Наш кореспондент

Тампа, Флорида -  На всеки няколко столетия се появява напреднала технология, която поменя живота на хората до неузнаваемост. В миналото останаха революциите в земеделието и в индустрията. До появата на печатарската преса хората живееха сякаш на тъмно. Тяхната инфорамция бе строго контролирана и те бяха принудени да залагат на държавата за лични, финансови, образователни и духовни напътствия.

Печатарската преса промени всичко. Тя сложи началото на социалната технология, която доведе до политически революции и бърз напредък на човечеството в областта на образованието. В Европа броят на отпечатаните книги се увеличи на милиони, а после на милиарди екземпляри. Изведнъж се оказа, че държавата не е в състояние да контролира всичко. Идеите се развиваха без нещо да ги ограничава. Остарелите политически режими бяха свалени, а интелектуалните постижения процъфтяха.

Намираме се едва в началото на XXI век, но вече наблюдаваме поредната дълбока трансформация, която бе предизвикана от поредната революция в развитието на човечеството – дигиталната. Тя променя всичко – от бизнеса, до отношенията на хората и начините на тяхното общуване. Най-знаменитото нещо на кибернетичната ера е, че се даде възможност на милиони хора да разменят идеи бързо и ефективно. Подобно на дух, изтърван от бутилка, информацията стана напълно достъпна и повече не подлежи на контрол. Тя отприщи колосална енергия, която може да направи много индустрии напълни излишни.

Банковата система е може би най-добрият пример за това. Модерната финансова мрежа не се е променила почти цяло столетие. Тя е същата, каквато е била малко след изобретяването на телеграфа. Единствената разлика е, че банките днес имат уебсайтове. Но това не ги прави субекти на високите технологии. В самата си сърцевина те си остават раздробени институции на паричните резерви, каквито бяха през XIX век.

Банките взимат пари от вложителите, отпускат безотговорни кредити и правят неоправдани инвестиции. Те поддържат сигурността на чуждите пари на ръба на бръснача и често преживяават съдбата на "Титаник", сблъсквайки се с колосални кризи, предизвикани от прекомерното им срастване със света на политиката.

По един или друг начин паричните институции никога не пропускат възможността да "прецакат" потребителите. Едновременно с това търговските банки в действителност контролират целите икономики на страните. Те избират представители, които заседават в бордовете на централните банки, които ревностно следват посоката на политическия вятър като отпускат безлихвени заеми на търговските банки с пари, които сякаш извират от черна дупка.

Професионални финансисти с дълъг опит признават, че паричните институции са се превърнали във флибустиери в рамките на законите, написани от тези, които се облагодетелстват най-много от лесните милиони, за да осъществяват политическите си цели.

Банкерите са в ужас от започващите промени в сферата, които се осъществяават с невероятна бързина. Те виждат, че техният свят си отива и най-страшното е, че не могат да сторят нищо, за да спрат изчезването на златните динозаври. Днес всички банкови дейности – от отпускането на кредити, до прехвърлянето на пари, могат да бъде извършени бързо, евтино и много по-ефикасно балгодарение на новите технологии, които се родиха от дигиталната революция.

Уебсайтове като Transferwise или Azimo направиха възможно прехвърлянето на пари във всяка точка на света за нищожно ниска такса. Социалните медии дават на хората възможност да разменят валути помежду си, без да търсят услугите на астрономично платени парични брокери. В развитите държави вече може да бъде взет заем чрез интернет от сайтове, които обединяват отделни индивиди, играещи ролята на микро инвеститори.  Системата просто бе наречена crowdsourcing и обединява големи групи хора, които работят по дадена идея или проект и го финансират сами, без да търсят пари от банките.

Моделът се оказа изключително заразителен и се разраства като лавина.  Едновременно с това в САЩ се появиха много малки интернет фирмички, които отпускат ипотеки, дават бързи заеми на малкия бизнес с конкуретно ниски лихви. Така се осигурява финансова подкрепа за много нови микрокомпании, които работят по проекти на гиганти като Google и Аpple. В крайна сметка не бива да се забравя, че и двата технологически лидери са започнали от гаражи.

След икономическата криза от 2007 г., която се дължеше главно на невъзможността на милиони хора да продължат да плащат ипотечните си заеми, които бяха взети с променлива лихва, много американци решиха, че трябва да изтеглят спестяванията си и да ги превърнат в дигитални валути, подобно на биткойн. Макар и със сериозни затруднения, дължащи се основно на саботажа на мошеници и на смите банки, електронните пари набират скорост и в близко бъдеще може да пратят на боклука хартиените банкноти, които и без това нямат никакво покритие.

Демагози казват, че доларът например е подкрепен от държавните ценни книжа в САЩ, но възниква въпросът – какво пък подпира боновете? Известно е, че Голямата рецесия отпреди 8 години доведе до отпечатването на купища долари. Това се налагаше за избягване на ликвидната криза на банките, които останаха без пари. Държавната печатница обаче продължи да бълва банкноти. За да се избегне хеперинфлация, огромна част от тези зелени пари бяха изнесени в чужбина. Това предизвика съответна реакция в Китай, който обяви, че ще търси създаване на алтернативна световна валута. Това още повече разклати краката на долара и засили позициите на дигиталните пари.

Младите хора в Съеднинените щати вече масово използват електронната валута. Според доклад на четвъртата по големина банка в САЩ – Goldman Sachs, 33 на сто от тях заявяват, че няма да имат нужда от банка през идните 5 години. 50 на сто от младежите смятат, че никнещите като гъби технологични фирми ще заместят традиционните финансово-кредитни учреждения. От изследването става ясно, че тези, на които се крепи бъдещето, очакват банките да станат напълно ненужни до 10 години.

Един от великите президенти на САЩ - Томас Джефърсън, е казал: „Властта трябва да бъде отнета от банките и върната на народа, на когото по право принадлежи“. Иронията е, че може би за да му отмъстят банкерите поставили лика на Томас Джефърсън на банкнотите от по 2 долара. Сега те почти напълно са излезли от обращение и са нумизматична ценност.