Приватизация, сливане, закриване... Подобни сценарии за българските лечебни заведения все по-често се спрягат в публичното пространство и буквално изправят косите на всички, които са свикнали държавата да издържа и здравето, и болниците. Хазната обаче така и не успява да се справи с харчовете на огромните държавни структури, затова Министерството на здравеопазването подготвя нормативни промени, които бавно, но сигурно да я отърват от тежкото бреме.

"В проекта на Закон за лечебните заведения, който министерството вкарва, ние връщаме възможността болнични заведения да бъдат приватизирани", сподели през уикенда в прав текст по Дарик радио здравният министър Петър Москов.

Така разсея всички съмнения, че държавните болници ще запазят сегашния си статут. И въпреки че думата „проватизация” не фигурира нито в подготвения законопроект, нито в мотивите към него, част от текстовете нееднозначно водят сектора точно към такава развръзка.

Според подготвяните промени в ролята на „голямата секира” ще бъде Националната здравна карта, която в бъдеще ще решава къде, какви и колко лечебни заведения трябва да съществуват. Картата ще измерва реалните потребности от здравни услуги по области и ще фиксира броя на лекарите по специалности и на болничните легла по видове и нива на компетентност, този на спешните центрове, както и на високотехнологичните методи за диагностика и лечение, заедно с вида на апаратурата. Разпределението ще е със задължителен характер и само болниците, които участват в него, ще имат право да сключват договори с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

За да се извърши пресявката, първо ще бъдат идентифицирани областите с излишък и недостиг на специалисти, апаратура, легла и болници.

"Там, където има липси, политиката е ясна – инвеститорите, новите болници, медицински центрове и лаборатории са добре дошли", гласеше преди време обяснението на министър Москов.

Остава само да се решат няколко основни казуса – откъде ще се намерят лекари, когато такива очевидно липсват, и как ще се създадат предпоставки за съществуването на структури и услуги в райони с висока безработица и със застаряващо население, където всички са неплатежоспособни. Добрите лекари, които все още не са напуснали страната, едва ли биха се наредили на опашка за работа в Карнобат, например, за да лекуват подагра и проблеми с кръвното. А свободният капитал от своя страна едва ли би рискувал да похарчи милиони за структури, които няма да му носят подобаваща възвръщаемост в дълбоката провинция. Всичко това обаче са въпроси на държавна здравна политика и тепърва ще занимават еспертите на Министерството на здравеопазването.

По-интересно е какво ще се случи с болниците в големите градове и най-вече в столицата, където през последните години имаше бум на новооткрити дейности (предимно клиники за инвазивна кардиология) и излишъкът е на лице. Добрата новина е, че на този етап структури няма да бъдат затваряни, нито пък някой ще ограничава дейността на болниците, като им забранява да откриват нови отделения и структури. Неприятната е, че за добро или за лошо, всичко това все пак ще се случи, защото в областите с излишък лечебните заведения ще бъдат поставени в условия на свободна конкуренция. Здравната каса сама ще избира чия дейност да финансира (на базата на критерии, изготвени от Министерството на здравеопазването), а всички, които не подпишат договор с нея, ще трябва да се издържат сами или да разчитат на подкрепа от частните здравни фондове и индивидуалното допълнително осигуряване на пациентите.    

"Щом всички болници искат да ползват публичния ресурс в касата, ще трябва по равно да се конкурират за този ресурс", категоричен е министър Москов, независимо от факта, че разликата между държавните и частни клиники у нас е твърде осезаема, за да бъдат поставяни под общ знаменател.

Предвижда се при поява на ново здравно заведение специална комисия да преценява дали то е необходимо за съответната област на страната. При отрицателно становище структурата няма да бъде включвана в Националната здравна карта и съответно няма да има право да работи със здравната каса. Рестрикцията обаче ще действа до следващата актуализация на здравната карта, което се предвижда да става поне веднъж годишно. След това новото лечебно заведение свободно ще се състезава с останалите за парите в публичния фонд и ако е изпълнило добре инвестиционната си програма, ще има всички шансове да измести конкуренцията в договорните отношения с касата. По същия начин ще се процедира с всички новооткрити медицински дейности, които съответните болници не са извършвали досега, както и с допълнителните структури в резултат на разширяване (нови отделения, лаборатории, стационари и прочие).

Да вземем, например, Бургас, където има само една общинска болница – МБАЛ Бургас, и още 6-7 частни лечебни заведения, без да броим медицинските центрове и специализираните очни, белодробни и други клиники. Ако Националната здравна карта определи, че градът се нуждае от не повече от три многопрофилни болници, това означава, че поне пет от сега съществуващите няма да получават пари по клинични пътеки от здравната каса. Пресявката на най-добрите обаче едва ли ще е лесна. В МБАЛ – Бургас, например, всички отделения и структури са с второ ниво на компетентност, но болницата се гордее с двете общи хирургии, интензивното и клиничната лаборатория, които са от най-високото трето ниво (според акредитацията, издадена от Министерството на здравеопазването преди три години). За сравнение частната и най-нова болница „Черноморска” в града (с издадено разрешение за дейност от септември 2014 г.) изобщо не й отстъпва по тези показатели, но е с по-добра кардиология. Многопрофилната „Дева Мария” пък не може да се похвали с добро отделение по вътрешни болести, но определено води по точки с кардиология, неонатология, съдова хирургия, ортопедия и травматология (всички с трето ниво на компатентност). И при нужда определено би наваксала негативите с повече пари от инвеститорите.

Разбира се, критериите за сключване на договор все още не са готови и тепърва ще се уточнява дали апаратурата от последно поколение, скъпоплатеният персонал и модерната архитектура без покритие ще се броят за плюсове. Освен това още не е ясно и как ще се процедира, когато всички лечебни заведения в района отговарят на разписаните критерии, но въпреки това трябва да бъдат пресяти.  

При така замислената реформа единственият шанс за оцеляване на лечебните заведения с по-ниски показатели е предвидената възможност да се сдружават помежду си за общ договор със здравната каса. Механизмът на практика легализира съществуващото и сега сътрудничество между различни болници и им позволява да си прехвърлят пациенти, без да бъдат обвинявани, че отказват лечение. Освен това е единственият вариант заведенията „в повече” да получат част от парите в публичния фонд. Самата организация на дейностите ще е въпрос на наредба, а правата и отговорностите ще трябва да се уточнят между ръководствата на лечебните заведения.

Истината в крайна сметка е, че ако държавата не подпомогне развитието на собствените си болници, те просто ще изпаднат от класацията. И неминуемо ще бъдат предложени за продажба. Подобно стечение на обстоятелствата ще е добре дошло за свободния капитал, който иска да се насочи към голям град, заради по-високите гаранции за печалба. Ясно е, че  ако появата на нова структура е нерентабилно от гледна точка на болничната здравна карта, инвеститорът няма да има друг вариант освен да се сдобие с фалираща държавна болница. По този начин държавата ще се освободи от ангажимента непрекъснато да дотира губещите заведения, но ще поеме всички рискове да загуби още повече от евентуална продажба на безценица.