На 16 април 1925 г. по време на церемонията по погребението на ген. Константин Георгиев български комунисти взривяват купола на църквата „Света Неделя“ в София, при което загиват над 160 мъже, жени и деца, като са осакатени други 500.

В новия брой на сп. „Клуб Z“, който излиза на 20 април историкът д-р Владимир Станев прави аналитичен преглед на събитията от 1925 година. Предлагаме ви част от текста:

 

Приносът на България към световния тероризъм

 

Преди 90 години военното ръководство на БКП извършва атентата в църквата “Св. Неделя”

 

"Свети Крал" след атентата.

16 април 1925 г., Велики четвъртък, 15,23 ч., на централен столичен площад се разнася силна експлозия, предизвикана от 25 килограма взрив. Таванът на църквата „Свети Крал” (преименувана по-късно на „Св. Неделя”) хлътва надолу, затрупвайки хората вътре. Докато прахът се сляга и заглъхват стоновете на умиращите, очевидците едва ли осъзнават, че са станали свидетели на нещо невиждано. Не за пръв път, а и не за последен, България влиза в световните хроники със събитие, което не е повод за особена национална гордост. Този път обаче 16 април ще остане за десетилетия като най-големия атентат в света.

С годините злосторници в други страни ще надминат това „постижение”. През това време жертвите (134 загиват на място, с починалите от раните си те стават 213 души) постепенно ще потънат в забвение – времето ще отнесе и техните близки, а гробовете им ще буренясат.

По-странното е, че деветдесет години след онзи ден атентатът продължава да е обвит в мъгла, все още текат дискусии и дори спекулации по основния въпрос – кой стои зад него. Преките извършители отдавна са известни, но не така стоят нещата с поръчителя, а още по-малко е известно за неговите мотиви.

Част от осъдените на път към екзекуцията им.

Атентатът си има дълга и сложна предистория. С кървавото Септемврийско въстание през есента на 1923 г. Българската комунистическа партия (БКП) понася тежки удари, поставена е извън закона, а нейни видни дейци са избивани насред софийските булеварди. Логично в ръководството на БКП назрява идеята за ответен удар. Удобният случай не закъснява. През декември 1924 г. клисарят на църквата „Св. Крал” Петър Задгорски предлага да бъдат укривани военни материали за бъдещото въстание на тавана на църквата. На хората от Военния център към Централния комитет (ЦК) обаче им хрумва съвсем друга идея. Наблюдавайки в същата църква погребението на убития от комунистите прокурор Димчев, на Димитър Златарев му прави впечатление, че събитието е събрало на едно място много представители на властта. Подобна възможност е прекалено съблазнителна и не трябва да бъде изпускана.

Планът е простичък, затова е и осъществим: да се убие някоя видна личност, на чието погребение ще се съберат управляващите, и върху тях да се взриви църквата. Със съдействието на П. Задгорски конкретен човек трябва да се укрие на тавана и по сигнал от клисаря да задейства адската машина. През януари–март 1925 г. Петър Абаджиев и Асен Павлов пренасят в „Св. Крал” 25 килограма взрив. П. Задгорски е симпатизант на комунистите, но няма нищо против да получи 11 000 лева за помощта си.

Погребението на жертвите.

Интересна е позицията на безспорните в следващите десетилетия лидери на БКП. Членът на ЦК Младен Стоянов твърди, че е имало писмо, с което Георги Димитров и Васил Коларов дават съгласието си за неговото провеждане. По думите на друг член на ЦК – Христо Халачев, „до атентата отвън (от външните другари), доколкото аз зная, се получаваха само насърчения за атентаторската тактика”...

Повече в новия брой на „Клуб Z“ - от 20 април на будката до вас. Там ще прочетете и какъв е съвременният прочит на събитието през погледа на политиците ни днес.

* * *

Също днес е Ден на българската конституция и на юриста. Датата не е избрана случайно – на 16 април 1879 г. Учредителното събрание гласува и приема Търновската конституция — първият основен закон на България.

С Учредителното събрание във Велико Търново (10 февруари 1879 - 16 април 1879 г.) се поставя началото на парламентарния живот в освободена България. То е свикано на основание чл. 4 на Берлинския договор и в него участват 229 депутати (по избор, по право и назначени). Вместо препоръчания от Берлинския конгрес Органически устав, народните представители изработват Търновската конституция, която подписват на 16 април 1879 г. Състои от 169 члена, подредени в 22 глави.

Тя провъзгласява Третата българска държава за конституционна монархия с еднокамарен парламент. Основният български закон предвижда разделение на трите основни власти - законодателната, изпълнителната и съдебната. Според чл. 85 „Представителството на Българското Княжество се заключава в Народното събрание, което бива: Обикновено и Велико”.

Парламентът заедно с княза получава правомощията на законодателната власт. По нареждане на монарха министрите внасят законопроектите в Народното събрание, а след гласуването им те подлежат на утвърждаване от княза.

Според чл. 8 на Търновската конституция лицето на княза е „свещено и неприкосновено", а това положение го освобождава от всякаква гражданска и наказателна отговорност.

Основният закон позволява на монарха да разпуска Народното събрание, да уволнява неудобните му министри и по такъв начин да манипулира правителството и парламента.

Още на следващия след приемането на конституцията ден - 17 април 1879 г., Учредителното събрание започва да работи като Първото велико народно събрание с една задача - избор на държавен глава.

Петербург предлага 22-годишния подпоручик и немски принц Хесенски, Александър Йозеф фон Батенберг. На 26 юни 1879 г. княз Александър полага клетва пред ВНС. На 5 юли той назначава първото българско правителство, ръководено от консерватора Тодор Бурмов. Така започва новата българска история.

Нека видим в снимки какво още се е случило на 16 април по света през годините.

Снимка БГНЕС, Уикипедия и архив