Русия може да върне отменения съветски закон за борба срещу тунеядството, съобщи в. "Комсомолская правда". Това гласи предложение на група депутати в Санкт Петербург.

Така става напълно реална възможността в скоро време руснаците, които не работят в продължение на шест месеца, да бъдат изпратени на поправителен труд за срок от една година. Депутатите предлагат да бъде приета конституционна поправка, която да гласи, че трудът е задължение на всеки гражданин на Руската федерация.

"Ние искаме държавата да осигури работни места, да върне необходимото уважение към труда и неговия престиж. Най-важният закон, който обсъждаме сега в Санкт Петербург, е за промяна на член 37 на Конституцията, където е записано, че трудът е свободен. Ние предлагаме за гражданите на Русия да бъде въведено задължението да се трудят", споделя пред "Комсомолская правда" Андрей Анохин - депутат от Законодателното събрание във втория по големина руски град.

"Тунеядците са наши врагове. Пази от  тях трудовия хляб!"
Това гласи този плакат в стихотворна форма на руски език.

В момента в страната имало 18 милиона души, които не оформят трудовите си отношения и от доходите им няма отчисления към пенсионния фонд, обяснява Анохин в интервю за "Лента.ру". Освен това голяма част от населението в момента отказвала да работи и живеела да сметка на пенсиите на родителите.

"Системата от закони, които предлагам аз, ще обърне държавата към човека, живеещ от честен труд", изтъква депутатът.

Негови колеги обаче се отнасят скептично към инициативата, отбелязва "Комсомолская правда". Главният им аргумент е, че при днешното равнище на безработица в Русия не винаги човек  може да си намери работа.

Идеята на Анохин и хората му навява спомена за СССР. Там борбата с тунеядството започва още с идването на власт на болшевиките след Октомврийската революция през 1917 г.

Но насоките са очертани още през септември същата година от Владимир Илич Ленин в статията "Ще удържат ли болшевиките държавната власт?"

Който не работи, не трябва да яде

"Който не работи, не трябва да яде" - ето го основното, най-първо и най-главно правило, което могат да въведат и ще въведат съветите на работниците депутати, когато се превърнат във власт", пише пролетарският вожд.

Ленин дава насоките как трябва да се постъпва с тунеядците.

Така фазата "Който не работи, не трябва да яде", става безсмъртна. Разбира се, Ленин не е неин автор. Тя е леко изменен вариант на Второто послание на свети апостол Павел до солуняните. То е от Новия Завет и гласи: "Който не иска да работи, не трябва да яде".

А в края на 1917 г., когато болшевиките вече са се превърнали във власт, Ленин пише друга статия - "Как да се организира съревнование?" Там е обяснено какво трябва да бъде превъзпитаването на "богатите, измамниците и тунеядците". Ето няколко цитата от нея:

"На едно място ще вкарат в затвора десетина богаташи, дузина измамници, половин дузина работници, скатаващи се от работа...

На друго - ще ги пратят да чистят тоалетните.

На трето - ще ги снабдят след излежаването на карцера с жълти билети, за да може целият народ до тяхното поправяне да ги надзирава като вредни хора.

На четвърто - ще разстрелят на място един от всеки десет, виновни за тунеядство..."

Ленинската фраза е увековечена в член 12 на Конституцията на СССР, приета през 1936 г. "Трудът в СССР е задължение и въпрос на чест за всеки трудоспособен гражданин по принципа: който не работи, не трябва да яде". В СССР се осъществява принципът на социализма: "От всекиго според способностите, всекиму - според труда."

А през 1961 г. Върховният съвет на СССР приема указ "За усилване на борбата с лица "безделници, тунеядци, паразити, отклоняващи се от обществено-полезен труд и водещи противообществен паразитен начин на живот".

Съдилищата получават правото да изселват в "специално предназначени места" набедените за тунеядци за срок от пет години. Само за три години - от 1961 до 1964 г., са изселени 37 000 души.

Тунеядецът нобелист Йосиф Бродски

Тази съдба сполетява и знаменития поет Йосиф Бродски (1940-1996), лауреат на Нобелова награда за литература.

Нападките към него започват още в края на 1963 г. Във в. "Вечерний Ленинград" излиза статия, в която той е наречен "окололитературен търтей". Само след две седмици същото издание публикува няколко писма на възмугени граждани, настояващи "тунеядецът Бродски" да бъде наказан.

Йосиф Бродски е най-известният човек, съден за тунеядство.

И така, на 13 януари 1964 г. младият поет е арестуван по обвинение в тунеядство. Зад решетките той получава сърдечен пристъп и страда до края на живота си от стенокардия.

Уникален е диалогът между Бродски и съдийката Е. А. Савелиева. Разговорът е тайно записан от писателката Фрида Вигдорова и изпратен на Запад.

Съдията:  С какво се занимавате?

Бродски: Пиша стихотворения. Превеждам.

Съдията: Имате ли постоянна работа?

Адвокатът: Неговите преводи представляват полезна работа.

Съдията: По-добре, Бродски, обяснете на съда защо в прекъсванията между работите Ви не сте се трудили.

Бродски: Аз работех. Аз пишех стихотворения.

Съдията: Но това не Ви е пречело да се трудите.

Бродски: Аз се трудех. Аз пишех стихотворения.

Съдията: Но има хора, които работят в завод и пишат стихотворения. Какво Ви пречи да постъпите така?

Бродски: Но нали хората не си приличат. Дори по цвят на кожата, по израз на лицето...

Съдията: По-добре кажете как да бъде оценено Вашето участие в нашето велико постъпателно движение към комунизма.

Бродски: Строителството на комунизма не е само да стоиш на струга и да копаеш. Това е и интелектуален труд, който...

Съдията: Каква е изобщо Вашата специалност?

Бродски: Поет, поет-преводач.

Съдията: А кой е признал, че сте поет? Кой Ви причисли към поетите?

Бродски: Никой. А кой ме е причислил към човешкия род?

Съдията: А Вие учили ли сте за това?

Бродски: За кое?

Съдията: Да бъдете поет. Не сте ли се опитали да завършите някой вуз, където подготвят... където обучават...

Бродски: Не съм мислил... не съм мислил, че това се получава с образование.

Съдията: А как тогава?

Бродски: Аз мисля, че това е... от Бога..."

В крайна сметка поетът е осъден на 5 години принудителен труд "в отдалечена местност". Заедно с група престъпници е пратен в далекоизточната Архангелска област и заселен в селцето Норенская.

Същевременно зарадни интелектуалци вдигат шум, след като се запознават със записа от процеса. В резултат Бродски е освободен през 1965 г. и едногодишният срок на присъдата му е признат за излежаване на цялото наказание.

На свобода Йосиф Бродски е печатан на Запад, но не и в родината си. През 1971 г. властите му предлагат да емигрира. Бродски не се колебае. Лишен от съветско гражданство, той се преселва в САЩ.

През 1987 г. Бродски е удостоен с Нобелова награда за литература. Две години по-късно той е реабилитиран от Михаил Горбачов и за първи път се завръща в Русия. Продължава обаче да живее в САЩ. Умира там едва 55-годишен през 1996 г.

Борбата с тунеядството във все още неразпадналия се СССР е официално отменена през април 1991 г. Приет е законът "За заетостта на населението", който признава наличието на безработица и обявява труда не за задължение, а за право на съветските граждани.