Развитието  на България, в голяма степен, зависи от усвояването на европейските фондове. В тях има помощ както за земеделието, администрацията, здравеопазването, така и за младите тепърва прохождащи предприемачи. Тяхното използване, обаче изисква сериозно ниво на административна култура и работа с документи, отчети и т.н. България иска да стане модерна държава и един от най-очевидните инструменти това да стане бързо е създаването на електронното управление, вероятно електронно гласуване и цялостно дигитализиране на администрацията.

Това изисква преминаване от молива към компютъра както на даващите услугата, така и на тези, които я получават. ЕС вече говори за икономиката на бъдещето. Тя не е основана на индустрията, нито само на услугите или туризма. За да има висока добавена стойност, Европа има нужда от икономика на иновациите. Това е модел, който дава шанс на всеки, който има идеи и предприемчив дух.

Всичко това са шансовете, които ни дава настоящето, за да променим ситуацията в страната. Възможности, които рядко са били толкова благосклонни към нас.

Логично, България също редовно записва в плановете си подобни неща: създаване на икономика на знанието, която води до висока добавена стойност. На фона на това, обаче поглеждаме към някои от класациите за качество на образованието като PISA. В тях България е на предпоследно място по четене, математика, природни науки и решаване на проблеми. Последната категория оценява способността на децата да се справят с житейски ситуации.

Изследване на ЕК преди време показа, че 40% от учениците в България не могат да извършат елементарен анализ на кратък текст, което е всъщност т. нар. функционална неграмотност. През последните няколко години успяхме да се качим на върха и на друга неприятна класация на т. нар.- NEETS (“Not in Education, Employment, or Training”). Това са младите хора, които не учат, не работят и не се опитват да се приспособят към пазара на труда. 24.6 % от младите хора в България днес попадат в тази група.

За съжаление връзката между еврофондовете, електронното управление и икономиката на бъдещето от една страна и българското образование е доста пряка. Преди няколко седмици с фондация „Заедно в час“ организирахме конференция „Моята мечта за България“ с външния министър Даниел Митов, еврокомисаря Кристалина Георгиева, министъра на туризма Николина Ангелкова и българи зад граница. Говорихме си, че сега имаме много добър исторически момент да направим България модерна държава. Държава, в която хората да са щастливи и да искат да останат. Държава, която до дава възможност на всеки да развие талантите си. Говорихме, как електронното управление може да промени рязко администрацията и как разчитаме на младите предприемачи.

Това наистина е една мечта за България. Тя обаче може лесно да се превърне в илюзия, ако не помислим за образованието в страната. Защото електронното управление само ще направи нещата още по-трудни за онези 40% от младите, което са функционално неграмотни. На тях не могат да им помогнат и европейските фондове, защото колкото и да ги опростяваме, те вероятно пак ще останат непреодолима пречка. Идеята за икономика на бъдещето, с подкрепа за младите предприемачи, никога няма да достигне да онези 26.4% от младите, които са трайно не учат и не работят и са тотално незаинтересувани.

По време на конференцията „Моята мечта за България“ стана дума и за средата. Средата, която може да те накара да създадеш иновация и тази, която може да те накара да напуснеш училище по-рано. Ако изброените проценти показват ясната картина в България в момента, по-важният въпрос е каква ще бъде в бъдеще.

Преди няколко месеца проследих дебатите около новия закон за начално и средно образование и  отпорът който хора от БСП даваха на една от по-незначителните точки в него. А всъщност не стана въпрос, за това, че средната възраст на българските учители и една от най-високите в Европа – 57 г., че дигитализацията на обучението е ужасно назад. Никой не спомена и за огромната разлика в достъпа до качествено образование – децата от центъра на града и онези от малкото градче  са на различни образователни планети. Не стана въпрос за отпаднали от училище, функционално неграмотните и т.н. Ако не си говорим за това, за каква икономика на знанието се борим? Как въобще гледаме напред?

След конференцията, която организирахме със „Заедно в час“, много хора казаха, че българите трябва да се научим да се обединяваме около позитивни неща. Българите по принцип се обединяваме много трудно, но когато имаме добра цел и поставим ясно въпроса, както направихме ние по време на “Моята мечта за България”, успяваме. 

В момента България наистина има рядък исторически шанс рязко да се промени към по-добро. Реформите, които ще направят трансформацията на държавата възможна, са ясни, има и стабилно упралвение. Посоката на развитие в ЕС би трябвало да работи за нас – завършване на единния цифров пазар, дигитална икономика и т.н. би трябвало да доведе до икономическа активност и нови шансове за България, заради добрия достъп до интернет и способните в технологиите хора. Това обаче може да не стане, ако не обърнем внимание на образованието.

Аз лично ще се опитам да събера политици от всички партии, които са съгласни, че имаме нужда първо от промяна в образованието. Имаме 15 години до 2030, в които да вкараме тази система в крак с 21 век. Иначе, всички шансове, които имаме – ЕС, електронно управление или дигитализация ще останат просто една илюзия. 

 

Ева Паунова е евродепутат от ГЕРБ/ЕНП в ЕП. Тя е един от най-младите представители в ЕП. Член е на Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите и единственият български представител в Комисията по икономически и парични въпроси на ЕП. Тя е част и от Делегацията за връзки с Китайската народна република и на Делегацията за връзки с Америка.