"През 99-та година, ако чрез референдум трябваше да се вземе решението за даване на въздушен коридор на НАТОвските въздушни сили, България нямаше да получи място в НАТО. Нали знаете, че 80 на сто от българските граждани, видно от всички социологически проучвания, щяха да кажат не."

Този пример даде лидерът на ДПС Лютви Местан като довод срещу разширяването на възможности за национално допитване.

Шест законопроекта от 4 политически сили по тази тема се обсъждат в парламента днес. Едно от предложенията на "Атака" за промени в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното управление включва премахването да забраната да се поставят на допитване вече ратифицираните международни договори - като членството в НАТО.

Местан използва случая да коментира и предложените от президента Росен Плевнелиев три въпроса за референдум вчера, засягащи мажоритарния вот, задължителното и електронното гласуване.

"Ние ще представим резервите на парламентарната група на ДПС по законопроектите през призмата именно на анализа на инициативата на държавния глава.  Няма нищо по-естествено от това законопроектите да бъдат оценени през призмата на конкретна инициатива за провеждане на референдум," обясни Местан.

Той изказа обстойно и подробно резервите на движението за идеята по-малко подписи да бъдат нужни за организиране на референдум, предложение в три от шестте законопроекта - на Атака,  АБВ и Реформаторския блок.

"Не бива да се преиграва с референдумите, защото много често резултатът от тях следва конюнктурата на доминиращите настроения в обществото. Не винаги обаче тези настроения на деня, не винаги емоцията на деня, са  в съответствие с стратегическите цели на държавата, в съответствие с стратегическия интерес," смята Местан.

Той даде още примери - анексирането на Крим, осъществено с референдум, и провалената идея за Конституция на ЕС, заради допитвания до народа в Холандия и Франция, като изтъкна, че с референдум, и то с близо 100%-ово "да" е гласувана и комунистическата конституция в България.

Според него, референдумите са и начин политиците да избегнат отговорността от грешните решения. 

"В избирателната власт отговорността за грешните решенияя е много ясна - на управляващи мнозинства и на партии, които са подкрепили едно или друго грешно решение.  И тук са разработени социалните отдушници. Сгрешилият губи следващите избори, идват политически сили, които ще оправят грешката."

Но при референдумът, твърди лидерът на ДПС, отговорността отива при предложилия безотговорно народно допитване, защото "суверенът не греши".

Местан критикува конкретно и идеята за задължително гласуване, определяйки я като "откровена принуда". Според него, активността в България е висока, ако се гледат реалният брой избиратели, а не тези по списък. Коментира и тезата, че ДПС ще загуби политическото си присъствие при по-голяма активност, като определи това като "грешни сметки", които ще оставят някои хора с "попарени надежди".

"Проследете кривата на вота за ДПС. Тя се движи от 279 000 през 1994 до 600 000 гласа през 2009 г. В пъти е разликата. Но ако това е мотивът, аз не искам да си представям, че държавният глава подкрепя този мракобесен напън на политическите сили, които не крият, че това е действителният им мотив да подкрепят този вот."

Лидерът на Атака Волен Сидеров подкрепи позицията срещу задължителното гласуване, но отбеляза, че именно по-лесното народно допитване ще повиши доверието в политиците и съответно - избирателната активност. 

Тезите на Местан отнеха над 20 минути от времето за изказване, което принуди председателката на парламента Цецка Цачева да го подкани към финал. 

"Илюзия е, че чрез реформиране на избирателната система може да се реформира политическата система," заключи лидерът на ДПС.