От една до три нови писти и още един кабинков лифт.

Това са част от исканията на кметовете на общините Банско и Разлог Георги Икономов и Красимир Герчев, които двамата са изложили днес пред Реформаторския блок на среща с депутатите му, разказа съпредседателят на Блока и на парламентарната му група Радан Кънев.

Кметовете настоявали за изменение на действащия план за управление на парка и определени параметри на новия план за управление, посочи Кънев. И допълни, че били готови сами да стопанисват ски зоните. В статус във facebook пък добави, че двамата градоначалници не искали "разширяване на монополните права на един инвеститор".

"Направи ми силно впечатление, че за разлика от лобистите на "Юлен" в медиите и изпълнителната власт, кметовете са наясно с правната уредба на стопанските дейности и поредността на пътя, който трябва да извървят, за да се разширят възможностите за ски туризъм в района", написа още Кънев и допълни в заключение: 

"Изводът ми е, че именно лобистите на "Юлен" са основна пречка пред развитието на района. Те поставят каруцата пред коня - искат изменение на концесионния договор преди промяна на плана и градоустройството. Интересува ги да гарантират монопола на инвеститора, а не възможностите за развитие на бизнеса".

Община Банско обаче е съсобственик заедно с концесионера "Юлен" в "Спортен център Банско", така че е малко спорно доколко градоначалниците не искали "разширяване на монополните права на един инвеститор".

Ден преди Икономов и Герчев групата на РБ е изслушала и екоминистърката Ивелина Василева за доклада на междуведомствената група към Министерския съвет, която бе създадена именно да намери разрешение със спорната концесия на "Юлен".

Предлагат се три варианта - прекратяване на концесията, корекции на спорните моменти и грешки в настоящия договор и предоговаряне, разказа депутатътът от Блока и член на комисията по околната среда и водите в парламента Вили Лилков.

По думите му вариантът с прекратяване на договора бил най-малко вероятен, заради правните последици и огромната вероятност "Юлен" да заведе дела в съда. В контракта имало очевидни грешки и разминавания - на едни места концесионната площ била 99 ха, на други със стотици хектари повече, имало разнопосочни данни и за границите. Затова вторият вариант бил да се поправят фактическите неточности по концесионната площ, който щял да предполага съгласие от двете страни. Най-приемливият вариант за кабинета бил третият - предоговаряне, който предполагал, че всичко в договора може да бъде преразгледано, разказа Лилков.

Депутатът е предложил въпросното предоговаряне да е под контрола на екокомисията в НС, а Василева му отговорила, че депутатите щели да получават информация за хода на разговорите винаги, когато пожелаели.