БРЮКСЕЛ—Правителството ще анализира през идните седмици възможните последствия от евентуален трети кръг европейски санкции спрямо Русия заради анексирането на Крим, съобщи днес министър-председателят Пламен Орешарски.

Среща на върха на ЕС в Брюксел възложи на Европейската комисия и на правителствата да предложат икономически ограничения спрямо Русия в случай, че тя не промени политиката си спрямо Украйна.

„Аз споменах вчера, че гледаме на евентуално трети кръг санкции, само след като се направи оценка на въздействието“, каза Орешарски. „Това беше позиция и на други страни-членки“. 

 „Искам веднага да подчертая, че ние запазваме надеждата, че украинската криза ще продължи на масата на преговорите, защото санкциите, както и в много други случаи, гледайки в исторически план, не носят полза на никого от участващите“, добави премиерът, отговаряйки на въпрос на руска телевизия.

Двадесет осемте засега прибавиха нови 12 имена към списъка за визови забрани и замразени авоари. Досега той съдържаше 21 руснаци и украинци, включително лидерите на присъединилия се към Русия Крим и бившия украински президент Виктор Янукович. 

Ударите сега обаче попадат в най-близкото окръжение на руския президент Владимир Путин. Между целите им са заместник министър-председателят на Руската федеация Дмитрий Рогозин, председателите на двете камари на парламента Валентина Матвиенко и Сергей Наришкин, както и телевизионният водещ Дмитрий Кисельов, наскоро назначен за шеф на държавната информационна агенция „Русия днес“, едно от остриетата на Путиновата пропаганда.

САЩ публикуваха свой списък от 20 санкционирани съратници на Путин днес и в течение на кариерата му. Сред тях са началникът на президентската администрация Сергей Иванов и двама от близките до Путин олигарси - банкерът Юрий Ковалчук и неговата банка „Россия“ и нефтеният търговец Генадий Тимченко, доскорошен съсобственик на търговската фирма „Гунвор“.

„Що се отнася за лицата, които вие споменавате , не ми е известно да имат бизнес връзки с България. Възможно е, но не ми е известно“, отговори Орешарски на въпрос на Клуб Z за евентуални интереси на последните двама у нас. 

Държавните и правителствените ръководители от ЕС подписаха с украинския министър-председател Арсений Яценюк политическата част от споразумение за асоцииране между ЕС и Украйна, от което сваленият проруски президент на страната Виктор Янукович се отказа миналия ноември, слагайки началото на сегашната криза.

Лидерите отмениха предстояща през юни среща на върха между ЕС и Русия и поеха ангажимент да не участват в двустранни срещи на високо ниво между нея и своите страни.

Междувременно Германия и Франция обявиха, че спират сделки за продажба на отбранителна техника на Русия, а полското национално радио цитира американското посолство във Варшава, че НАТО ще проведе учения в Полша, в които освен домакините ще участват САЩ, Чехия, Словакия,Унгария, България, Румъния и балтийските републики. Орешарски каза, че не знае какви са плановете на НАТО и участието на българската армия в тях. Полското правителство пък съобщи, че ускорява търг за доставчик на система за противоракетна отбрана.  

Орешарски каза, че изграждането на втора двупосочна газова връзка с Гърция и със Сърбия и първата такава с Румъния са най-спешното, което страната ни трябава да направи, за да намали енергийната си зависимост от Русия. Румънската връзка ще бъде открита скоро, но капацитетът й, както и добивът на газ северната ни съседка са ограничени, посочи премиерът.
Той добави, че вместо да изгражда терминал за втечнен газ на свои пристанища, за България е по-изгодно да използва връзката с Гърция, през която да получава газ от терминал там. 

Коментарите на премиера вижте във видео клиповете.