Шест месеца след старта на втория кабинет "Борисов", оценките за дейността му започват плавно да се поляризират. Очакванията за реформи и липсата на видими резултати в най-проблемните направления засилват обществената критичност, а сред причините за бавния ход на промените най-бързо нараства тежестта на тезата, че липсва желание и политическа воля за провеждането им. Това показват данните от последното национално представително проучване на агенция "Алфа рисърч". То е проведено между 7 и 15 април 2015 г., сред 1020 души.

Най-харесваните министри са Лиляна Павлова и Петър Москов, като най-неуспешна се оценява работата на Тодор Танев, Владислав Горанов и Божидар Лукарски. Доверието към Бойко Борисов расте, а дистанцията между ГЕРБ и БСП е 12 на сто. Това са някои от акцентите от изследването. 

Към началото на април правителството успява да запази доверието си на равнището от началото на годината (23%), но отрицателните оценки бележат ръст от 36% до 40%. Сред най-последователните му привърженици се открояват симпатизантите на коалиционните партньори. Дори и тяхната подкрепа обаче не е напълно консистентна. Половината от избирателите на ГЕРБ (52%) застават твърдо зад кабинета, но сред тези на Реформаторския блок и АБВ подкрепата е в рамките на 25%. Мнозинството от симпатизантите на РБ – едни от най-взискателните в очакванията си за реални действия – се изместват към неутралната позиция (55%). Сред тези на АБВ и Патриотичния фронт дори е налице значителен дял неудовлетворени – съответно 33% и 43%.

 

Най-харесваната политика на кабинета "Борисов" отново е инфраструктурната. Тя е определяна като успешна от 38 на сто от анкетираните. Следват културната сфера с 29 на сто и външната политика. Оценките обаче са много по-умерени в сравнение с първия кабинет на ГЕРБ. Подобна е тенденцията и при политиките  в сферите на вътрешен ред и сигурност (23%) и спорта (23%).

Любопитното е, че единственият сектор, който бележи положителен ръст в оценките за последните години, стартирайки от много ниски стойности е здравеопазването (от 10% през 2012 г. до 19% към момента).

 

Павлова и Москов са най-успешни, Танев, Горанов и Лукарски - се справят най-зле

Отношението към водените политики намира отражение и върху персоналните оценки за дейността на членовете на кабинета. Въпреки общото критично отношение към правителството, премиерът Бойко Борисов успява да запази доверието на 33% от избирателите. 

Все повече министри стават разпознаваеми за хората, което оказва влияние и  върху оценката за работата им. Министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова остава начело на класацията на най-одобряваните, повишавайки положителните си оценки от 21,4% през януари до 26,3% през април. Позитивен е трендът и в мнението за здравния министър Петър Москов – одобрението за действията му нараства от 21,1% в началото на годината до 24,3% през април. Тройката на най-успешните членове на кабинета се допълва от социалния министър Ивайло Калфин, положителните оценки за когото нарастват от 15,9% до 19,7%. Преобладаващо позитивни са мненията за работата на още няколко министри – Томислав Дончев (който обаче бележи лек спад спрямо януари от 18,7% до 15,3%), новия вътрешен министър Румяна Бъчварова, чиито положителни оценки нарастват от 3% до 8,6% и министъра на културата Вежди Рашидов - с ръст от 9,6% до 13,6% за същия период.

 

Като най-неуспешна се оценява работата на образователния министър Тодор Танев (1,8% положителни срещу 17,1% отрицателни оценки), финансовия Владислав Горанов (3,8% положителни срещу 16,7% отрицателни) и икономическия Божидар Лукарски (3,7% положителни срещу 16,3% отрицателни). 

 

Главният прокурор с 11 на сто одобрение

Поляризирано остава отношението към президента Росен Плевнелиев. Доверието към него бележи лек спад от 29% до 26% за последните три месеца, при 37% неодобрение и също толкова неутрални оценки. 

Останалите държавни институции не успяват да преодолеят острия дефицит на обществено доверие. Парламентът запазва одобрение от 11%, но критиката за дейността му нараства рязко от 46% през януари до 53% през април. 

Публичната активност на прокуратурата също не води до промяна в обществените оценки за нейната ефективност. Работата на системата като цяло и главният прокурор Сотир Цацаров в частност, продължават да са сред най-неодобряваните от хората. Както в началото на годината, действията на главния прокурор получават 11% одобрение срещу 41% неодобрение.

 

Така, макар и критикувано, правителството остава една от малкото институции, в чиято дейност избирателите разпознават отделни позитивни сигнали. Ако то успее да постигне видими резултати в относително кратки срокове, има шансове да запази или подобри общественото доверие към себе си, а партиите от управляваща коалиция – да разчитат на по-устойчива електорална подкрепа. 

 

Лидерите на ПФ увеличават доверието към себе си

Вторият мандат на кабинета на ГЕРБ се отразява положително на рейтинга на Бойко Борисов. От октомври 2014 г. до април 2015 г. доверието към него е нараснало с 8 на сто. "С 33% доверие  и 36% недоверие,  той успява да запази баланс между положителни и отрицателни оценки, докато при останалите партийни лидери негативните стойности превишават от 2 до 6 пъти позитивните.  76% от симпатизантите на ГЕРБ, 30% от тези на ПФ и 23% от тези на РБ дават кредит на доверие на Борисов", коментират от "Алфа рисърч".

Кризата в левия спектър има измерение и в криза на лидерството. Председателят на БСП Михаил Миков, с общо доверие от 13%  (и само 54% сред симпатизантите на соцпартията)  трудно може да спомогне за електорален пробив на партията. Ходовете на Георги Първанов по оттеглянето от председателския пост в АБВ и преминаването през нов избор, както и колебливата политика на водената от него партия, също не се отразяват добре на рейтинга му. Той губи 3% от януарските си стойности и се установява на 20% доверие при 43% недоверие. 

Лютви Местан, заедно с Николай Бареков,  водят негативната класация на най-нехаресваните български политици – съответно със 79% и 81%. Разликата между тях  е, че Местан може да разчита на твърдия ДПС електорат от 6-7% (в момента подкрепата му е сведена единствено до тези избиратели) , докато Бареков и партията му на практика изчезват от политическия пейзаж.

Лидерите на националистически формации – съпредседателите на ПФ Валери Симеонов (15%) и Красимир Каракачанов (16%) и в по-малка степен – Волен Сидеров (9,4%) имат увеличение на рейтингите си. Очевидно този тип говорене се ползва с някакво харесване сред определени кръгове в обществото. Със 71% недоверие Сидеров е сред най-нехаресваните политици.

Практически без промяна остават рейтингите на лидерите от  Реформаторския блок. Меглена Кунева и Радан Кънев имат по 14% доверие при около 50% недоверие.  Божидар Лукарски  и Николай Ненчев – с по 9% одобрение при 40% неодобрение и съответно, по-слаба разпознаваемост. Сериозен проблем за блока остава фактът, че сред симпатизантите му няма изразена категорична подкрепа за нито един от председателите на партии. 43% от избирателите на РБ декларират положително отношение към  Кънев, 30% - към Кунева, по 17% - към Лукарски и Ненчев.

Дистанцията ГЕРБ-БСП е 12 на сто, "Атака" стои по-добре от АБВ

Дистанцията ГЕРБ -БСП е окорло 12 на сто, сочат данните на "Алфа рисърч".  В изследване на "Галъп" отпреди седмица разликата между двете партии беше посочена на около 8 на сто. Електоралните нагласи, макар и в неизборна ситуация, показват запазващо се значително преимущество на ГЕРБ (22,4%) пред втората политическа сила БСП (10,2%), която продължава бавната си ерозия и се доближава все повече до ДПС (7%). Известен ръст има при Патриотичния фронт (5,7%), слаб спад – при Реформатрския блок (от 6,5% на 5,8%).  Засилената активност на "Атака" и променливите позиции на АБВ спрямо различни правителствени решения извеждат националистите в лека преднина (3,1%) пред партията на Първанов  (2,2%), отбелязват от социологическата агенция.

"Анализът на доверието към политическите лидери и партии показва доминираща и консолидирана подкрепа единствено  в дясно-център, основно около ГЕРБ и Борисов. Липсата на силно алтернативно лидерство не позволява възникването на по-силен протестен потенциал, независимо от запазващите се високи нива на критичност към работата на държавните институции и към икономическата ситуация в страната. Потенциален риск би дошъл основно от  радикални популистки проекти, експлоатиращи и генериращи вътрешна или външна несигурност", е заключението на социолозите от "Алфа рисърч".

Нетърпимост към опитите за "замитане на следите"

Казусът с КТБ е сред актуалните примери за силна обществена нетърпимост към всякакви опити за „замитане на следите” и задкулисно преразпределяне на икономически активи.   Именно от тази гледна точка огромното мнозинство от 83% от българските граждани възприемат оповестената преди време сделка за продажба на активи от близки до Цветан Василев фирми на регистрираната в Люксембург компания LIC33 като недопустима и смятат, че  тя не трябва да се реализира, тъй като ще ощети както тях самите (68%), така и държавата (68%).

 

Пенсионната възраст – виж „кой какво работи”

Явните или неявни аргументи на управляващите  срещу дълго дискутираното и дълго отлагано вдигане на пенсионната възраст се основават обикновено на негативните обществени реакции срещу това предложение. Настоящото проучване сочи, че и към момента делът на противниците на по-късното пенсиониране остава по-висок (59%:38%). Колкото по-високо образование имат  хората, съответно, колкото  по-висококвалифициран и интелектуален, творчески труд упражняват, толкова по-мотивирани са да работят по-дълго време (57%). Обратното, колкото по-ниско е образованието и квалификацията на хората, толкова по-силно е желанието за ранно пенсиониране (67%). Оттук и изводът, който се налага от тази част от проучването – докато в България доминира нискоквалифицираният, непривлекателен труд, дотогава ще е налице и съпротива срещу тази пенсионна реформа. 

Обществени нагласи към факторите за успех/неуспех на реформите –  какво се променя и какво остава неизменно?

През последните 15 години е налице коренна промяна в обществените нагласи за условията, в които работят и резултатите от действията на българските правителства. Ако през 1999 г. липсата на желани видими резултати се е отдавала преди всичко на обективни външни (войната и ембаргото за бивша Югославия) или вътрешни („наследството от Жан Виденов“) фактори, споделяни от близо половината от населението, то през 2015 г. „обективните” пречки губят всякаква обяснителна сила.

За тези 15 години, независимо от смяната на поколения,  правителства и  политици, неизменно по стойност остава подозрението в корупция на българските политици, в което хората виждат  основен фактор за неслучващите се реформи и добро управление (46% през 1999г. , 42% през 2012 г. и  45% през 2015 г.).  Наред с нееволюиращата корумпираност, на преден план излизат  обаче и два други фактора – непрофесионализмът на хората във властта (от 28% през 1999 г. на 40% през 2012г. и 2015г.) и най-вече – липсата на желание и политическа воля за извършване на реформи (през 1999 г. така са смятали едва 18% от българите, сега – двойно повече, 34%). Обръщането на фокуса в обществените нагласи – от обективните трудности към субективната воля на управляващите е ясен индикатор, че „ножът е опрял до кокала” и нищо по-малко от решителни действия и видими резултати няма да удовлетвори очакванията от властта и управлението.