Трудно може да се каже, че в руския език, (който, както е известно, е конструиран от разни езици от различни езикови групи), има някакви стандарти. По-скоро, използването на една или друга част от руския лексикон зависи от моралното състояние на обществото. Или на части от това общество. Или пък от властта - една власт предлага на обществото да говори на един руски език, сменя се властта - сменя се и езикът. Пред трийсет години съветските хора говореха публично на езика на марксизмо-ленинизма, а помежду си - псувайки. Сега публично говорят предимно на жаргон, а помежду си - на странна смесица от съветски канцеларски език и жаргон. "Руският свят" така и не може да определи какъв език му е нужен - полублатния сленг на Путин, националистическия вой на Дугин, или истеричното словоблудстване на Жириновски. (В руския език има няколко жаргона на подземния свят: "блатен"  - на криминалните престъпници, "углавен" -  на тежките рецидивисти с по няколко присъди, почти неразбираем за обикновените хора. - б. пр.)

Хайде да се опитаме да забравим, че има език на Пушкин, Достоевски или Куприн. Формално, в библиотеките той съществува, но говоримата руска реч е далеч от това, което се нарича литературен руски. Впрочем, в Русия винаги е имало няколко езика - блатен и углавен, език на простолюдието - селска смесица от руски с местен диалект, изпъстрен с псувни, език на съветската номенклатура - "към днешния ден...", градски език - "теб хич те нямаше тук (на опашката, например)". В зависимост от обстоятелствата, тези руски езици могат да сменят местата си: например, някой кремълски чиновник понякога да изпсува с удоволствие. Или представител на "колхозната интелигенция" изведнъж да произнесе: "що па това се сублимира?"...

В зависимост от географията, тоест, от разположението на някога завоюваните територии, езикът на окупаторите може да бъде "О-кащ" и "А-кащ",  с удивителна мелодика, когато ударенията се поставят в зависимост от желанието или от особенностите на местния език. (о-кащ или а-кащ - става въпрос за думите, които се пишат с "о", но в Москва например се произнасят с "а" - вж. "поручик" - б.пр.) Затова руският език в Урал или в Сибир, в Дагестан или във Вологда звучи толкова своеобразно. Речникът зависи от географията и особеностите на светоусещането, от времето, прекарано пред телевизора, от количеството прочетени книги.

Когато пред 20 години аз започнах работа в Радио Свобода, много колеги ме питаха - откъде говоря такъв "чист" руски? Не знам, отговарях, вероятно защото в Таджикистан живееха пратени в изгнание образовани руснаци, от които се учех"... Връщайки се в Таджикистан след 9 години, през 2001-ва, аз чух съвсем друг руски - отчасти "заблатнен", примитивен, наблъскан с огромно количество жаргон и блатен сленг. Своята роля бяха изиграли руската телевизия и оформящият се "руски свят", общо казано - промяната на политическата атмосфера. Съвременният таджикски елит е родом от най-бедните райони на страната, където даже при съветската власт на населението не му беше до образование... А доколкото днешните таджикски власти са докарани, образно казано, на руски танкове, те и говорят на езика на руските танкисти.

Руският език днес - това е езикът на евтините криминалета, на вулгарните тв-сериали за бандити и ченгета, езика на попмузиката, на концертите на Евгений Петросян и Михаил Задорни. Това е езикът на лъжите на Путин, Медведев и депутатите, чиновниците и журналистите. Той стана своеобразно арго на "руския свят", откакто съвсем конкретно и "в натура" се разбира по-леко, отколкото препратките към чест и съвест. Качеството на съвременния руски е като това на руската промишленост - ракети, макар и падащи, все пак се произвеждат, но производството на обикновени батерийки не ни се получава.  Брезентови войнишки ботуши шият, но предпочитат да си купуват модни от Италия или Германия, в краен случай, от Чехия.

Срещал съм рускоезични в различни страни - от Монголия до Уругвай, те или никога не са живели в Русия, или по-голямата част от живота си са прекарали извън пределите на историческата си родина. И техният руски е съвсем друг. В него няма място за псувните, които при руснаците са виче признак на мързел на мозъка - "майната му" вече е нещо като защита от интелекта, с това е просто и лесно да се изразиш, без особено да напрягаш мозъчните си гънки. А да говориш красиво, ясно, точно и грамотно да формулираш мисълта си - е, това е значително по-сложно.

Виж, рускоезичният свят е друга работа. Когато живеех в Русия, псувни слушах ежедневно - в метрото, на улицата, в магазина. Някой се пошегува: "Руснаците не се псуват, те просто разговарят с псувни". Но аз не съм чувал нито една псувня "на майка" в Украйна, общувайки с украиноезични украинци. В интерес на истината, и руснаците и рускоезичните в Украйна не псуват особено, без да броим източните райони на страната, където сега се насажда "руският свят".  Там псувнята е като парола: изпсуваш ли, си свой, не можеш ли да наредиш яка цветиста "попръжня" - значи си "от другите", "хохал", "бандеровец"... Това е като пет на лингвистичната карта на Украйна, доколкото в истинския украински псувнята на майка липсва, а това, което сега го има, е преводно - калка, заемка от руския. Както, междувпрочем, и в грузинския, и във всички централноазиатски езици, където ругатнята, особено свързана с родители, е абсолютно забранена.

Всъщност, проблемът не е просто в псувните: разликата е в съдържанието на обикновения, разговорен език, мотивацията при използването му - от раздразнение до истерия, в бита, на работата, в политиката.  Руският език в политиката се променя: от путинското "ще ги трепем и в кенефа" (знакова фраза на Владимир Владимирович по време на чеченската война- б.пр.), до примитивния махленски, хашлашки език, ползван от Дмитрий Рогозин. Официалният език се мята между плахото обръщение "дами и господа" и популярното и сега "другарки и другари" или пък "мъже" и "жени". Някакси не можа да се възроди истинското руско обръщение - "госпожо" и "господине", езикът на пето-шесто поколение съветски хора не се обърна да произнесе това, което болшевиките изкорениха насила. Естествено, "какъв "господин" е, да му ....майката, каква "госпожа" -  к...а"...

Руският език има тежка граматика; голяма част от речника му е чуждоезична, от други - източни и западни езици; политическата му приспособимост е от литературната класика до класиците на марксизмо-лениниза, от езика на одеските хамали до апашкия жаргон.  И всички тези руски езици периодично могат да стават главни, основни в речта на мнозинството от населението на Русия в зависимост от това, кой  на власт. Но руският език е както винаги жив - пробвайте да прочетете трудовете на новите руски "историци" като "Горусия. Горная Русия" (авторът има предвид съмнителната теория за произхода на името Грузия - Горусия - Горная Руссия - планинска Русия - б.пр.) или за войната на древните руси с китайската империя в първото хилядолетие преди нашата ера.  Руският език стана език на лъжите и информационните манипулации. От речника на съвременния грузински за последните девет години изчезнаха изразите "рушвет", "ще делкаме", "да го уредим"... Както от руския изчезват думите "благодаря", "моля", "извинете". В крайна сметка, в политиката тези изрази не се използват.

Кремъл отдавна гледа на руския език като на идеологическо оръже, без притеснение налагайки го на съседните страни вместо добросъседство, мирно съвместно съществуване и икономически разцвет. Тези, които не са съгласни, ги заплашва война и анексия на части от територията. Изглежда, това е толкова рядка форма на воинстващ шовинизъм, че е трудно да си представиш някое друго общество, което заради езика е готово да унижава, да арестува или убива. Още през 19-ти век руски църковен чиновник - екзарх, нарекъл грузинския език "кучешки". Оттук и наложилото се в бита отношение на съветските хора към "националните малцинства" и техните езици. Оттук и методичното унищожаване на езиците на завладените от руската империя народи.

В продължение на десетилетия болшевиките планомерно унищожаваха езиците на народите на Русия. Много и така си бяха на границата на отмирането, оставайки местни, остарели езици, неприспособени към съвременния живот.  Но в тази ужасна и непремислена езикова политика и руският не успя да стане конкурентен на английския или френския. Офииалното му въвеждане н ООН, ОССЕ, ЕС  е празна формалност, и пълна неизвестност относно бъдещето му.  Докато руският е език на агресията и завоюването, все по-малко е переспективата му да става популярен. Младите в Грузия вече почти не говорят руски - нямат желание да говорят езика на окупаторите на Абхазия и Южна Осетия. а и в Украйна все повече етнически руснаци говорят украински по същата причина...

Има много примери на уважително отношение към езика на завоевателите - в Пакистан и Индия към английския, в Латинска Америка - към испанския и португалския, в Африка - към френския. Там към езика се отнасят просто като към механизъм за общуване, а не като към политически лост. Защо ли в Кремъл някакси не могат да разберат, че да налагаш руския език с оръжие е невъзможно, противоречи на здравия разум.  Но пък и точно този език на завоевателите е просто пародия на руски език.

 

Олег Панфилов, професор в Държавния университет на Грузия, основател и директор на московския Център за естремна журналистика (2000-2010 г.). Анализът е публикуван в сайта "Крим". http://ru.krymr.com/content/article/27032372.html