МОМЧИЛ ИНДЖОВ

Испания готви тържествено погребение като за крал на бившия премиер Адолфо Суарес, въпреки че той е жив, съобщиха за Клуб Z от мадридския в. "Ел Мундо".

Суарес страда от десетина години от болестта на Алцхаймер. Той вече не разпознава близките си и дори не си спомня, че е бил министър-председател, обяви пред медиите синът му Адолфо Суарес-младши. Той допълни, че баща му съвсем скоро ще си отиде от този свят.

Новината стресна и развълнува целия испански елит.

81-годишният Суарес е символ на прехода от диктатура към западноевропейска демокрация в Испания. Той е и първият демократично избран премиер на страната (1977-1981 г.) след края на режима на Франко, настъпил със смъртта му през 1975 г.

Досега само двама души в Испания, ако не броим кралете, са били погребвани като държавни глави. Това са Леополдо Калво Сотело - първият премиер след смъртта на Франко, и депутатът Габриел Сиснерос - един от бащите на съвременната конституция на страната.

Когато бъде съобщено официално за смъртта на Адолфо Суарес, властите в Испания ще обявят двудневен национален траур. След това на близките на покойника ще бъде предложено ковчегът с тленните му останки да бъде изложен за поклонение в залата на Конгреса. Ако те се съгласят, ще се отвори Лъвската врата на сградата. По принцип това се прави, само когато влиза крал Хуан Карлос, или има отворен за посетители ден. Сега тази врата ще се отвори, за да бъде докаран в Конгреса ковчегът с тялото на Суарес. На почетна стража ще застанат цялото испанско кралско семейство и цялото правителство.

И има защо. Без Адолфо Суарес не само Испания, вероятно и Европа дори не би била същата днес, разказват пред Клуб Z журналисти от в. "Ел Мундо".

Наистина трябва да си много смел, за да кажеш пренебрежително "Кръгом!" на човек, който е опрял в гърдите ти зареден пистолет и е готов да го изпразни в теб.

Точно това обаче прави Адолфо Суарес на знаменитата за Испания дата 23 февруари 1981 г. Тогава е извършен последният засега опит за военен преврат в Западна Европа.

Суарес при една от последните си публични появи през 2001 г.

Той е дело на група франкисти, недоволни от прекалената според тях демократизация на Испания. Метежници, предвождани от подполковник Антониао Техеро, завземат Конгреса в Мадрид. А ген.-лейтенант Жайме Миланс дел Боск извежда армията по улиците на Валенсия.

Депутатите и министрите са пленени, докато заседават. И точно тогава Антонио Техеро насочва пистолет в гърдите на Суарес, но получава отговора "Кръгом!" От двореца си в Конгреса обаче пристига и крал Хуан Карлос. Той доброволно става заложник на метежниците. И кралят, и премиерът категорично отказват да изпълняват исканията на военните. В крайна сметка превратаджиите се предават и са пратени в затвора. Суарес обаче подава оставка само три дни след провала на пуча. Причините са задълбочаващите разногласия с левите партии в парламента.

Адолфо Суарес Гонсалес, както у пълното му име, е първият демократично избран премиевр на Испания след смъртта на Франко. По ирония на съдбата той става за първи път министър-председател, без дори да си има партия. Това се случва през 1976 г. Тъкмо е паднал първият кабинет след края на франкизма - този на Леополдо Калво Сотело. И крал Хуан Карлос номинира за премиер никому неизвестния дотогава 42-годишен адвокат Адолфо Суарес. А човекът си няма партия, защото все още действа старата франкистка конституция.

След като нелегалните партии са узаконени, Адолфо Суарес основава дясната формация Съюз на демократичния център. Печели изборите с убедителна преднина през 1977 г. Същото се повтаря и при предсрочния вот през 1979 г. До оставката му две години по-късно.

"Запомнил съм Адолфо Суарес със следния израз: "Да, този човек вероятно, със сигурност, има качествата, които смята, че притежава, за да заема поста, за който претендира. Аз обаче смятам, че той има качествата за поста, на който аз смятам, че би бил по-полезен за държавата."

Тези думи са на покойния вече Хосе Кодерк, посланик на Испания в България през 1997-2001 г. През 1977 г. Кодерк е назначен за генерален секретар на кабинета на Адолфо Суарес.

След като подава оставка през 1981 г., Суарес създава нова партия - Демократичен и социален център. Три пъти печели депутатско място, но се оттегля от лидерството през 1991 г.

През 2006 г. партията се слива с управляващата днес с абсолютно мнозинство консервативна Народна партия.

Самият Суарес от десетилетие насам е почти напълно неконтактен. Болестта на Алцхаймер не прощава. До дни се очаква Господ да го прибере при себе си.