Лечебните заведения в страната ще могат да образуват консорциуми и заедно да кандидатстват за общ договор с Националната здравноосигурителна каса. Това на практика ще позволи болниците в по-малките населени места без добре развити отделения да ползват публичен ресурс с подрепата на по-голямо или по-добре развито здравно заведение. Сътрудничеството би могло да се извършва и на разменни начала така, че пациентите, които не могат да бъдат обслужени, да се насочват към болницата-партньор.

"Това осигурява не само финансовото съществуване на структурите, но дава възможност болният да се лекува там, където ще бъде обслужен най-добре. А не първо да влезе в малката болница, после да се премести в по-голямата, а накрая да се озове в "Пирогов", както обикновено се случва", обясни схемата здравният министър Петър Москов.

Така представената възможност за сътрудничество е част от проектопромените в Закона за лечебните заведения, който вчера беше представен и единодушно одобрен от Висшия медицински съвет. Автор на предложенията е Министерството на здравеопазването, а самите текстове вече са пуснати за обществено обсъждане на сайта на ведомството.

Друго условие за подписване на договор с НЗОК ще бъде акредитационната оценка на лечебните заведения. Философията при раздаването на лицензи обаче ще бъде коренно променена. Сега Министерството на здравеопазването поставя високи критерии "на входа", за да гарантира по-качествено и комплексно обслужване на пациентите. Вместо това обаче много лечебни заведения се напълниха с техника, която гълта средства за поддръжка без особена възвръщаемост, защото не се използва. Затова новата идея на ведомството е да обвърже акредитацията на болниците с резултатите от тяхната дейност, т. е. да завиши изискванията "на изхода".

"По количество скенери сме на челно място в ЕС, но това не води до най-добри показатели на лечението", коментира Москов и поясни, че занапред акредитационните критерии ще зависят от качеството на лечението.

Според новите изисквания, няма да е необходимо, например, всяко специализирано лечебно заведение да разполага със свръхмодерен скенер. Или пък да поддържа собствена лаборатория за микробиология (за услугата по принцип може да се сключи договор с друго здравно заведение). Далеч по-важно ще е да изписва пациентите си здрави, тъй като това е най-сигурният индикатор, че им е била оказана качествена медицинска помощ. За да даде положителна оценка, Министерството на здравеопазването ще следи показатели като смъртност в лечебното заведение, вътреболнични инфекции, удовлетвореност на пациентите. По този начин ще се преценява дали една болница действително заслужава лиценза си, което на свой ред ще бъде и достатъчно основание здравната каса да й отпусне публичен ресурс.  

Със задължителен характер ще бъде и Националната здравна карта, от която се очаква да възстанови баланса между търсенето и предлагането на медицинска помощ в страната. Идеята е хората дори в най-затънтените села да имат нормален достъп до здравни услуги, а в градовете, където има свръхпредлагане, да се пристъпи към ограничаване на нови дейности или намаляване на вече съществуващи. По думите на министър Москов това ще стане възможно, когато новият Закон за лечебните заведения позволи на здравната каса сама да преценява с коя болница и за какви услуги да подпише договор.

На базата на публични критерии и в зависимост от реалните потребности на всяко населено място според Националната здравна карта, НЗОК ще може да отказва финансиране (сега тя е длъжна да подпише договор с всяко лицензирано здравно заведение - б. а.). По този начин на практика болниците за инвазивна кардиология в София, например, чиито брой расте лавинообразно в последно време, ще се конкурират помежду си за договор с касата и само част от тях ще получат такъв. Инвеститорите от друга страна пък ще имат основание да вложат парите си извън големите градове, като ориентират интересите си спрямо потребностите на Националната здравна карта. Ако според нея в Карнобат, например, има нужда от специализирана структура по белодробни болести, това ще е не малка гаранция, че пациентите ще се лекуват в града, а болницата или отделението ще получи достатъчно финансиране, за да се издържа и печели. 

"Всъщност това е начинът, по който държавата ще започне да формира здравна политика. Ще направим така, че на местата с излишък от специалности и структури, появата на нови болници и отделения да бъде ограничена. В същото време пак държавата ще създаде условия свободната стопанска инициатива да се съсредоточи там, където има нужда от нея", разясни стратегията си министър Москов.

Част от бъдещите реформи е и вече обявеното вливане на центровете по онкология, психично здраве и кожно-венерически заболявания в най-близките до тях многопрофилни болници за активно лечение. Това ще стане чрез придобиване на дялове, но не и без одобрението на местните власти, тъй като структурите са под опеката на общините. По думите на Москов обединяването на заведенията ще осигури комплексна услуга на пациентите, защото ще лекуват не само основното, но и съпътстващите го заболявания. От диагнозата до рехабилитацията - всичко ще се прави на едно място, без да се обикаля по болници.