Три месеца след предсрочните избори, които доведоха на власт крайнолявата СИРИЗА и два месеца след споразумение по принцип с Еврозоната за пари срещу преходна икономическа програма, Гърция остава далече от жизненоважната сделка с кредиторите. С топящи се финансови резерви и задаващи се плащания по външния дълг, правителството на Алексис Ципрас приближава южната съседка на България към дефолт и евентуално напускане на общата валута. 

Сегашното споразумение с кредиторите изтича на 30 юни. Спасителните заеми бяха замразени миналия август, защото Гърция не извършваше необходимите структурни реформи и не предприе изискваните от кредиторите фискални мерки. Днес финансовите министри на Еврозонтата, т.нар. Еврогрупа, за пореден път констатираха, че са много далече от споразумение за подновяване на финансирането. То трябваше да е факт до края на април. 

"Разбирам, че (на преговорите) е имало някои положителни знаци, но все още има широки различия за преодоляване по същество", каза холандският министър на финансите Йерун Дейселблум, който председателства Еврогрупата, след нейно неформално заседание днес в латвийската столица Рига. "Всички разбираме, че времето тече. Много време беше изгубено в изминалите два месеца и е ясно, че тези обсъждания трябва да отбележат значително по-голям напредък".

"Отговорността за това пада върху гръцките власти", подчерта той.

"Има ограничен, недостатъчен напредък", каза еврокомисарят по икономическите и паричните въпроси Пиер Московиси. "Позициите ни се сближиха по някои аспекти, по други те остават много далече една от друга... До глобално споразумение не сме близо, много сме далече от него. Голяма част от отговорността пада върху гръцкото правителство".

Преговорите се водят между екипи на кабинета в Атина и представители на кредиторите - Европейския съюз, Европейската централна банка и Международния валутен фонд. Когато те сигнализират, че са постигнали съгласие, Еврогрупата трябва да даде политическото си одобрение за него, което би отключило спасителното финансиране за Гърция, от което остава транш от 7,2 милиарда евро. Ципрас и финансовият му министър Янис Варуфакис обаче обещаха на гърците да променят досегашната програма на финансова строгост. Но пък кредиторите отказват да подновят финансирането при отклонение от нея.

Реформите и положителната оценка от Еврогрупата са условия Европейската централна банка да продължава да осигурява ликвидност за гръцките банки, от които гражданите масово си теглят влоговете, за пореден път подчерта днес председателят на ЕЦБ Марио Драги.

Следващото редовно заседание на Еврогрупата е на 11 май. Според наблюдатели то ще бъде решаващо. Дейселблум не изключи и извънредно заседание през идните два месеца, ако дотогава бъде постигнат пробив в преговорите. Той не скри, че партньорите на Атина вече губят търпение.

"Не мога да ви разкажа как премина дискусията, но ще бъда откровен: беше много критична дискусия", каза той на журналистите в Рига.

Варуфакис изложи възгледите си в "Маркет уоч". От публикацията му се разбира, че Атина продължава да се съпротивлява на твърдо заложени показатели за дълга и дефицита, които трябва да постигне и иска да ги замени с "разумни допускания". Според него твърдо заложените цели убиват растежа и никога не могат да бъдат постигнати и този подход, който той нарича "остеритетен капан", води до все по-лоши съотношения на дълга и дефицита към брутния вътрешен продукт (БВП).

Той се обявява и срещу структурни реформи, които биха повишили конкурентоспособността на страната му чрез вътрешна девалвация, т.е. чрез орязване на пенсии и заплати, намаляване на социалната защита и приватизация. Той предлага изход да се търси в друг вид мерки, например облагане на сега недекларираните труд и доходи. Досегашните мерки само биха унищожили обществената подкрепа за реформите, посочва гръцкият финансов министър.

От пет членки на Еврозоната Гърция е единствената, която не успява да излезе успешно от програмата си за финансово подпомагане. От 2010 година насам кредиторите ѝ предоставиха два спасителни кредитни пакета на обща стойност 240 милиарда евро. Дългът на страната е 350 милиарда евро или вече 177 на сто от БВП.