Съучастие в убийството на 300 000 души!

Такова невероятно на пръв поглед обвинение може да бъде повдигнато във вторник срещу 93-годишния германец Оскар Грьонинг. Решението ще вземе съдът в северния германски град Люнебург, пише американското издание "Макклачи".

Това ще бъде едно от последните дела срещу живи участници в престъпленията на националсоциализма 70 години след разгрома на Третия Райх.

Оскар Грьонинг в униформа на СС

Най-важното обаче е друго. А то е, че както Германия, така и германците са решени да преследват докрай виновниците за Холокоста, макар почти всички от тях да доживяват последните си дни. Оскар Грьонинг е с разклатено здраве и едва ли ще излежи присъдата си. Не се знае дали той ще дочака и края на процеса, който се очаква да продължи около 4 месеца.

"Дори някой да не е в състояние да изтърпи наложеното наказание поради възрастта или здравето си, важна е справедливостта за жертвите, но също така и прилагането на ценностите на нашето общество", коментира Дидър Бъргър - шефката на бюрото на Американския еврейски комитет в Берлин. "Никога не е късно да бъдат изправени пред съда нацистки злодеи или съучастниците им. Не може да има ограничение за правосъдието да такова отвратително престъпление като Холокоста", допълни тя.

Процесът срещу Оскар Грьонинг трябва да потвърди, че повече никога няма да бъдат допуснати масови убийства като извършените от режима на Адолф Хитлер. В концлагерите са унищожени 6 милиона евреи и 5 милиона представители на други етноси като роми и гейове, както и политически противници на националсоциализма. Делото в Люнебург започва на 21 април - само ден след датата, на която през 1889 г. е роден Фюрерът.

Кой е Оскар Грьонинг?

Той е известен повече като Ковчежникът от "Аушвиц", отколкото с името си. Преди време Грьонинг призна, че лично е посрещал евреи, пристигащи от Унгария в претъпкани конски вагони, на печално известната рампа за селекция в най-големия нацистки концлагер. Заодачата му е била да брои конфискуваните от затворниците пари и да пази багажа им.

Нацистки офицери и концлагеристи извършват селекция на унгарски евреи на рампата в "Аушвиц".

Грьонинг е идентифициран в тогавашната ФРГ през 1963 г. Той заявява, че не е бил убиец, а само "винтче в механизма". Запаногерманското правосъдие приема за чиста монета твърденията му. Прокурорите решават да не повдигат обвинения.

Оттогава обаче интерпретациите на законите в Германия са се променили. Срещу най-малко двама други бивши нацисти са повдигнати обвинения в съучастие в убийства. А освен в конфискуване на пари и тяхното броене, Грьонинг е обвинен и в укриване на багажа на пристигащите евреи с цел те да не заподозрат, че той е изчезнал безвъзвратно.

"Случаят с Оскар Грьонинг обаче е специален", смята Томас Валтер - адвокат на оцелели от "Аушвиц" и семействата им.

Според него досега нацистът не е казал цялата истина за ролята си в зловещия лагер на смъртта. Юристът смята, че по време на процеса ще бъде извадена на показ колективната вина на Германия.

"Очевидно е, че стотици, ако не и хиляди лица, които са вършили същото, не са изправени пред съда", изтъква Томас Валтер.

Оскар Грьонинг посрещал в "Аушвиц" влакове с унгарски евреи в периода между 16 май и 11 юри 1944 г. Той наблюдавал как силните и здравите били избирани за работа. И пред очите му малолетните, старците, болните и слабите физически били отвеждани в газовите камери, за да бъдат умъртвени.

Евреи от Унгария - жени и малки деца, отиват на смърт към газовите камери в "Аушвиц".

Преди нацистките офицери на рампата да решат кой ще живее и кой ще умре, Грьонинг броял парите, които нещастниците носели със себе си, и проверявал дали те имали ценности. Всичко конфискувано отивало за Третия Райх.

Преди десетина години Грьонинг заяви в документален филм на Би Би Си, че само е "живял в гарнизон, където е извършвано унищожаване на евреи". Той обаче допълни, че бил дълбоко притеснен от факта, че все повече и повече хора по света твърдят, че Холокостът е преувеличен и дори измислен.

"Смятам за свой дълг на моята възраст да се изправя срещу това, което съм видял, и да се противопоставя на тези, които отричат Холокоста и твърдят, че не е имало "Аушвиц", каза във филма бившият офицер. "Бих искал да кажа на тези хора, че съм видял газовите камери, видял съм крематориумите, видял съм пещите, в които са горени труповете. И искам да ми повярвате, че е имало такива ужаси. Аз бях там", добави Грьонинг.

Експерти обаче смятат, че символичното значение на изправянето на германеца пред съда не трябва да бъде надценявано.

Само преди месец в Германия почина датският нацист Сьорен Кам. Той бе на 93 г. като Грьонинг и бе подсъдим в родната си Дания за убийството на главен редактор на антинацистки вестник през 1943 г. За разлика от Грьонинг, Кам не се разкая на деянията си, твърди Ефраим Зуроф - директор на израелското бяро на центъра за издирване на нацистки военнопрестъпници "Симон Визентал".

"Това, че Кам умря свободен, е ужасен провал на германските съдебни власти. Той трябваше да завърши жалкия си живот в затвора, все едно дали в Дания или Германия. Фактът, че той не бе подведен под отговорност, само ще окуражи днешните наследници на нацистите да тръгнат по стъпките му", каза Зуроф.

Центърът "Визентал" има списък с най-издирваните нацистки военнопрестъпници. В него Сьорен Кам фигурираше под номер 6. До декември 2014 г. първото име в листата бе това на Алоис Брунер. Макар по принцип да бе номер 102, Брунер бе поставен на първо място, тъй като не се снаеше дали е жив или мъртъв. Според центъра "Визентал" той е бил "ключов сътрудник на нацисткия военнопрестъпник Адолф Айхман, отговорен за депортирането в нацистките лагери на смъртта на евреи от Австрия (47 000 души), Гърция (44 000), Франция (23 500) и Словакия (14  000)".

10 000 души участваха в Марша ва живите в бившия нацистки концлагер
на 16 април, за да почетат паметта на жертвите на Хорокоста.

В края на миналата година офицер от германското разузнаване съобщи, че Брунер е починал в Сирия още през 2010 г., вероятно от естествена смърт.

От изключителна важност е Германия да продължи лова на нацисти, докато всички те си отидат. Така смята историкът Манфред Гьортемакер - професор от Потсдамския униерситет, изследовател на подхода на правосъдната система в страната към бивши нацисти.

"Знам, че много германци биха искали да кажат, че сме направили достатъчно. Но не е така. Такива ужаси престъпления не могат лесно да бъдат забравени. Трябва да има последствия", смята Гьортемакер.

Преди няколко десетилетия германските власти предпочитали да разчитат на "естествения край на проблема" и да позволят на тези, които не са в челото на нацистката йерархия, да се интегрират наново в обществото.

"Днес обаче властите вече са наясно, че историята ще отсъди как сме се справили с нацисткото ни минало", изтъква Манфред Гьортемакер.

"Важното е германците да помнят, че хората в тази страна избраха Хитлер на свободни и честни избори. Хитлер не бе изключение. Той бе отражение на общата воля. Други може ли нямаше да извършат същите престъпления, но те бяха щастливи да бъдат ръководени от човек, който ги извърши. Това е урокът, който никога не трябва да забравяме и този процес е част от този урок", завършва историкът.