БЛЕЗ МИЩАЛ         ПОЛА ДОБРЯНСКИ

Заражда се консенсус между двете партии, че САЩ трябва да направят повече заради продължаващата агресия на Русия в Украйна. Но руският реваншизъм не започва, нито свършва с Украйна, нито "зелените човечета" са единственият му външнополитически инструмент. Москва развива активна подривна дейност в източния фланг на Европа, като се прицелва в икономическата и политическата стабилност на региона. Докато в централноевропейските столици притесненията нарастват, Вашингтон трябва спешно да покаже твърдата си заинтересованост не само от сигурността в региона, но и от демократичното му бъдеще.

Москва отдавна настоява западните държави да не посягат към нейната "зона на влияние", определена от границите на старата Желязна завеса. Сега тя се опитва да си възвърне влиянието върху своите съседи, за да контролира всички аспекти на тяхната вътрешна, външна и отбранителна политика и да ги отдели от останалата част на Европа.

Това послание за намеренията на Москва бе предадено наскоро в Белия дом от председателя на Европейския съвет Доналд Туск. Макар г-н Туск да представлява сега официално ЕС, той говори за "повтарящата се при нас история на бруталността" с тревога, като че ли бе в ролята на премиер на Полша. Наблюдавал отблизо разчленяването на Украйна, г-н Туск предупреди, че Москва "се опитва да ни раздели както вътре в самата Европа, така и Европа от Америка". Опитът на Русия да дестабилизира периферията си заплашва да съсипе европейския проект за интеграция и транасатлантическия съюз. Това е не само централноевропейски проблем и трябва решително противопоставяне.

Стратегията на Русия извън пределите на Украйна може да не предполага пряко използване на сила, но това трябва да бъде предмет на по-голяма, а не по-малка тревога. За да упражнява контрол в близката чужбина, без да прибягва до агресия, Москва се опита първо да отслаби установения след Студената война европейски ред - политическата и икономическата стабилност и спазването на политическите и гражданските свободи. Тези страни, които извършиха сериозни и доста болезнени реформи, за да създадат нови, свободни институции след падането на Берлинската стена - Полша и балтийските републики например - са по-добре и по-дълбоко интегрирани в западните международни политически институции и институции за сигурност, отколкото тези, които се борят да променят развитието си, като Украйна. Сега Русия започна пропагандна и подривна кампания, насочена срещу централноевропейските страни, които останаха извън нейната хватка през последния четвърт век. Главната й тактика е да изостри и използва вътрешните търкания в Европа.

Тази карикатура, публикувана във в. "Вашнгтон таймс", показва
отношението на Путин към източноевропейските страни.

За съжаление, тя вече постигна известни успехи.Унгарският премиер Виктор Орбан прегърна "повеите от Изтока". Окуражен от това, което смята за неуспех на Европа да приема политически решения за големи колективни проблеми като финансовата криза и като дава за пример и вдъхновения успеха на Русия, г-н Орбан обяви, "че ние трябва да загърбим либералните методи и принципи на устройство на обществото".

В Полша, родината на г-н Туск, Русия усилено се опитва да предизвика подобен завой на изток. Още преди конфликта в Украйна тя създаде изкуствени екологични организации, за да се противопоставят на разработването на залежите от шистов газ в Полша, които, ако бъдат разработени, ще осигурят енергийна независимост. Тя създаде полскоезична, притежавана от руското правителство, агенция "Спутник". Тя подкрепя прокремълската партия "Змяна" ("Промяна") в навечерието на насрочените за есента парраментарни избори. Всички тези действия имат за цел да усилят съществуващите съмнения за мястото на Полша в западния свят и ангажиментите на САЩ и останалите съюзници със сигурността на Полша. Критиците на Запада ще изтъкнат решението на Вашингтон от 2009 г. да се откаже от плановете за противоракетен щит в Полша и Чехия, за да задоволи Москва. Сегашното нежелание на германците за военна помощ за Украйна може да бъде посочено като още едно доказателство, че поляците трябва да успокояват Русия, а не за де изправят срещу нея.

Стратегията на Русия за възстановяване на влиянието е първо да посее разделение както в самата Европа, така и в трансатлантическата общност. Единството е и цел, и средство за справяне с това предизвикателство.

Само съвместно с всички наши европейски съюзници можем да пресечем опитите на Русия да разкъса тъканта на европейската общност. И само твърдо обединени в такъв фронт можем да разсеем притесненията, на които разчита Русия. Но единството не може да бъде оправдание за бавене.

Призивът за "единна и свободна Европа" трябва да бъде превърнат от пожелателен лозунг в реална политика. Дебатът във Вашнгтон трябва да бъде разширен извън пределите на Украйна и военната помощ да включва всички инструменти на външната политика - дипломатически, информационни и икономически - които могат да бъдат използвани, за да бъде гарантиран суверенитетът на всички страни в Централна и Източна Европа.

"Единни ще устоим, разделени ще загубим", изтъкна г-н Туск, Президентът Обама определи единството на съюзниците като ключов императив на външната ни политика. Време е да изпълним това обещание. Едно добро начало би било да организираме среща във Вашингтон с всички демокрации от Централна и Източна Европа, за да може президентът отново да потвърди по-най-решителния начин непоколебимостта на ангажимента на САЩ към тяхната сигурност.

-------------

* Пола Добрянски е бивш заместник държавен секретар на САЩ по въпросите на демокрацията и глобалните проблеми и съветник в Националната програма за сигурност към Центъра за двупартийна политика. Блез Мищал е директор на програмата. Препечатваме коментара им от в. "Вашингтон таймс".