Министърът на вътрешните работи и председателят на ДАНС също да имат право да искат използването на СРС спрямо магистрати. Това беше една от малкото промени в измененията в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които пленарната залата направи при гласуването на второ четене на предложенията на правната комисия, пише "Правен свят".

След първото предложение на Сотир Цацаров - само той или упълномощен заместник да могат да искат СРС (а само шефът на ВКС или заместник да разписват, б.р.), комисията предложи само шефът на Софийската апелативна прокуратура (или оправомощен от него заместник) да има право да иска подслушване на съдии, прокурори и следователи.

По предложение на Петър Славов от Реформаторския блок обаче към апелативния прокурор на столицата бяха добавени и вътрешният министър, и шефът на ДАНС, съобщава правният сайт. Ако съдия, прокурор или следовател е извършил престъпление, подсъдно на спецсъда, искането ще прави шефът на Апелативната специализирана прокуратура.

Разрешенията за подслушване на магистрати също останаха в правата на председателя на Софийския апелативен съд.

Мая Манолова попита в залата дали измененията в Закона за СРС, които се правят с преходните и заключителни разпоредби на НПК, не са за "едно конкретно лице, чието дело е висящо във Върховния касационен съд", намеквайки за Цветан Цветанов. Един от казусите, по които той чака произнасяне, е за 6-те "не", с които не е приложил СРС, одобрено от съда.

Днес парламентът прие, че ако е дадено разрешение за подслушване за престъпление, за което законът не го допуска, службите, които прилагат СРС, трябва да откажат да го направят. Освен това органите, които искат разрешение за употреба на спецсредства, вече ще са задължени да предоставят на съда всички материали, на които се основава искането им. 

Дава се право на Бюрото за контрол на СРС, ако  установи неправомерно разрешаване на спецсредства, да сезира прокуратурата и да уведомява Висшия съдебен съвет, шефа на съответния висшестоящ съд и министъра на правосъдието.

Депутатите приеха и текста, според който СРС ще могат да се прилагат спрямо свидетел, който е дал съгласието си за това, когато разследването е за тероризъм, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, трафик на хора и подкуп.

Останалите промени почти напълно отговарят на предложенията, внесени от прокуратурата преди няколко месеца: произнасянето на присъда не по-малка от 10 г., макар и неокончателна, почти автоматично става условие за задържане под стража; когато въззивният съд измени осъдителна присъда и постанови ефективна на затвор, ще има основание да измени мярката за неотклонение; при окончателна присъда съдът се задължава да изпрати незабавно препис от решението си на прокурора, а обвинителят "може да разпореди привеждането на лицето в съответния или в най-близкия до седалището на съда затвор". 

Законово вече е регламентирана възможността спазването на домашния арест да се контролира с електронна гривна, а при забрана за напускане от страната да се отнемат документите за самоличност. Дали това да се случи, ще решава съдът.