Ad Config - Website header

 

Article_top

Патриция Николова

На 18 юли 1984-та, в 15:36 ч, в предградието „Сан Исидро” на град Сан Диего, щата Калифорния, 41-годишният Джеймс Хъбърти нахлува в „Макдоналдс”, въоръжен с цял арсенал оръжия и боеприпаси. Заведението е пълно. Той изкрещява: „Във Виетнам убих стотина, сега ще избия хиляди!” – и започва да стреля на месо. Убива 21 и ранява 19 човека, преди да го застреля снайперист от спецчастите. Впоследствие се установява, че Хъбърти, който е бивш погребален агент, заварчик и охранител, никога не е воювал във Виетнам.

Тази реална история е ключ към ефектния театрален спектакъл „Дакота”.

Дакота не се намира само в САЩ. В новата премиера на Сатиричния театър Дакота е онази особена територия на духа между въображението и реалността, където страховете се сбъдват, а кошмарните сънища се оказват пророчески проекции на мисълта. „Дакота съществува, драги. И там живеят хора.” Тази реплика на сакатия ветеран от неизвестно-коя-война е ключ към брилянтната черна комедия, чиито автор, каталонецът Жорди Галсеран, балансира чудесно между комедия и трагедия, а нерядко адаптира и типични кино жанрове като психологически трилър, но за сцена. У нас Галсеран е познат от успешните спектакли на Бина Харалампиева в МГТ „Зад канала” – „Шведска защита” (по хитовия „Методът Грьонхолм”) и „Канкун”, „Бурунданга” в Сатирата, както и други любопитни театрални проекти. Безспорно обаче „Дакота” е най-добрата постановка на Сатиричния театър през настоящия театрален сезон. В това няма нищо странно. И е добре калкулиран ход на актьора Владимир Пенев, който този път е в ролята на режисьор. Ето защо:

„Дакота” е интересен феномен и блестящо изпълнен актьорски проект, който с предано следва виртуозния авторов текст. Успехът е предизвестен, макар и този проект да е създаден изцяло с енергията на актьори „мечки”, чиито имена свързваме с активно участие в комерсиални проекти в театъра, киното и телевизията, а едва след това с ангажиментите им в Народния театър и други големи столични сцени. Въпреки многобройните си роли, те успяват отлично да балансират между „високо”, сериозно изкуство и високоплатени, чисто комерсиални неща. Говорим за небезизвестните Владимир Карамазов, Захари Бахаров и Юлиан Вергов, които неотдавна създадоха своя собствена продуцентска компания “THREE BEARS Entertainment ltd”, копродуцираща двата им успешни спектакъла на сцената на Сатирата – „Арт” от Ясмина Реза и новият „Дакота” от Жорди Галсеран. Сега към „трите мечки” е прибавено яркото присъствие на Александра Василева, която се вписва чудесно в стилистиката на забавната, но все пак доста сериозна премиера. Другият важен елемент в екипа е талантливият Никола Тороманов, чиято знакова сценография отлично предава авторовия замисъл: всички сцени се разиграват между големи черни плоскости, които се местят като гигантско око на обектив.

В „Дакота” един мъж е връхлетян след катастрофа от серия пророчески сънища. Опитвайки се да следва всеки важен според него детайл в тях, той успява не само напълно да обърка фантазията с реалността, но и смесва всички чувства, като насила хвърля нещастната си съпруга в обятията на друг (мъжът, който преди това среща в съня си). Разбира се, има нещо хищно, но и истерично смешно в любовен триъгълник между зъболекар и зъботехник, влюбени в една и съща жена. В определен момент ревността надделява и благоприличието, прикрито зад красивите жестове и любезни усмивки, се превръща в озъбени гримаси и абсурдни диалози, процеждащи се между вдигнати за удар ръце, държащи мостри за зъби и ченета. На сцената се разразява истинска война. Светските жестове са минирани зони, през които може да мине безопасно само опитен сапьор.

В спектакъла на Владимир Пенев любовният триъгълник се играе от Захари Бахаров (ревнивият зъболекар Иполит), Александра Василева (Лаура, съпругата) и Юлиан Вергов (набеденият Гилем, досаден зъботехник). Владимир Карамазов играе няколко абсурдни персонажа, сред които най-ефектни са сакатият войник, който в съня на Иполит предупреждава, че ще взриви „Макдоналдс” в Дакота, а накрая същото се случва и в реалността. Както и абсурдният полицай, който взима глоби за неизвършени нарушения. Тази галерия от уродливи образи, изскочили от хиперчувствителното съзнание на зъболекаря, постепенно се материализира и настанява удобно в реалния свят, където приликите с всички събития и лица са уж случайни. Ефектът от натрупването на абсурдни диалози и нелепи действия е като вулкан, който изригва на финала. Неслучайно през този провокативен спектакъл се оглеждат много от важните днес проблеми – от тероризъм, алиенация, сексизъм и ксенофобия до бюрократичен идиотизъм, социална параноя, персонални обсесии и кошмари.

На пръв поглед – черна комедия със забавни елементи от социален и екзистенциален абсурд. Но всъщност, „Дакота” е много повече от това.

 
Снимки Архив на авторката

На 18 юли 1984-та, в 15:36 ч, в предградието „Сан Исидро” на град Сан Диего, щата Калифорния, 41-годишният Джеймс Хъбърти нахлува в „Макдоналдс”, въоръжен с цял арсенал оръжия и боеприпаси. Заведението е пълно. Той изкрещява: „Във Виетнам убих стотина, сега ще избия хиляди!” – и започва да стреля на месо. Убива 21 и ранява 19 човека, преди да го застреля снайперист от спецчастите. Впоследствие се установява, че Хъбърти, който е бивш погребален агент, заварчик и охранител, никога не е воювал във Виетнам.

Тази реална история е ключ към ефектния театрален спектакъл „Дакота”.

Дакота не се намира само в САЩ. В новата премиера на Сатиричния театър Дакота е онази особена територия на духа между въображението и реалността, където страховете се сбъдват, а кошмарните сънища се оказват пророчески проекции на мисълта. „Дакота съществува, драги. И там живеят хора.” Тази реплика на сакатия ветеран от неизвестно-коя-война е ключ към брилянтната черна комедия, чиито автор, каталонецът Жорди Галсеран, балансира чудесно между комедия и трагедия, а нерядко адаптира и типични кино жанрове като психологически трилър, но за сцена. У нас Галсеран е познат от успешните спектакли на Бина Харалампиева в МГТ „Зад канала” – „Шведска защита” (по хитовия „Методът Грьонхолм”) и „Канкун”, „Бурунданга” в Сатирата, както и други любопитни театрални проекти. Безспорно обаче „Дакота” е най-добрата постановка на Сатиричния театър през настоящия театрален сезон. В това няма нищо странно. И е добре калкулиран ход на актьора Владимир Пенев, който този път е в ролята на режисьор. Ето защо:

„Дакота” е интересен феномен и блестящо изпълнен актьорски проект, който с предано следва виртуозния авторов текст. Успехът е предизвестен, макар и този проект да е създаден изцяло с енергията на актьори „мечки”, чиито имена свързваме с активно участие в комерсиални проекти в театъра, киното и телевизията, а едва след това с ангажиментите им в Народния театър и други големи столични сцени. Въпреки многобройните си роли, те успяват отлично да балансират между „високо”, сериозно изкуство и високоплатени, чисто комерсиални неща. Говорим за небезизвестните Владимир Карамазов, Захари Бахаров и Юлиан Вергов, които неотдавна създадоха своя собствена продуцентска компания “THREE BEARS Entertainment ltd”, копродуцираща двата им успешни спектакъла на сцената на Сатирата – „Арт” от Ясмина Реза и новият „Дакота” от Жорди Галсеран. Сега към „трите мечки” е прибавено яркото присъствие на Александра Василева, която се вписва чудесно в стилистиката на забавната, но все пак доста сериозна премиера. Другият важен елемент в екипа е талантливият Никола Тороманов, чиято знакова сценография отлично предава авторовия замисъл: всички сцени се разиграват между големи черни плоскости, които се местят като гигантско око на обектив.

В „Дакота” един мъж е връхлетян след катастрофа от серия пророчески сънища. Опитвайки се да следва всеки важен според него детайл в тях, той успява не само напълно да обърка фантазията с реалността, но и смесва всички чувства, като насила хвърля нещастната си съпруга в обятията на друг (мъжът, който преди това среща в съня си). Разбира се, има нещо хищно, но и истерично смешно в любовен триъгълник между зъболекар и зъботехник, влюбени в една и съща жена. В определен момент ревността надделява и благоприличието, прикрито зад красивите жестове и любезни усмивки, се превръща в озъбени гримаси и абсурдни диалози, процеждащи се между вдигнати за удар ръце, държащи мостри за зъби и ченета. На сцената се разразява истинска война. Светските жестове са минирани зони, през които може да мине безопасно само опитен сапьор.

В спектакъла на Владимир Пенев любовният триъгълник се играе от Захари Бахаров (ревнивият зъболекар Иполит), Александра Василева (Лаура, съпругата) и Юлиан Вергов (набеденият Гилем, досаден зъботехник). Владимир Карамазов играе няколко абсурдни персонажа, сред които най-ефектни са сакатият войник, който в съня на Иполит предупреждава, че ще взриви „Макдоналдс” в Дакота, а накрая същото се случва и в реалността. Както и абсурдният полицай, който взима глоби за неизвършени нарушения. Тази галерия от уродливи образи, изскочили от хиперчувствителното съзнание на зъболекаря, постепенно се материализира и настанява удобно в реалния свят, където приликите с всички събития и лица са уж случайни. Ефектът от натрупването на абсурдни диалози и нелепи действия е като вулкан, който изригва на финала. Неслучайно през този провокативен спектакъл се оглеждат много от важните днес проблеми – от тероризъм, алиенация, сексизъм и ксенофобия до бюрократичен идиотизъм, социална параноя, персонални обсесии и кошмари.

На пръв поглед – черна комедия със забавни елементи от социален и екзистенциален абсурд. Но всъщност, „Дакота” е много повече от това.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

За мен пиесата беше неразбираема, скучна, безинтересна, сюжетът нелогичен, житейски непонятен. Не ми стана и ясно защо режисьорът беше поставил актьорите възможно най-далеч от публиката в една тъмна сцена. Черният хумор се превърна в пепеляво недомислие. Исках да гледам добри актьори в добра пиеса, остана само първото.
Анонимен's picture
Анонимен

...

Абсолютно подкрепям.., безидейност, тъпи клишета, посредственост, загубено време.
Анонимен's picture
Анонимен

Това ,което прочетох като отзиви за "Дакота"ме отчая, имам билети за 10 юни във Варна.Най-много ме стресна ...."тъпи клишета,посредственост,изгубено време" и от мен добавено 70лева на вятъра.Здраве да е .
Анонимен's picture
Анонимен

й

За съжаление ми е трудно да се съглася с вас. В началото докато Бахаров не започна лека да обяснява(понеже наистина е объркващо и можеш само да гадаеш...) беше наистина леко странно и скучно и се чудиш какво става. От там нататък просто пиесата беше невероятна. Мога само да цитирам последното изречение на статията. Очевидно вие отдолу не сте разбрали, че става дума за много от проблемите на 21 век. Но всеки разбира се сам съди за себе си.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията