Бронзовата глава на Севт III вероятно е най-красивата, достигнала до нас от времето на гръцкия свят, пише в. „Фигаро“ във втора обширна статия, посветена на изложбата с тракийските съкровища в Лувъра. Експозицията „Епопея на тракийските царе“ бе открита в средата на месец април в най-прочутия музей в света и може да бъде разгледана до 20 юли.  

Статията, подписана от Ерик Биетри-Ривиер и озаглавена „Златото на траките грее в Лувъра“, разказва възторжено за непознатия за тях тракийски народ и техния владетел Севт III. Представяме ви текста от „Фигаро“ в превод на Лилия Добрева.

„Установили се на север от древните гърци, траките били удивителен народ. Гробните могили, разкопавани от петдесетина години вече, разкриват богатство от прецизно изработени предмети – смесица от самороден талант и чуждо антично влияние.

Намерената глава на Севт III, с къдрава коса и брада, с белег на лявата скула на лицето и орлов нос, е истински шедьовър на античното изкуство. Погледът му е завладяващ. Тази бронзова глава вероятно е най-красивата, достигнала до нас от времето на гръцкия свят, с невероятно добре запазените очи от стъклена паста и алабастър, с мигли и вежди, изработени от фини медни пластинки. Севт III, зет на един от генералите на Александър Велики, обявен по-късно за сатрап, е бил горд местен цар, въпреки двете си поражения от македонците при Амфиполис. Между 325 и 320 г. пр. Хр., преди римското завоевание, той е властвал над част от равнините на бъдеща България – кръстопът между Черно море, Егейско море и Балкана, откъдето са минавали керваните с риба, подправки, жито и роби.

oko

Очите на главата са изработени от стъклена паста и алабастър, с мигли и вежди от фини медни пластинки.

В зората на времето народът на Севт III – траките, са свързвани с епоса на Омир. Колесниците на съюзниците им – троянците, последователи на култа към Орфей, взели за съпруги татуирани жени, обявени за менади в митологията – са били покрити със злато и сребро… Легенда? Съвсем не! Достатъчно е да видим разкопаните гробници на тогавашните аристократи, осеяли цялата територия на страната, за да се убедим в това. Малко след Втората световна война много съкровища излязоха на бял свят от изследваните около 1500 гробни могили. Хиляди още очакват да бъдат разкопани – българските археолози, а и десетки международни екипи работят, нерядко следвани от иманярите.

Местният гений

Величествени, изтънчени, удивляващи с богатството на злато и сребро, да не говорим за запазените по стените фрески, гробниците, достигнали до наши дни, разкриват смесица от донесени отвън изделия и творения на местния художествен гений, полуварварски (ако си послужим с този термин, означавал всичко, което принадлежало извън сферата на антично гръцкото). По роговете за вино, предназначени за вечните пиршества, се редят сцени от присъдата на Парис, дионисиевите празници, убийството на Минотавъра от Тезей, сърната на Артемида и Херакъл, обичаите и вярванията на древните градове в Атия и Македония. Свидетели сме и на келтско влияние: в изображението на главите с негроидни черти от Ахеменидската империя, а и на скитско – в алабастровия съд за парфюм с впечатляващи размери. Воините на Партия със сигурност са били изумени от това, което са видели, слизайки с Александър Велики до Персеполис, а после до Египет. На връщане към родната земя те са се опитали да пресъздадат този блясък.

Столицата на Севт III, Севтополис, с градоустройствен план с решетъчна структура и типично елинистична архитектура, за съжаление лежи под водите на съвременен язовир. Но царската гробница, както и онези на придворните му под могилите недалеч от Казанлък, са отворени за посещение. А музеите в страната съхраняват великолепните артефакти, украсявали някога вечните покои: прекрасно изработените церемониални предмети, наколенниците с изображение на богинята Атина Палада, ковчежето за бижута от мидени черупки, бронзови нагръдници и шлемове, масивните корони с дъбови листа и жълъди от злато.“

площад Славейков