Нищо не се е променило в здравеопазването за последните пет години. Да не го ворим за последните 25. Същите проблеми, същите искания и до болка познати обещания за промени.

В този дух премина символичният протест на лекарското съсловие на връх професионалния му празник. Работният ден в стотиците болници и медицински центрове в страната премина нормално, но хиляди доктори закичиха на реверите си надписа "Аз протестирам!" в знак на несъгласие със строгите бюджетни ограничения в новата методика за заплащане на медицинските услуги.

Точно преди пет години, на 7 април 2010-а, заглавията по вестниците бяха същите: "Лекари протестират в Деня на здравето", "Реверанс на властта не трогна лекарите, готвят протест на 7 април", "Лекарите в цялата страна протестират символично" ... Картинката беше идентична, само недоволството беше по-масово. Докторите отново негодуваха срещу здравната система и искаха да получават всички заработени пари от здравната каса, без никакви лимити.

"Déjà vu. Еднакви заглавия, еднакви мотиви, еднакви проблеми, еднакви искания, еднакво отсъствие на адекватни решения за болничния сектор. При все, че за тези пет години такива бяха предлагани … и отхвърляни, или просто игнорирани. Това ми показва, че нищо не сме направили. Въртенето в кръг продължава", коментира във фейсбук бившият здравен министър Стефан Константинов, който пое реформите в здравеопазването точно 6 месеца след въпросните протести. 

Както тогава, така и сега секторът се бори с острия недостиг на средства и липсата на механизми за адекватното им разпределение. Болниците не могат да спрат да работят, но здравната каса не може да им плаща повече. Хората не могат да спрат да боледуват, но държавата не може да им осигури адекватно и евтино лечение. В този порочен кръг като че ли няма изход, независимо от усилията на върволицата здравни министри у нас. Основната причина е, че няма ясна методика за разпределянето на публичните разходи и на практика никой няма представа къде отиват парите в здравеопазването.

"Как от 4,3 млн. лв. изведнъж бюджетът ни стана 3,7 млн. лева? Това са 600 хил. лв. отрицателен баланс за една общинска болница. Явно баницата е една, но се дели на много парчета", възмущава се директорът на болницата в Карлово д-р Димитър Пеев, цитиран от БНР, за това, че здравната каса е намалила средствата му с доста повече от предварително планираното.

По думите му при толкова орязан бюджет болницата ще има пари само за заплати и издръжка, но няма да може да предложи допълнителни стимули за лекарите, които работят по клинични пътеки. А това неминуемо ще предизвика отлив на персонал, защото това е единственото перо, от което биха могли да се направят икономии.

„Новата методика на финансиране задължително ще ни ощети, защото има ограничения на средствата, които ще постъпват в болницата и заплатите няма да могат да растат. А те и без това са много ниски“, потвърди опасенията на колегите си управителят на общинската болница в Червен бряг д-р Цветан Костадинов.

Лечебното заведение също се включи в символичния протест, защото не може да обслужва болните на хемодиализа. Причината е, че приема предимно спешни и неотложни случаи, които почти напълно поглъщат месечния й бюджет, без възможност да се финансира адекватно дейността на останалите отделения. 

В Клиниката по неврохирургия на университетската "Св. Иван Рилски" в София се справят с листи на чакащите, но списъците вече са огромни, твърдят лекари в болницата. Проблемът е сериозен, защото когато броят на хората набъбне, а чакането прехвърли два-три месеца, единственият възможен вариант е новите пациенти да бъдат връщани. А това нарушава законовото им право да избират къде да проведе терапията си. 

„Пациентът идва със своето ясно желание да бъде лекуван от определен лекар, от определен екип, определена болница, и тази болница трябва да застане пред него и да каже: "Ние не можем да лекуваме, защото лимитите са изчерпани". Нека от здравната каса да дойде някой пъдар да ги връща тези пациенти. Ние не можем да си позволим това. Това е абсурдна ситуация“, възмути се и неврохирургът д-р Емануил Найденов по bTV.

Един от възможните изходи според болничните директори е на първо място да се направи адекватно остойностяване на медицинските услуги. След това според тях би трябвало да се премине към постепенна демонополизация на здравната каса и към промяна на Закона за съсловните организации, за да може Българският лекарски съюз да се преобразува в лекарска камара. Освен това съсловието настоява да се върнат националните медицински институти с държавно финансиране - Института по спешна помощ, Института по онкология и други, където да се концентрират високотехнологичната и лечебна дейност, заедно с подготовката на професионални кадри. Не на последно място е и искането за либерализация в здравеопазването, за да има повече държава в контрола и повече пазар при услугите.