"Ваксините не са цимент и не могат да се доставят от днес за утре като строителен материал". 

Всеки, който по един или друг начин е свързан с фармацевтичната индустрия, е чувал тази констатация поне веднъж. В бранша отдавна се говори, че основните спънки пред регулярната доставка на ваксини са публичните търгове, защото са направени като за доставка на материали за строителството. Експертите често отбелязват, че условията в тях не са съобразени с производствения процес на биологични продукти, което не рядко кара фармацевтичните фирми да избягват конкурсите у нас.

Здравните власти обаче като че ли не обръщат внимание на тази подробност. Темата отново е на дневен ред, след като здравният министър Петър Москов се оказа поредният управник в капана на липсващите ваксини и обвини фармацевтичните производители, че дискриминират страната ни по отношение на доставките.

Да си припомним обявената в последния работен ден на миналата година обществена поръчка, която беше частично прекратена в средата на февруари поради липса на кандидати. С нея Министерството на здравеопазването искаше да сключи рамково споразумение за доставка на ваксини за период от четири години (от 2015 г. до края на 2018 г.) на обща стойност малко над 32,6 млн. лв. без ДДС. В общата поръчка бяха включени и 400 хил. комплекта от 4-, 5- и 6-валентните ваксини, които сега са на изчерпване и които щяха да глътнат половината от предвидената сума. Точно тях обаче никой не пожела да достави.

Известно е, че при такива търгове основният критерий е най-ниската цена, но в случая тя се явява най-дребната спънка. Истинският проблем са сроковете, в които трябва да се осигурят нужните количества. По данни на българските експерти сега, наличните ваксини в страната ще стигнат до края на юни. Това означава, че още в началото на годината е било ясно, че компаниите разполагат с не повече от половин година за доставка. За фармацевтичните фирми обаче подобен срок е твърде кратък, защото в него не е включено самото производството. Преди всичко е необходимо процесът да се съгласува с централното управление, което съставя план-глафика на всички производствени мощности, а те обслужват и други обществени поръчки. По данни на самите фирми пък, за да излезе от склада само една от партидите, са необходими между 6 и 22 седмици (т.е. от 2 до 6 месеца). Което означава, че е невъзможно ваксини да се поръчват за след половин година.

Разибра се, при наличие на спешност (както е в момента), решение винаги се намира, но дори тогава доставката отнема време. Проследната поръчка за шествалентна ваксина, която едва не "изяде главата" на бившия здравен министър Мирослав Ненков, беше възложена в края на ноември 2014 г., но доставката беше осъществена чак в края на януари 2015-а. При това с компромис - листовка на румънски. Едно от задължителните условия към лекарствата за нашия пазар е опаковките и информацията за пациента да са на български език, затова никоя комапния не би проявила самоинициатива да произвежда ваксини преди да е сигурна, че ще спечели търга.

Другото обстоятелство, което възпира кандидатите, са неустойките при доставка на ваксини след като е минал определен период от срока им на годност. Конкретното изискване е остатъчният срок на годност на биопродуктите в деня на доставката да бъде не по-малък от 45% от обявения от производителя. В противен случай компаниите подлежат на парични санкции. Според текста на обществената поръчка на Министерството на здравеопазването, най-ниската неустойка е 3% от стойността на поръчката, което се равнява на около 450 хил. лева. Най-високата обаче е 30 на сто, което прави 4,5 млн. лв. и съвсем не е безобидна загуба за производителите.

Разбира се, никой не оспорва необходимостта ваксините да са годни за употреба достатъчно дълго след доставката, а производителите да понесат своята отговорност, ако не изпълнят изискването. Работата е там, че сроковете са направени така, че неустойката почти винаги да е "в кърпа вързана".

Според кратката характеристика на шествалентната ваксина, например, срокът й на годност е 3 години от датата на производство. Те обаче се стопяват поне с половин година докато траят процесите по пакетиране, последващ вътрешен контрол и обработка на документацията по партидите. Ако се окаже, че продуктът не е включен в българския Позитивен лекарствен списък (което всъщност провали търга миналия ноември), производителят трябва да задейства процедура за кандидатстване и да запише медикамента си в листата преди да го вкара в страната. В най-добрият случай всичко приключва до два месеца, но е възможно да мине и повече време (когато трябва допълнително да се регистрира цена на нов медикамент, например, защото трябва да се провери колко струва същият в други държави). Накрая, докато стигне до България, ваксината се оказва на ръба на изискуемия срок на годност, а производителят - почти сигурно наказан с неустойка.

В тази ситуация обвиненията в дискриминация едва ли ще сложат край на честите проблеми с липсващи ваксини. Нужни са само малко редакции на текстовете в обществените поръчки. Да се плаши обществото е лесно, но много по-страшно ще бъде, ако проблемът "деца без имунизации" скоро се превърне във всекидневие.