Има един сборник - казва се "Добротолюбие". Някои вярват, че друга книга да не си видял в живота си, само тая да прочетеш, и ако опиташ според силите си да спазваш написаното вътре, ще отидеш в рая. Не знам - не съм бил.

Но се замислих за съществуването ни. На нас - народа.

Имаме оправданието, че сме бедни. Че сме зле. Че ни грабят безобразно и еничарски. Грабят ни душмански. Което всичкото е вярно. Но веднага след 1878-а добре ли сме били? А след 1918-а? Не - по-бедни сме били и по-окаяни. Сега поне няма декари с гробища на млади мъже, отишли си мърцина. И тогава са ни грабили, и тогава е процъфтявало типичното БГ животно "тарикат". Което приятелите ми толкова се забавляват, като трябва да го преведат на някой очилат германец...

Основна линия в споменатата книга е да търсиш винаги своята вина за ставащото. И не само в действията - и в намеренията, и в мислите си. До дъно. Да не обвиняваш нищо друго и никого другиго. И не за да си смачкан и отчайващо депресиран и смотан, а, поправяйки се, да живееш по-добре и по-близо до истината. Което доказано "заразява" и околните.

Хайде сега, замислете се и ми кажете честно, колко такива българи познавате - които ТЕ са виновни. Не шефът, политиците, жената, църквата - самите те, лично. Ама не изключвате себе си, нали?

Като споменахме църквата, всъщност сещаме ли се, че тя си ни е тая. И да я плюем, и да намираме кусури, и да се надсмиваме ден и нощ, с друга не разполагаме. И че тя има една много важна претенция, която няма - няма претенцията вътре да работят ангели. Напротив, през хилядолетната си история тази структура, занимаваща се човешката доброта, винаги е прокламирала, че се състои от хора като мен и вас. Един пийва повечко, друг пуши, трети го влече "тънката част"... Е, някои прекаляват, спор няма.

Колкото и да не сте вярващи, за българите ми беше мисълта. Можете ли да ми отговорите, защо само през ХХ век се сещам за поне двама сръбски светци, поне двама гръцки... Руските въобще няма да ги броим. Единият е и светец и има орден от Сталин! Защото е бил феноменален лекар... А нашият последен е бил Софроний Врачански. Не казвам да вярвате - просто приемаме, че все пак тези хора, за да станат това, са имали... да го наречем, извънредни морални достойнства. Чисто по човешки. Ами ние? Софроний Врачански - сещате ли се кога е живял?!

Може да е странно, но се замислих пак за тия работи покрай мача оня ден. Беше удоволствие да наблюдаваш метрото, което бълва на спирка "Национален стадион" хиляди хлапета с блеснали погледи. Този път - тръгнали не да се бият, псуват и взривяват по оста ЦСКА-"Левски". То и не познавам някой, който има нещо против някого от Разград, че да ходи да го напсува... Бяха тръгнали, обединени от нещо позитивно, независимо какво смятаме аз и вие за стойността на каузата.

Какво става с нас? И кой ще ни оправи? "Южен поток" ли или шистовият газ, дето всяко правителство аха да ги открие? Не, няма. Тия и подобни неща могат да оправят само заплатите на няколко хиляди работници и прапраправнуците на няколко единици. Вътрешно погледнати, ние - днешните, пак ще бъдем каквито сме били "външно" след 1878-а - в кал до колене, приведени зад един волски дирник, вонящи на оборска тор.

Как да стане ли? Истината е, че не знам. Знам само как няма да стане – с ядене и пиене като за последно, с кръвна омраза към всеки себеподобен и – любимото ми – дребна завист за шикалки.

Няма да ни оправят нито "Южен поток", нито краткотрайните авантюри на някой отбор по европейските турнири. Ще се оправим сами. Именно, когато затворим последната страница на книгата "Злотолюбие", направим й едно хубавко аутодафе в задния двор и минем към "Добротолюбие"-то. Не е задължително дори да го четем.