Как се вписват йога и цар Самуил в едно изречение? Предположението, че Божидар Димитров е открил, че корените на йога са в България, а Самуил е един от първите йога инструктори на планетата, придружено със съответните доказателствени артефакти, този път трябва да го отхвърлим. Не е това. Щеше да е забавно, но не е. 

Ключовите думи тук са други: патриотизъм, българщина, защита на българския език, национален дух, битка срещу вредните, НЕбългарски влияния...

Патриотизъм първа част
Св. Синод напоследък демонстрира голяма активност. Но обикновено така прицелена, че чак ни се иска да се върне към времето, в което на заседанията на архиереите нищо не се случваше и реакциите им закъсняваха с поне половин година. Преди около месец синодът например внезапно реши, че Симеон Сакскобургготски трябва да бъде задължително споменаван във всички молитви - като цар български и с предимство. Темата е в затишие, но митрополитите бдят на своя пост. Около матурите Св. Синод поведе нова битка с неочакван враг - йогата.

Гневът архиерейски беше предизвикан от два текста в матурата по български език и литература за 12 клас, посветени на йога - информативен и откъс от интервю. Както и от въпросите, свързани с възприемането на тези текстове. В тази част от матурата Идеята е вероятно да се проверяват уменията на завършващите училище ученици да синтезират информация, да определят стилично текстовете, да отсяват важно от маловажно, да четат задълбочено. (Ако на матурите трябва да ги възпитават в патриотизъм, най-малкото са позакъснели). Съставителите на теста са избрали два много лесни текста и толкова. Оказва се обаче, че те всъщност са тежки пропагандатори на вредно и небългарско влияние от опасно чуждоземско учение.

Появи се петиция, озаглавена "Йога пропагандата няма място в българското училище". Заглавието не може да бъде оборено - нито йога, нито която и да е пропаганда имат място в българското училище. Петицията вече е подписана от над 800 души, внесена е в просветното министерство, а самият Синод изпрати гневно писмо до образователната комисия в парламента. (Както е обичайно оттам реакция засега няма. Шефката й Милена Дамянова препрати репортера на Клуб Z към пресцентъра на НС за официално запитване). Есенцията на посланието е "йога учението е не само духовно вредно, но и чуждо на българската образователна традиция и култура". 

Опорните точки на гнева на синода и на прогресивната общественост
- прави се пропаганда
- тя е небългарска
- йога е вредна
- зададените отговори са едностранчиви
- изпитващите анонимни експерти от МОН имат пристрастрия към йога
- съвестните хора не могат да останат към случващото се неутрални
- родолюбивите изпитвани са били поставени пред дилема - или да отговорят на антибългарски въпроси или да послушат съвестта си и да отговорят според личните си убеждения 
- това е индиректна пропаганда на чуждо окултно учение пред десетки хиляди зрелостници
- тази пропаганда не е случайна и става в дните около най-българския празник 24 май.

Има и аргумент, че подобни текстове са били смущаващи за учениците от богословските училища. Означава ли това, че младежите там не могат и не четат нищо друго освен богословската литература, отказва ли им се правото да прочетат какво представляват "вражески учения" и да ги отхвърлят информирано. Ето и още няколко забележки:

-Вероятно никой не очаква йога да става част от българската образователна традиция. 

-Йога не е секта, а практика, учение и така нататък, има много пластове, но европейската традиция го е свела до полезни упражнения за подобряване на физическата форма и дихателен режим. Прагматизирала го е в западен вариант. Нищо повече.

- Текстовете от матурата биха могли да бъдат на всякаква тема - за употребите на тротил, помагало за акушерки в частта му как да израждаме бебе или реч на Обама. Има ли значение. Означава ли това, че в първия случай се дават идеи на изпитваните как да си направят бомба, във втория има порнографски внушения, които могат да навредят на подрастващите, а в третия - се налага американска пропаганда. Глупаво звучи?

-Най-малкото е обидно да се предполага, че 18- годишни хора не са развили достатъчно аналитични способности, безмозъчно са податливи на всякакви влияния (ако допуснем, че става дума за влияния) и не са лишени напълно от способността да разсъждават.   
 
Полемиката е обаче безсмислена. Патриотарските доводи са аксиоматични - те не могат да бъдат доказвани или оборвани. Йогата е вредна, защото е вредна. Има внушение, защото има внушение. И т. н. Аргументацията е тежко идеологизирана, не е по същество, а по принцип. Така не се прави, щото ние сме българи, православни, наследници на славно племе и от това произлиза, че трябва, можем и е полезно да четем...само определени неща, които ни възхваляват като българи, православни и наследници на славно племе.

Патриотизъм - част втора 

На 8 юни идва паметникът на цар Самуил. Ще бъде открит с държавни почести, в присъствието на най първи люде на страната, тържествено, шумно. Фигурата на владетеля ще се издига баш в центъра на София, някъде между базиликата Св. София и Св. Александър Невски. Ще е по-висок от скопския, малко, но достатъчно, ще е изправен. И ще има поглед от скъпоценни камъни, които ще блестят многозначително в софийския мрак. И най-важното ще се поправи огромен пропуск - както онзи ден обясни зам.-кметът на София Тодор Чобанов, нашата столицата най-сетне ще си има паметник на владетел.

По-малоценна ли е столица, която си няма такова чудо? Компенсира ли по някакъв начин владетелският паметник кратерите по централни софийски улици?
С какво точно благосъстоянието на гражданите на една столица става по-добро, ако се сдобият с импозантна бронзова фигура на воин в цял ръст на централно място в градската среда? Ще са по-горди и по-патриотично настроени? 

Паметниците на владетели в европейските държави (не броим тук, разбира се, Македония, но да се надяваме, че родното вдъхновение не е бутафорният център на Скопие) са създадени в огромната си част в съвсем различни времена - основно 18, 19 и началото на 20 век. Националните държави се утвърждават и вадят от скрина на историята миналите владетелски величия. По онова време е разбираемо. Сега? Закъснели сме. Но като правим подобен паметник нищо не наваксваме. Само почесваме националните си комплекси. Маскирани зад високопарни слова за патриотизъм, родолюбие и българщина. 
  

Вместо заключение

Формулата си остава проста - да знаем да четем на български (по възможност и да пишем), да разбираме какво четем и да мислим. Тогава всичко ще си дойде по местата. Ще приемаме и  харесваме и езика си, и историята си, защото ги разбираме. Не защото някой ни го е наредил. 
Ако съдим от резултатите от матурите обаче това с четенето хич не е лесно. И нито клейменето на йогата, нито издигането на паметника на Самуил ще помогне.