Кой ще отправя искане за подслушване на главния прокурор?

Този въпрос поставят от Реформаторския блок. Поводът е измененията в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които бяха предложени от екипа на главния прокурор Сотир Цацаров и приети на първо четене от парламента. Сред вносителите им, тъй като държавното обвинение няма право на законодателна инициатива, са и реформатори. 

На пръв поглед измененията трябва да запълнят законодателната дупка, благодарение на която много осъдени на последна инстанция лица, които трябваше да лежат в затвора, избягаха преди да бъдат въдворени.

От Блока обаче са съзряли още една промяна, която касае подслушването. С преходните и заключителни разпоредби НПК се предлагат и изменения в Закона за специалните разузнавателни средства. Предлага се само председателят на Върховния касационен съд или упълномощен от него заместник да може вече да издава разрешения за подслушване на съдии, прокурори и следователи. Самото искане за СРС-то ще може да идва единствено от главния прокурор или от оправомощен от него заместник. 

С мотива за "повече гаранции за прецизно и обосновано прилагане" на СРС спрямо съдии, прокурори и следователи, се залага на "нов подход, който цели да доведе до концентриране на правомощията за внасяне на искане и даване на разрешение на най-високите нива в съдебната система".

"Да приемем хипотетично, че има основание да се подслушва самият главен прокурор. Кой ще направи искането за това - според изменението в закона за СРС - лично той. Това е явно недоглеждане от страна на хората, изготвили проекта за промени в НПК. А и такава сериозна промяна в закон като ЗСРС не бива да се прави в преходните и заключителни разпоредби на друг закон", споделиха пред Клуб Z депутати от Блока, които ще предложат промяна между първо и второ четене.