение, днес в България са над 40%, а в ЕС средно са около 45%). Но за разлика от повечето други африкански държави (пък и някои европейски, като България), хората в Мавриций знаят, че относително ниските данъци и свободната търговия са изключително важни фактори за икономическия просперитет, но сами по себе си не са достатъчни. Трябват още справедливи закони, даващи на гражданите и частния сектор водеща роля в развитието на държавата, защитена частна собственост, справедлив съд, малка и ефективна администрация, и като цяло принцип държавната власт да бъде партньор, който не се меси там, където нейните граждани се справят по-добре без нея.

Мерките в тези посоки също се появяват. Например, основната философия гражданите и частният сектор, а не политиците и чиновниците, да са водещи в държавното развитие се вижда добре в това, че всички държавни делегации на Мавриций в международните организации имат представител именно на предприемаческото и бизнес съсловие. Частният сектор е създал своя Съвместен икономически съвет, който излъчва тези представители, среща се официално (а не задкулисно и под сурдинка) с министър- председателя и прозрачно участва в изработването на всички държавни ключови икономически политики.

Конституцията на Мавриций гарантира по абсолютен и безспорен начин защитата на частната собственост. Докато Българската конституция споменава думите „частна собственост“ два пъти (първото споменаване е в член 17), а “държавна и общинска” – четири пъти, Конституцията на Мавриций започва (член 3) със защитата на собствеността като основно право и свобода на гражданите и повтаря „частна собственост“ (в различни формулировки) цели 32 пъти. „Държавна собственост“ не се споменава нито веднъж. Институциите пък са изградени по британски модел, като за политическата стабилност голяма заслуга имат и самите граждани/избиратели. Интересен факт е, че нито веднъж избирателите на Мавриций не са гласували мнозинство на една партия, която да ги управлява – резултатът е здрава демократична и коалиционна култура, при която политиците още преди изборите знаят, че ще трябва да си сътрудничат официално и открито.

Резултатът от всичко това е изключително подобряване на конкурентоспособността, а от там и забележителен икономически и обществен напредък. Мавриций днес се класира съответно на 5-о и 8-мо място в двата световни индекса за икономическа свобода, на 20-о и 29-о място в двата индекса за бизнес условия, на 29-о в световния търговски индекс, на 45-о в световния индекс за конкурентоспособност и т. н. По тези и много други индекси, като изключим този за туризма на WEF, където е втора, държавата Мавриций заема непоклатимо първото място на своя континент (Африка).

Средният годишен икономически растеж на островната държава от независимостта си до ден днешен е смайващите 5%. Като изключим едно свиване през 1980 година, следствие на рязка промяна в паричната политика, Мавриций никога не е имал рецесия в историята си. Чуждите инвеститори бързо забелязват тази малка прогресивна страна в Индийския океан, която за разлика от всички наоколо е с желязно защитена частна собственост и свободна инициатива, и започват да инвестират все повече. Мавриций бързо се превръща във възникващ финансов и комуникационен център между Индия, Китай и Африка, но със стабилно участие на европейски капитали.

Най-често даваните примери за успеха на Мавриций са Изключителните зони за износ (EPZ) и туризма. Първите са обособени територии (вече покриващи значителна част от самата държава), в която местните и чужди предприемачи са освободени от повечето данъци и регулации, собствеността им е абсолютно защитена и им е позволено да движат капиталите си абсолютно свободно (включително към и извън страната, което никой там не тълкува като „източване“ или „колонизиране“). Скоро след създаването си, тези зони се превръщат в центровете на икономическо развитие на страната, като успехът им като наети работници и генериран износ надминава многократно дори визията на създателите им. 

Вторият световно признат успех на Мавриций е в туризма

Преди 60 години, островната страна е имала всичко на всичко 1803 туристи. Днес те гонят 2 милиона на година. Интересното е, че дълги години туризмът е бил почти изцяло пренебрегнат в държавната визия на Мавриций, тъй като островните държавни чиновници са считали, че страната има неподходящо за тази дейност географско местоположение. Заслугата за развитието му е изцяло на местните предприемачи и на чуждестранните инвеститори. Политиците остават на заден план, като едно от малкото им условия е предприемачите в туризма да не строят високи хотели и сгради. Почти всичко останало се оставя в ръцете на частния сектор. Той показва завидна способност да се координира сам, като дори агресивната рекламна кампания на Мавриций се осъществява под шапката на Еър Мавриций – националния, но частен, превозвач (разбира се, в партньорство с останалия туристически бизнес). Природата на Мавриций също се опазва предимно чрез желязната защита на частната собственост, а не чрез поставянето й под държавна такава. Страната има само един национален парк и един резерват, които са създадени, за да защитят наистина уникалните видове. 90% от земите и горите са частни (дори частната собственост на плажни ивици е позволена), но работещият съд и малкото, но ефективни регулации просто дават правилните стимули, така че собствениците не тровят съседите си и развиват дейностите си устойчиво (иначе просто ще претърпят съответните глоби или негативите от собствената си дейност). 

Разбира се, не всичко в Мавриций е цветя и рози. Правени са много политически и икономически грешки през този половин век на независима държавност, въвеждани са много грешни субсидии, налагани са много грешни ограничения. Но забележителното в малката страна е, че когато политиците са виждали, че тяхно решение не работи, те са го премахвали. Тоест, признавали са си грешките и са се поправяли, пък макар и понякога със закъснение. Което е рядко срещано качество, дори и сред политици в люлките на световната демокрация.

В крайна сметка, през 2013 година, бившата английска колония, някога дом единствено на захарни плантации и намираща се на средата на нищото, става по-богата държава от България. С което доказва, че за да живееш добре не е задължително да си на геостратегическо място между 3 континента, да лежиш върху огромни запаси нефт или диаманти, или да градиш някакви грандиозни социални, политически и икономически експерименти.

Рецептата за успех не е нито сложна, нито нова – трябва да защитиш собствеността на гражданите, техните фирми и чуждите им партньори, да им дадеш свободата да се грижат за себе си и семействата си, да търгуват и поемат рискове свободно и да не ги обременяваш с държавни дългове и парични експерименти.
Тогава, дори да си малка островна държава, населена от шепа народ и разположена „на г*за на географията“, бързо ставаш глава на регионалното и континенталното икономическо развитие. Както е направило африканското чудо Мавриций.

Няма никакво чудо. Всичко е резултат на здрава работа, дисциплина и воля. (Сър Анеруд Джагнот, Президент на Мавриций).

Мавриций е рай... Тук е красиво и всички работим заедно. (М. Рамбони, шофьор на такси в Мавриций).

 

Статията на Владимир Каролев е написана за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

аналист

Да отлележим само, че Мавриции не е загубил две световни войни, те е бил 45 години под съветска окупация и не се е преструктурирал към демокрация по план на КГБ. Също е важно да отбележим, че там няма агенти подобни на другаря Каролев.
Анонимен's picture
Анонимен

*

Ако развитието на Мавриций е било решено на "кръгла маса", подобна на нашата от 1990 год.р в която участваха Андрей Луканов, Александър Лилов, Ж. Желев, Петко Симеонов и други червени индивиди, които изведнъж станаха демократи, и там щеше да е същото, каквото е при нас. Когато нещо е заченато в грях и е родено в беззаконие, то не може да бъде друго.
Анонимен's picture
Анонимен

димо

което не извинява защо 25 години матриала си остава малоумен :-)
Анонимен's picture
Анонимен

и още 25 години ще остане такъв, защото най-трудно се променят мисленето и навиците, тоест "да си сменим чипа"
Анонимен's picture
Анонимен

Мария.

Заааащита на частната собственост. Това е толкова важно. Това е основното в една държава. След като знаеш ,че каквото придобиеш или си придобил никой няма да го присвои или ограби ти се грижиш и за това ,което не е твое .Уважаваш чуждия труд . Цениш всяко чуждо постижение на всякакво ниво и ето го проспиритетът.
Анонимен's picture
Анонимен

една маааалка подробност - бил е английска колония. А ние - съветска в по-новите времена, турска в по-старите. Какъвто ти е бил владетелят, това си наследил, най-вече като манталитет.
Анонимен's picture
Анонимен

Мавриций ни удари в земята, защото ни управляват папагали като Каролев/ царските ЮПИТА/ и разбира се глупостта на електората.На времето имаше една приказка: Защо паднал комунизма? Защото на всяко място, където трябвало да има специалист, слагали комунист. От тогава нямаме напредък.
Анонимен's picture
Анонимен

прекалено розово

статията е прекалено розова. въпреки това много неща може да научим от хората. г-н каролев е пропуснал, че населението е основно мюсюлманско, но това не пречи на туризма и развитието.
Анонимен's picture
Анонимен

Ключът на загатката за проявата на здрав разум е в "бивша английска колония"
Анонимен's picture
Анонимен

загаДката, иначе точно
Анонимен's picture
Анонимен

rdf

Те тия, ръкопляскащи на "английските колонии" са все от един калъп вадени.
Учили-недоучили, като автора на статията!
Анонимен's picture
Анонимен

ггг

Бях в Мавриций миналата година - ноември.
Ключът на загадката не е "британска колония". Острова първо е бил португалски /Васко да Гама/, след това холандски, след това френски /с най-голямо влияние/, последно е бил британски, но френското влияние си е останало най-голямо.
Френският език всъщност е най-разпространия, както и френцузите са им аристокрацията. Мавриций "има късмет" с британците, тъй като те го заселват масово с индуси /преобладаваща част от плебса в момента/, все пак Индия им е била "подръка". Скромни, почтени, работливи, миролюбиви!
Мисля, че този преобладаващ етнос е дал едно миролюбие на острова, тъй като в тая част на света, местните черни не питаят добри чувства към белите.
Близките Южна Африка и Мадагаскар са ярки примери за това, при Мавриций тоя ефект е подтиснат именно от миролюбивите индуси.
...
И не се връзвайте на Каролев, четете и се развличайте с него, но в никакъв случай не го приемайте на сериозно. Либертарианските му лакърдии са смешни, не се котират западно от Калотина и са достойни за знаме на бананова република, но не и за страна в Европа!
Анонимен's picture
Анонимен

Иван

Е, и? Мавриций си е Мавриций, а за нас няма и няма да има нищо по-свято от социализма и социалната държава. Нищо че ни обричат на бедност и мизерия.
Анонимен's picture
Анонимен

Иван Асен

Иване? България е социална държава? По кой измерител "на изхода": безплатно и качествено и общодостъпно образование и здравеопазване, качествени публични услуги, размер на пенсии, индекс на Джини, по кой измерител? Социална държава сме само в брътвежите на лаладжии като този написал статията.
Ние сме най - антисоциалната държава на света, по обективни данни.
Къде по нататък?
Анонимен's picture
Анонимен

Красимир Кабакчиев

Изобщо не съм фен на г-н Каролев, който беше асоциат на Мадридския индивид - на тоя хем цар (исторически), хем премиер (номинално), и не ставащ нито за едното, нито за другото. Но статията на Каролев за Мавриций е информативна и добре написана. А и за реклама става, както и за сръчкване натам. От 15 години не стъпвам на българското Черноморие. А при наличието на близки дестинации като Гърция, Италия, Кипър, Малта и пр., а напоследък с директните полети даже и Дубай - ще гледам и да не стъпя. Не искам да ме обиждат и унижават с некачествено обслужване, чалга и други простащини. Ще си позволя и съвет - със спиране в Дубай, където вече не искат виза, Мавриций дори става относително достъпен като времетраене на пътуването.
Анонимен's picture
Анонимен

Мавриций е офшорна зона бе, другарю Каролев! Мисли малко преди да пишеш глупости!
Анонимен's picture
Анонимен

Красимир Кабакчиев

Ахаа, другарят Каролев премълчал важен факт за офшорната зона. Е, те и Кипър бяха ака офшорна зона, ама вече не са. Са де, ама не яка. Но това не пречи човек да ги посети, даже е много хубаво, че е евтино там, и е хубаво и топло цяла година. В Мавриций не съм бил, но казват, че е още по-хубаво. А във връзка с употребеното тук обръщение другар интересното е, че Каролев се води като агент на ДС, обаче отрича да е писал нещо за ДС или да е подписвал нещо. Склонен съм да му вярвам, но не гледам така на участието му в НДСВ. Мадридският необразован индивид - премиер без висше образование, - беше изпратен тук да върне ДС на власт, и го стори, а другарят Каролев беше част от кохортата на Мадридския.
Анонимен's picture
Анонимен

№№

Мавриции е офшорна зона и пак ставките на корпоративния данък и на подоходния са по-високи с цели 5 пункта от нашите. Смятайте ние какви аборигени сме!
Анонимен's picture
Анонимен

Стефан

не е важно колко са ти ставките на някой данък, а колко ти е общата данъчна тежест. тя в Мавриций е над два пъти по-ниска, отколкото в България. както го е и написал Каролев в статията, ама няма кой да чете, преди да изпише някоя простотия
Анонимен's picture
Анонимен

Стефан,

говориш като IT специалист по икономическа проблематика.
По-спокойно, нагълтал си с наукообразни "знания" с които непрекъснато ни заливат. Това не е сериозно, моля те :)
Анонимен's picture
Анонимен

Стефан

Предполагам, единственото сериозно нещо за теб е връщането на комунизма?

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията