"Закон за закрилата и развитието на културата? От какво се закриляме?"

Това попита днес председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев. Той, заедно със свои колеги, бе гост на парламентарната Комисия по култура и медии.

Мутафчиев направи сравнение с името на сегашния закон за културата с този от преди 10 ноември -  "Закон за субсидиране и стимулиране на всеобщата и всестранна просвета на населението чрез училищата, науките, театрите и литературата". Той подчерта, че е хубаво да се върне отношението от този закон, включително някои от "интересните" точки в него - но не поясни кои.

С готовност обаче посочи няколко варианта, по които може да се помогне на българския театър и българската култура като цяло.

"Да бъде приспаднат този данък от 4%, който плащат театрите от приходите за билети в държавната хазна, което означава и увеличавате на субсидията за култура в сектор театър. Веднага ви казвам, че това е абсолютно възможно и то единствено по решение на министъра на финансите, даже не е необходима и поправка в закона", коментира Мутафчиев.

Друг приоритет според председателя на Съюза на артистите е и да се увеличат заплатите на работещите в сферата на сценичните изкуства - и то не заради актьорите, а заради техническите работници и администраторите, при които има голямо текучество заради ниското заплащане.

"Те са нискоквалифицирани работници. Много ниските заплати ги отказват от работа и има едно страшно текучество в театрите на некомпетентни хора, особено които работят със сценичната техника, което е голям проблем за театрите, защото хора, които не знаят как са работи с машини на сцената, това значи, че можем да убием някой актьор на сцената на някое представление", допълни той.

Актьорът Николай Станчев допълни, че постоянно се случва млад работник да дойде, да се обучи от малкото останали специалисти на възраст, и след 1-2 години, вече опознал основите, да напусне.

По отношение на темата "театър" членовете на комисията начело с председателката Полина Карастоянова обещаха твърдо да дообсъдят възможните мерки, които могат да предложат, и пое ангажимент да се разучат практики от наше предишно законодателство и законите в други европейски държави.

Около 50 минути след началото на заседанието близо половината членове на Комисията си тръгнаха без нито дума - очевадно имаха по-важна работа. Единствените други участници в разговора бяха Красимир Велчев от ГЕРБ, Росен Петров от БДЦ, Мариана Бояджиева от БСП, и Петър Кадиев от АБВ.

Същинска дискусия обаче се разви след предложението на певицата Мария Илиева да се създаде квота за българска музика, която според нея е едва 22% от музиката в родния радиоефир. Депутатът от ГЕРБ Красимир Велчев обаче заяви, че ако българските музиканти правеха повече хубава музика, тя щеше да се излъчва повече. Отбеляза, че подобна квота му прилича твърде много на забраните за западна музика по времето на комунизма. И подчерта, че вече има проект 50% от музиката по радиата да е европейска.

Христо Мутафчиев се включи в спора, като отбеляза, че нещата са подобни и в театрите - омагьосан кръг:

"За да има хубава българска музика, някой трябва да я произвежда, за да я произвежда, някой трябва да получава пари за това. За да работи и да получава пари, трябва да му се излъчва музиката, за да може да получава отчисление по Закона за авторски права."

Той подчерта, че идеята не е да се забрани чуждата музика, а да се увеличи българската.

Разговорът завърши с обещание дискусията да продължи и от двете страни. Мутафчиев покани всички и на връчването на наградите "Икар" на 27 март, като отбеляза, че само един политик досега си е купил билет. Шеговито-обидена, Карастоянова му каза да си провери отново информацията.