Петък е идеалният ден да се направи нещо, което не искаш да бъде забелязано. Сиреч, да мине тихичко, без възражения, похлупено от идващия уикенд. Като например да уволниш директор. От новините преди малко разбрах, че това преимущество, давано от последния ден на работната седмица е било използвано за отстраняването на директора на болница „Св. Иван Рилски“ – д-р Дечо Дечев.

Лично за мен новината е полуизненада. Пиша полу, защото д-р Дечев се оказа един от малцината държавни болнични директори, чиято поява в медиите не беше ексклузивно свързана с възхвала на невероятно добрите управленски решения, които видимо подобряват здравеопазването ни с всеки изминат ден. Д-р Дечев показа как може да направим ксерокопие от произволна лична карта, след което да го прекараме през карточетец и по такъв начин да отчетем лицето като влязло или излязло от болница. Нарече мероприятието по чекирането безсмислено. Както го нарекох и аз през 2010 г., когато подобно половинчато (но не безплатно!) решение трябваше да имитира, че правим електронно здравеопазване. Д-р Дечев има и "глупостта" да сравни определени болнични бюджети, което нямаше как да не разнесе корупционния мирис, носещ се над методиката за определянето им.

А защо все пак казвам, че съм изненадан? Ами защото всичко изброено по-горе в нормална държава с адекватни ръководители не би трябвало да е причина за уволнение, а дори обратното – за похвала. Но не само. Ако оставим медийните изяви на даден директор, за неговите качества трябва да се съди по състоянието на болницата, която управлява. А „Св. Иван Рилски“ е една от малкото държавни болници без дългове, дори с печалба от дейността си. Даже не е загубила пари в КТБ. При това се модернизира непрекъснато.

Пет месеца слушаме как финансовата стабилност е изключително важна, как ще бъдат наказвани директори, чиито болници трупат задължения, как „купона свърши“ , а какво излиза? Заставаме зад гърба на некадърни ръководители, плачещи за финансова инспекция поради скоростта, с която трупат задължения и разоряват лечебните заведения, и се саморазправяме петъчно с директор, чиято болница е с добри показатели? Къде останаха прокламираните принципи и на какво да вярваме – на сладките реформаторски приказки или на очите си?

Всяко уволнение си има причини, това също. Със сигурност в случая те нямат нищо общо с официално обявените (бъдещо сливане на болници). И тъй като са в явно противоречие с прокламираните политически цели и намерения, остава да ги търсим на други нива, наричани с популярната дума "задкулисие". Което е твърде жалко и разочароващо.

Мнението на д-р Стефан Константинов е от фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.