Подобно на всички, които живеят и работят в България, съм един от хората, които с данъците си ще изплащат дълговете, взети от правителството за изплащане на гарантираните влогове в Корпоративна търговска банка (КТБ).

Но вече се чувствам много сигурен и обнадежден, че държавата и Фондът за гарантиране на влоговете ще си върнат вложените около 3,6 млрд. лева. Какво ме кара да съм сигурен в това? Много просто, преди няколко дни обществото беше известено от сигурни източници, че Националната агенция за приходите е запорирала активите на шестте топ фирми, които ексбанкерът Цветан Василев се опитва да продаде на някакви чужденци.

В още по-нови дни, става ясно, че данъчните са подгонили целия бизнес на Василев - 20 фирми, "включително и такива с офшорна собственост".

Днес Комисията за защита на конкуренцията също обяви, че гледа под лупа сделките, като обещава и глоби - до 10% от оборота.

Леле, държавата заработи! Контролът се задействува, в следващите дни депутатите с пълен консенсус ще претупат набързо и някой нов проектозакон, който примерно да казва, че всяка фирма на Цветан Василев трябва да вкарва в хазната всяка стотинка, която влезе в касата ѝ. Извинете, забравих да спомена, че само от продажбата на картините от колекцията на КТБ "ще влязат милиони".

Но радостта ми се сломи от здравия разум. Помислям си, я да направя една проверка, все пак, да видя черно на бяло какво-що е запорирано и какви ще са евентуалните бъдещи действия на държавата.

Оказва се, че в Агенцията по вписвания нито са вписани подобни запори, свързани с шестте топфирми - БТК, "Дунарит", "Авионамс", НУРТС, "Фърст Диджитъл" и ГАРБ, нито все още са внесени.

От Националната агенция по приходите не пожелаха да дадат повече обяснения. "Наложени са изискваните по закон обезпечителни мерки", лаконично коментираха те.

Опитът на КЗК с евентуално установяване на концентрация също не е особено успешен. След като два месеца ведомството разследва дали е станало прехвърляне на акциите от БТК, за които се твърди, че са на Цветан Василев, накрая изпрати преписката в Брюксел. Вероятно и в този случай ще се повтори същия сценарий.

Фирмите, дялове от които са обект на прехвърляне, не са публични дружества. Така че прехвърлянето на собствеността в тях много трудно може да бъде проследено, както и да се издирят техните крайни собственици. А още повече, да бъде установена формалната връзка с Цветан Василев и КТБ, откъдето да има и правни последици за връщането на средства от тях в бюджета.

Ще кипи усилен административен труд, ще се извършва висша мозъчна дейност, ще има съдебни дела, дълги кореспонденции с чужди институции, сигурно и дискусии в парламента. Важното е обществото да бъде убедено, че държавата работи.

Не знам за вас, но аз отивам да пия една чаша студена вода. За всеки случай. Така и така клиентите на КТБ ни излязоха скъпи, но приказките са евтини.