“Европейският проект ще бъде завършен, само когато страните от Западните Балкани станат част от нашето семейство. Това е единственият начин да гарантираме устойчива стабилност и просперитет за целия регион.”

Това заяви днес президентът Росен Плевнелиев по време на посещението си в Хърватия. Той е там по покана на колежката си Колинда Грабар-Китарович. Плевнелиев е и първият чужд лидер, дошъл на официална визита в страната след встъпването в длъжност на президентката през февруари.

Държавният ни глава увери, че България ще продължи последователна си подкрепа за европейската интеграция на своите съседи.

Присъединяването към Шенгенското пространство е приоритет и за България, и за Хърватия. Двете държави ще обединят усилията си за постигането на тази цел, единодушни бяха президентите.

Според Плевнелиев през 2010 г. е допусната грешката да се политизира влизането на България и Румъния в Шенген. Този временен проблем трябва да бъде скоро разрешен, тъй като критериите за присъединяване са чисто технически. Двете страни са ги изпълнили отдавна и това е признато неведнъж както от Европейския парламент, така и от Европейската комисия. В момента България пази отговорно границите си и изпълнява стриктно задълженията си.

Според двамата президенти “отключването” на икономическия потенциал в Югоизточна Европа и привличането на повече инвестиции може да стане само с общите усилия на всички държави от региона. Липсата на добра транспортна и енергийна свързаност е основна пречка за ускоряване на икономическото развитие на Балканите. Плевнелиев призова за общи усилия и регионален подход за модерна транспортна и енергийна инфраструктура.

Изграждането на Европейския енергиен съюз трябва да започне от Балканите, смята българският държавен глава.

“Създаването на регионална енергийна борса ще позволи да бъде формиран интегриран енергиен пазар, да се премахне зависимостта от един доставчик и да се гарантират пазарни цени на енергоресурсите”, заяви той. Според него енергийната сигурност може да бъде постигната само чрез свързаност на електро- и газопреносните  мрежи и изграждането на  система от интерконектори. “Всяка една от държавите в региона има правото да купува газ на конкурентна цена и да има достъп до алтернативни доставчици”, посочи Плевнелиев.

По отношение на директна самолетна линия между София и Загреб той коментира, че по този въпрос се работи от няколко години и с нарастването на бизнес контактите и туристическия обмен това може да се случи скоро. Колинда Грабар-Китарович изтъкна, че Хърватия полага усилия за директни въздушни връзки със столиците на страните от Югоизточна Европа, за да не се налага да се лети през Виена, Мюнхен или Рим. 

Търговско-икономическото сътрудничество и годишният стокообмен от 140 млн. евро между България и Хърватия не отговарят на потенциала на двете държави, подчертаха двамата президенти.

Стимулирането на сектори с висока добавена стойност и насърчаването на иновациите в информационните и телекомуникационни технологии е сред приоритетите в икономическите политики и на двете държави и създава перспективи за успешно сътрудничество между компании от двете страни, стана ясно още на срещата. Туризмът също е сектор с потенциал за растеж като открива и възможност за създаването на съвместни туристически пакети за трети държави.

Променената ситуация на сигурност в региона изисква адекватен отговор и България и Хърватия ще продължат да изпълняват съюзническите си задължения в рамките на НАТО, беше потвърдено на срещата на двамата президенти. Обсъдени бяха рисковете за стабилността, произтичащи от кризите в Украйна и Близкия Изток.

Плевнелиев благодари на Грабар-Китарович за доброто отношение на Хърватия към българската национална общност, която е добре интегрирана и приета в хърватското общество.

Засегнат бе и междукултурният диалог. Специално място в българо-хърватските отношения заема епископ Йосип Щросмайер. Плевнелиев припомни, че благодарение на неговата подкрепа в Загреб е отпечатан сборникът „Български народни песни" на братята Димитър и Константин Миладинови през 1861 г., а в хърватските училища са приети със стипендии български студенти. Днес над 100 студенти изучават български език в Загребския университет.

Плевнелиев се срещна също с хърватския премиер Зоран Миланович и с председателя на парламента Йосип Леко.