ЯСЕН АТАНАСОВ*

Нещо съм се замислил – попкултурната ни икона Лили Иванова мина ли стотака? Че вече и аз започнах да забравям.
Както и да е – да са ѝ честити лазарниците!

Лошото обаче е, че псевдокултурни икони продължават да бъдат разхождани насам-натам, да бъдат представяни за върха на българското изкуство, а и – де факто – да продължават да бъдат властови фактор.

Да редят национални музеи без концепция.

Да се разсейват, че са участвали в контрабанда на произведения на изкуството, които сега редят в същите музеи.

Да се вживяват в ролята на леко отвеяни академици, обсебени от приключенска фантастика, които обаче преговарят за финансиране с продуценти, дължащи стотици хиляди на българските актьори.

Няма лошо в следващата „културна“ делегация, подобно на челото на виолончелист със самостоятелен самолетен билет, да пътува и чувал с памперси…

Но. Не е ли време институционална България не само да признае, но и да започне да се гордее с истинското си съвременно изкуство?

Да го подкрепя и промотира?

Да го превърне в емблема?

Защо ли?

Погледът назад е този на Орфей. Знаем до какво води в митологичния разказ.

Погледът напред е… този, който очевидно липсва. В кулоарите на културата.

Трябва ни стратегия на новостта. Трябва всички ние – старците над 30 – да бъдем остракирани, изнесени и изоставени извън селото.

Като в приказката…

Пък, ако настанат гладни времена, могат и да извикат някои от нас да ги светне за мравуняците.

Само, ако не са се сетили сами, обаче.

Бел. ред. – текстът е публикуван в личния профил във Фейсбук на Ясен Атанасов, съветник по културата на вицепремиера Румяна Бъчварова и е публикуван в „Площад Славейков“.  Пред сайта за култура Атанасов е коментирал, че в лично качество е потресен от факта, че Министерството на културата няма намерение да организира нищо за 80-годишнината на Кристо.