Джоузеф Ралстън е роден през 1943 г. в град Хопкинсвил, щата Кентъки. Служи в американската армия от 1967 г. Бил е пилот по време на войната във Виетнам. Оглавявал е ВВС на САЩ. Бил е зам.-шеф на Обединеното командване на началник-щабовете на армията на страната си. През 2000-2003 г. е върховен главнокомандващ силите на НАТО в Европа. В момента е специален пратеник на САЩ за борба срещу действащата в Турция Кюрдска работническа партия (ПКК).
Ралстън бе в София и участва в международна конференция на тема "Готови ли сме за защитим ценностите си? Светът между дипломацията и оръжията". Тя бе организирана от Института за демокрация и стабилност в Югоизточна Европа и Фондация „Конрад Аденауер“.

- Г-н Ралстън, нека се върнем в 1999 г., малко преди да оглавите силите на НАТО в Европа. Тогава НАТО бомбардира СР Югославия заради Косово. Смятате ли, че отцепването на Косово може да бъде сравнявано с анексирането на Крим от страна на Русия и опитите за откъсване на Донбас от Украйна?

- Мисля, че това са две коренно различни ситуации.

- Защо?

- В случая с Косово имаше автономна единица в състава на бивша Югославия (СФР Югославия с шест републики и две автономни области - б.а.). И когато войските на Слободан Милошевич влязоха в Косово и прогониха стотици хиляди хора от домовете им, превърнаха ги в бежанци, принуди ги да отидат във всички съседни страни, НАТО с подкрепата на ООН се зае да разреши хуманитарната криза в Косово. Точно това направи НАТО. Пактът не даде независимост на Косово, а само разреши хуманитарната криза. След това народът на Косово чрез политическата си система реши да получи независим статут. И Косово стана независима държава.

В случая с Крим имаме коренно различна ситуация. Няма нахлуване на полуострова и превръщане на хората в бежанци. А има действия, които са незаконни според конституцията на Украйна. Там може да има референдум само със съгласието на парламента в Киев, каквото нямаше. И всички юридически експерти, които разглеждаха този случай, бяха единодушни, че ситуацията тук е различна.

- Но и до днес периодично се отправят обвинения, че албанското мнозинство в Косово подтиска сръбското малцинство. Така ли е според Вас?

- Мисля, че за да има функционираща демокрация, е необходимо върховенство на закона. И то повелява правата на малцинствата да не бъдат нарушавани от мнозинството. В днешно Косово 90 на сто от населението са албанци, а 10 процента са етнически сърби. Правата им трябва да бъдат спазвани. И мисля, че това е нещо, което НАТО и ЕС, както и всички други институции, трябва да гарантират.

- Правят ли го според Вас?

- Не знам каква е ситуацията там в момента, защото нямам най-новите данни. Но мога да Ви кажа, че ситуацията в Косово днес е много по-добра, отколкото през 1999 г. Но това не значи, че не може да бъде още по-добра. Необходим е постоянен напредък.

- Откъде знаете, че е по-добре от преди? Кога бяхте за последен път в Косово?

- През 2003 г. И беше със сигурност по-добре, отколкото четири години по-рано. Но не беше добре, колкото днес. Не казвам обаче, че сега всичко е както трябва.

- Спомняте ли си как по време на ударите на НАТО една ракета долетя в София и улучи къща?

- Спомням си. Това бе антирадарна ракета, изстреляна по вражески радар. Той бе изключен и ракетата стана балистична. Слава Богу, никой не пострада в ударената къща. Мисля, че НАТО компенсира собствениците на дома.

- Кой според Вас е виновен за случилото се?

- Бих казал, че е Милошевич, защото той нахлу в Косово.

- Имам предвид ракетата.

- Никой военен не иска да използва сила, докато тя не се превърне наистина в последно средство. Защото когато отиваш на бой, се случват инциденти. За съжаление, в София стана инцидент. Но, за щастие, никой не бе ранен. Ние водихме 78-дневна война в Косово и не загина нито един войник от НАТО.

- Цивилни обаче загинаха в китайското посолство в Белград, което също бе ударено, нали?

- Това е пак един инцидент от тези, каквито, за съжаление, се случват при война. Аз бих искал да не бяхме започвали войната. Но алтернативата огромен брой хора да загубят домовете си, да бъдат прогонени бе неприемлива за международната общност.

- Дали бихте говорили по същия начин, ако руска атака в Украйна разруши къщи в Донбас?

- Пак казвам - не се използва сила, докато не остане друга алтернатива. Трябва да бъде използвана дипломацията, икономическите, политическите и всякакви други видове средства. Докато не стане така, че силата да остане последното възможно средство.

- Сигурен ли сте, че в Косово не остана друга алтернатива?

- Абсолютно съм убеден. Водихме всички възможни преговори, имаше конференция в замъка "Рамбуйе" във Франция. На Милошевич бяха дадени много възможности да изтегли силите си от Косово и да позволи на хората да се завърнат в домовете си. Той избра да не го направи. НАТО прибегна до сила и след 78 дни Милошевич изтегли войската.

- Какво според Вас ще се случи в Украйна?

- Не съм тук да предричам какво ще се случи. Смятам, че ситуацията там е много, много сериозна. Според мен международната общност трябва да покаже твърдост, санкциите да останат, докато Минското споразумение не започне изцяло да се спазва от всички страни. Извън това не знам какво ще стане.

- Смятате ли, че има опасност от въоръжен конфликт между НАТО и Русия?

- Винаги има опасност от неразбирателство или въоръжен конфликт. Не смятам, че в този случай това е необходимо. Честно казано, смятам, че визитата на държавния секретар на САЩ Джон Кери в Сочи и разговорите му с президента Владимир Путин, посещението на зам. държавния секретар Виктория Нюланд в Москва дават някакви надежди. Напрежението може да деескалира и Русия да спазва Минското споразумение.

- Какво според Вас трябва да се случи в Украйна?

- На първо място, и двете страни трябва да спазват Минското споразумение.

- Кой смятате, че го нарушава?

-  За украинската страна нямам  данни. Русия има край границата си с Украйна най-големия брой войски от началото на конфликта. Русия разположи системи за противовъздушна отбрана в Източна Украйна. И това е доста притеснително.

- Нека да поговорим за ценностите, на които е посветена днешната конференция. Смятате ли, че сме готови да ги защитим, какъвто е надсловът й?

- Абсолютно. Припомням си всички решения, които през годините взеха българите. НАТО не е приемал насила нито една страна за член. А българският народ чрез своите избрани представители изяви желанието си страната да се присъедини. От пакта казаха ОК и посочиха пет критерия, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъдете приети. Всеки от тях е основан на общите ценности, които имаме в алианса.

1. Функционираща демокрация. Имате я в пълна степен. Хората могат да пътуват свободно, където си искат. Те могат да избират своите представители, да ги свалят, да избират нови. Имате върховенство на закона, независима съдебна система.

2. Свободна пазарна икономика. Имате я. може ли да бъде по-добре? Абсолютно. Същото важи и за САЩ. Трябва да се борим да става по-добре с всеки изминат ден.

3. Граждански контрол върху армията. Няма съмнение, че в България той съществува. Имате избрани народни представители, сред които цивилен министър на отбраната.

4. Липса на гранични спорове със съседите. В това отношение сте си свършили отлично работата.

5. Съвместимост с НАТО, което означава да имате подходящото оборудване и въоръжение на армията ви. В тази сфера работите добре.

- Тези критерии неезбежно пораждат два въпроса. Първият е за гражданския контрол върху армията. Дълго време в Турция той липсваше. Армията извърши 2-3 преврата. Защо тогава тази държава беше приета в НАТО?

- Тя бе приета отдавна. Откакто аз съм военен, турският военен министър е цивилно лице. Турската конституция - и аз не мога да казвам каква трябва да бъде тази конституция - отрежда на армията ролята на гарант на светската държава. И според конституцията, ако армията види, че има отстъпление в тази област, трябва да вземе властта. Точно това направи тя.

- Но това явно не е този граждански контрол, за който говорите.

- Всеки трябва да работи да постигне тези идеали. България е в НАТО и ние тук говорим за нейния напредък. Той е значителен. Турция си има своите проблеми.

- Втория въпрос е във връзка със съвместимостта с НАТО. Тук се водят спорове дали българската армия да закупи нови самолети или да ремонтира наличните си стари руски МиГ-29. Тези самолети съвместими ли са с членството в пакта?

- Бих казал, че това е решение на българския народ, взето от избраните от него представители. Не съм тук да казвам на България какво да прави. Трябва да балансирате техническите изисквания с политическите и финансовите аспекти. Вашите управници трябва да вземат необходимото решение.

- Възможно ли е НАТО да позволи на България да запази руските си самолети?

- Възможно е. И други страни членки имат Миг-29 - например Полша, дори Германия. Всеки в НАТО разбира, че има преходен период. Доколкото разбирам, главният проблем на България е цената на поддръжката на самолетите. Един ден те ще станат несигурни поради възрастта си.